Висящите железници на Вупертал
Немското градче има новаторски превоз
Германия постоянно може да се похвали с забавни инфраструктурни решения. Един провесен трен ще сложи на картата едно немско градче и ще притегля нови туристи, написа Euronews. Град Вупертал се намира на изток от Дюселдорф и благодарение на висящата си жп линия и централна релса с към 13 километра маршрут, гостите могат да се насладят на невероятна панорама на към 12 метра над реката, която се пада тъкмо под линията.
Вагоните разполагат с панорамен прозорец, с цел да може всеки да се наслаждения на гледката на града и водния път. Влакчето има за цел да реши проблемите за елементарно минаване от единия до другия завършек на града, освен това без никакви старания или тапи. Пътниците би трябвало да слязат на последната спирка, когато влакът обръща и продължава в противоположната посока. За разлика от останалите метро станции, тази несъмнено е задоволително забележима и атрактивна за хората.
Този превоз би трябвало да сложи Вупертал назад на картата и да го трансформира в еднаквост на града.
Идеята за основаването на подобен превоз се ражда преди 200 години, когато Хенри Робинсън Палмър проектира такава система и предлага вагоните да се теглят от коне. Идеята е тествана към 2 години по-късно в Елберфелд, Германия. Необходими са към 80 години за появяването на електрическата система, с която конете да бъдат пенсионирани.
Град Вупертал е издигнат върху доста твърда канара, която не разрешава проектирането на подземно метро. Логичното е, че когато главните здания на града са проектирани покрай реката, този тип превоз ще разреши на аудиторията да се възползва от същинските удоволствия.
Ако желаете да станете очевидци на тази транспортна апаратура, умерено може да хванете влаката от Дюселдорф за 20 минути до Вупертал. Другият бързо превоз е от Кьолн в границите на 30-45 минути.
Ако разполагате с немска пътна карта, умерено може да употребявате и този трен в града, защото неговата такса се покрива.
Мнозина считат, че това немско градче заслужава съществено внимание и има право да се трансформира в един от желаните немски градове за туризъм. Освен висящите линии, гостите умерено могат да прегледат и много други специфични оферти.
Това е най-зеленият град на Германия и зелените площи се намират на към 10 минути разстояние от всички останали. Налични са ботанически градини навън, както и парк със скултури. Музеят на града Von der Heydt може да се похвали като страж на изкуството на Моне, Сезан и Гоген.
Градът разполага с два транспортни музея и всяка събота движи старите трамваи през града. Музеят споделя историята на висящата железница, като предлага даже виртуална действителност, с цел да може всеки човек да се разноски в истинските вагони. Музеят е със 125 годишна история и разрешава на любопитните да схванат по какъв начин е изглеждал превоза.
Нещо друго е, че даже цирков слон е бил превозен във вагоните, с цел да бъде реклама през 50-те години на предишния век. Проблемът е, че вагонът издържал, само че не и стъклото - слонът пада в реката. Туфи (така се споделя слонът), се разминава с леки пострадвания и продължава да живее още 39 години. Бедата е реалност, само че скоро по-късно има усъвършенствания и пасажерите въпреки всичко се качват във влакчето, трансформирайки го в една от най-големите атракции.
Германия постоянно може да се похвали с забавни инфраструктурни решения. Един провесен трен ще сложи на картата едно немско градче и ще притегля нови туристи, написа Euronews. Град Вупертал се намира на изток от Дюселдорф и благодарение на висящата си жп линия и централна релса с към 13 километра маршрут, гостите могат да се насладят на невероятна панорама на към 12 метра над реката, която се пада тъкмо под линията.
Вагоните разполагат с панорамен прозорец, с цел да може всеки да се наслаждения на гледката на града и водния път. Влакчето има за цел да реши проблемите за елементарно минаване от единия до другия завършек на града, освен това без никакви старания или тапи. Пътниците би трябвало да слязат на последната спирка, когато влакът обръща и продължава в противоположната посока. За разлика от останалите метро станции, тази несъмнено е задоволително забележима и атрактивна за хората.
Този превоз би трябвало да сложи Вупертал назад на картата и да го трансформира в еднаквост на града.
Идеята за основаването на подобен превоз се ражда преди 200 години, когато Хенри Робинсън Палмър проектира такава система и предлага вагоните да се теглят от коне. Идеята е тествана към 2 години по-късно в Елберфелд, Германия. Необходими са към 80 години за появяването на електрическата система, с която конете да бъдат пенсионирани.
Град Вупертал е издигнат върху доста твърда канара, която не разрешава проектирането на подземно метро. Логичното е, че когато главните здания на града са проектирани покрай реката, този тип превоз ще разреши на аудиторията да се възползва от същинските удоволствия.
Ако желаете да станете очевидци на тази транспортна апаратура, умерено може да хванете влаката от Дюселдорф за 20 минути до Вупертал. Другият бързо превоз е от Кьолн в границите на 30-45 минути.
Ако разполагате с немска пътна карта, умерено може да употребявате и този трен в града, защото неговата такса се покрива.
Мнозина считат, че това немско градче заслужава съществено внимание и има право да се трансформира в един от желаните немски градове за туризъм. Освен висящите линии, гостите умерено могат да прегледат и много други специфични оферти.
Това е най-зеленият град на Германия и зелените площи се намират на към 10 минути разстояние от всички останали. Налични са ботанически градини навън, както и парк със скултури. Музеят на града Von der Heydt може да се похвали като страж на изкуството на Моне, Сезан и Гоген.
Градът разполага с два транспортни музея и всяка събота движи старите трамваи през града. Музеят споделя историята на висящата железница, като предлага даже виртуална действителност, с цел да може всеки човек да се разноски в истинските вагони. Музеят е със 125 годишна история и разрешава на любопитните да схванат по какъв начин е изглеждал превоза.
Нещо друго е, че даже цирков слон е бил превозен във вагоните, с цел да бъде реклама през 50-те години на предишния век. Проблемът е, че вагонът издържал, само че не и стъклото - слонът пада в реката. Туфи (така се споделя слонът), се разминава с леки пострадвания и продължава да живее още 39 години. Бедата е реалност, само че скоро по-късно има усъвършенствания и пасажерите въпреки всичко се качват във влакчето, трансформирайки го в една от най-големите атракции.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ