Защо върху немските каски има рога
Немските „ рогати “ каски, дружно със свастиката, от дълго време са запечатани в историята като знак на злото. Образът на немските каски щалхелм станал толкоз прочут, че даже шлемът на Дарт Вейдър е основан под тяхно въздействие.
Редно е да се означи, че с настъпването на военния интервал в Кайзерова Германия обстановката с защитните каски била доста неразбираема. В началото на бойните дейности на въоръжение в немската войска към този момент бил шлемът Pickelhaube, трансформирал се в знак на Германия в оня интервал.
Впрочем, тези каски били не толкоз защитна част от снаряжението, колкото характерен знак на офицерите и висшия команден състав. Самият канцлер Ото декор Бисмарк обичал да се демонстрира в своя богато декориран и красиво украсен пикелхаубе.
Първата международна война се трансформирала в класика на окопните войни – на бойното поле господствала артилерията, а бойците се боели да покажат главата си от укритията. Това важало изключително за немските бойци, които към момента носели пикелхаубе от елементарна кожа, а от време на време и от пресована хартия.
Освен това, тези каски се оказали прекомерно скъпи за произвеждане, поради което немската стопанска система просто не можела да си разреши обикновено да обезпечи шлемовете за предните елементи на фронта.
В такива условия всеки инцидентен патрон или осколка можели да убият боеца. Било взето решение за основаването на нов шлем, нов знак на империята. И тогава сумрачният немски талант измислил щалхелм – стилна каска с извити краища. Отличителна линия на първите модели станали „ рогата “.
В немската войска дотолкоз им било писнало от снайперистите на Антантата, че решили да основат непробиваема каска. В спокойно време сходен шлем би бил доста тежък, по тази причина основателите му решили друго – към самия шлем боецът получил специфична бронирана част (бронепластина), което се закрепвала по време на бойни дейности към самите рога. Освен това в „ рогата “ имало отвори за вентилация.
Разработката посочила своята висока успеваемост и незабавно почнало всеобщо произвеждане. Основният срам се случил, когато комплектите непробиваеми каски попаднали на фронта. Първите няколко попадения в щалхелма напряко чупели вратовете на бойците.
Да, спирали патроните, само че пък силата на мощните патрони от винтовката Мосин била толкоз огромна, че при попадане в бронепластината чупели шийните прешлени.
Войниците незабавно разбрали, че по-добре да носят по-малко надеждната, само че надалеч по-безопасната каска без ризница. Така всички бронепластини били оставени в складовете.
А пък рогата просто не можело да се махнат. Особено необичайно те изглеждали върху дребните размери каски – самите щалхелми били в разнообразни размери, а пък бронепластините били предопределени единствено за най-големите размери. Затова върху най-малките каски сякаш стояли най-големите „ рога “.
„ Рогатите “ немски бойци били обект на подбив в редиците на съдружниците. Често англичаните се шегували с бойците на Вермахта, казвайки, че те толкоз дълго водят война на фронта, че дамите им са им поставили такива роба, които към този момент се прорязват през каската.
В края на Втората международна война немските каски придобили своя финален тип. Извитите краища били махнати като ненужни и за опростение на производството. Независимо от своето трагично начало, щалхелмът бил осъвременен в една от най-надеждните каски на своето време.
Тяхната успеваемост била приета даже в руската войска. За известно време щалхелмите останали на въоръжение в армията на Германска демократична република, без значение че били асоциирани с нацитските войски. И дори през днешния ден потомците на щалхелмите стоят на въоръжение в някои армии, да вземем за пример в чилийската армия.
