Строгост
Нема такова нещо като „ всеки си знае “ и „ има доста истини “. Не може всеки да си знае и има единствено една истина, по този начин е устроено Битието – Една Истина за всички индивиди на всички места. Българската сентенция „ Ни се кара, ни се води “ подхожда на британската за моркова и тоягата, за положителното и неприятното ченге.
В учителската си специалност постоянно съм се придържал към воденето, т.е., към моркова, постоянно с положителното, просто съм се приспособил към епохата, в която живеем, и не е моя работа да бъда прекомерно непоколебим с децата, това е работа на родителите. Работа, която не правят, не желаят да правят, мързи ги или си имат жалко опрощение.
Затова като родител съм търсел баланс. Защото в случай че не покажеш на едно дете границите, то страда. Недоволно е и продължава нататък в прекаляването. Говоря за интервала до първите 7. И като видя майка, която разрешава всичко на дребното си дете, изпадам в тиха мъка – не мога да ѝ кажа по какъв начин да си гледа детето, само че съм уверен, че не го гледа вярно и обикновено. Има верен метод и погрешен. Не е ограничение на личността и травмиране просто да си непоколебим с него, когато се наложи.
Малките деца търсят границите на разрешеното и постоянно се пробват да ги прекрачват. И когато им се съобщи твърдо къде са тези граници, те израстват след това като естествени хора. А в случай че му се разреши да се тръшка на едно дете, да прекалява, да се омазва до ушите, то губи възприятието за равновесие, оттова губи и чувството за подчиненост и почитание към по-възрастния. И тъкмо това ни е огромният проблем в образованието и обществото. Повечето деца към този момент са изпуснати и не върви аз в учебно заведение да ги поправям. Затова пробвам с положителното и постоянно се получава.
Всичко, каквото споделих дотук за децата, важи и за нас възрастните – преминем ли границите, следват бели и санкции. Нашият Небесен Отец, в случай че към момента Му се занимава с нас, минава към другия метод на другарство. Ако се е отказал от нас и сме оттатък опциите да бъдем превъзпитани, следват доста по-лоши неща…
Строгостта е наложителна част от израстването ни. Неслучаен е изразът от Библията за бащата, който жали пръчката и не жали детето си. Който жали детето си, не жали пръчката. Това не е животинска дресура. Това е метод индивидът да бъде спрян, когато нарушава Божествения ред. Когато премине границата на положителното. И в случай че настъпиш мотиката, след това ще се замислиш дали да постъпваш по избран метод.
Има на този свят физични закони – за температурата и налягането, за гравитацията, за пречупването на светлината. Има и духовни закони и те са също толкоз естествени и неотменими, колкото са физичните и математическите. Това обаче не влиза в главите на релативистите. Това е забравено от онази странна порода езичници, които вървят по врачки, от самите такива врачки и дивачки, а в случай че някой е минал напълно на брега на Злото и го е осъзнал, не желая да си представям какво му е в душата.
Строгостта и наказването не са принуждение. Да покажеш границите на някого е услуга. И обич, тъй като на теб към момента ти се занимава с този човек. Ами да опитаме без тази обич и без тези граници – това дете няма да доживее напреднала възраст. Ще реши да се позабавлява с някой автомобил, мотоциклет, наркотик… Или в противен случай, ще остане още дълго на земята, само че ще му се случват неволя след неволя, нека се осъзнае…
Всяко събитие в живота ни идва с избрана цел. Хей там да падна с колелото – отново си има причина. Твърде малко хора гледат на ориста си по подобен метод и това е просто помрачение и неосъзнаване. Казват си (има даже цели култури и религии на този принцип) „ Какво толкоз? Нямам отговорност за това. Така се е случило. Смирение е да приемеш и да продължиш. Чувството на виновност, което насаждат християните, е непродуктивно и нездравословно. Не сме безгрешни, само че сме същински. “ Пример за сходна тъпанарска философия е дъновизмът. И доста други.
А това, драги мои, към този момент се назовава с думата „ горделивост “, само че не като да съм горделив с достиженията на някой непосредствен, а това първо бесовско възприятие на първия от падналите ангели. Гордыня – на съветски. „ Ще върша, каквото си желая. “ „ Не ми пука, че ме наказваш. “ Децата ни в действителност не са отговорни. Ако ние не ги възпитаваме добре, виновността е единствено наша. Вироглавието е допустимо единствено до един избран миг. Оттам нататък се задвижва духовният физичен естествен и математически закон за прекрачването на границите. За неналичието на мярка – по думите на предхристовия влъхва Сократ.
И тук релативистите в случай че желаят да ми се наскърбяват. Но както започнах, по този начин и да свърша – има единствено Една Истина. За всички и на всички места.
В учителската си специалност постоянно съм се придържал към воденето, т.е., към моркова, постоянно с положителното, просто съм се приспособил към епохата, в която живеем, и не е моя работа да бъда прекомерно непоколебим с децата, това е работа на родителите. Работа, която не правят, не желаят да правят, мързи ги или си имат жалко опрощение.
Затова като родител съм търсел баланс. Защото в случай че не покажеш на едно дете границите, то страда. Недоволно е и продължава нататък в прекаляването. Говоря за интервала до първите 7. И като видя майка, която разрешава всичко на дребното си дете, изпадам в тиха мъка – не мога да ѝ кажа по какъв начин да си гледа детето, само че съм уверен, че не го гледа вярно и обикновено. Има верен метод и погрешен. Не е ограничение на личността и травмиране просто да си непоколебим с него, когато се наложи.
Малките деца търсят границите на разрешеното и постоянно се пробват да ги прекрачват. И когато им се съобщи твърдо къде са тези граници, те израстват след това като естествени хора. А в случай че му се разреши да се тръшка на едно дете, да прекалява, да се омазва до ушите, то губи възприятието за равновесие, оттова губи и чувството за подчиненост и почитание към по-възрастния. И тъкмо това ни е огромният проблем в образованието и обществото. Повечето деца към този момент са изпуснати и не върви аз в учебно заведение да ги поправям. Затова пробвам с положителното и постоянно се получава.
Всичко, каквото споделих дотук за децата, важи и за нас възрастните – преминем ли границите, следват бели и санкции. Нашият Небесен Отец, в случай че към момента Му се занимава с нас, минава към другия метод на другарство. Ако се е отказал от нас и сме оттатък опциите да бъдем превъзпитани, следват доста по-лоши неща…
Строгостта е наложителна част от израстването ни. Неслучаен е изразът от Библията за бащата, който жали пръчката и не жали детето си. Който жали детето си, не жали пръчката. Това не е животинска дресура. Това е метод индивидът да бъде спрян, когато нарушава Божествения ред. Когато премине границата на положителното. И в случай че настъпиш мотиката, след това ще се замислиш дали да постъпваш по избран метод.
Има на този свят физични закони – за температурата и налягането, за гравитацията, за пречупването на светлината. Има и духовни закони и те са също толкоз естествени и неотменими, колкото са физичните и математическите. Това обаче не влиза в главите на релативистите. Това е забравено от онази странна порода езичници, които вървят по врачки, от самите такива врачки и дивачки, а в случай че някой е минал напълно на брега на Злото и го е осъзнал, не желая да си представям какво му е в душата.
Строгостта и наказването не са принуждение. Да покажеш границите на някого е услуга. И обич, тъй като на теб към момента ти се занимава с този човек. Ами да опитаме без тази обич и без тези граници – това дете няма да доживее напреднала възраст. Ще реши да се позабавлява с някой автомобил, мотоциклет, наркотик… Или в противен случай, ще остане още дълго на земята, само че ще му се случват неволя след неволя, нека се осъзнае…
Всяко събитие в живота ни идва с избрана цел. Хей там да падна с колелото – отново си има причина. Твърде малко хора гледат на ориста си по подобен метод и това е просто помрачение и неосъзнаване. Казват си (има даже цели култури и религии на този принцип) „ Какво толкоз? Нямам отговорност за това. Така се е случило. Смирение е да приемеш и да продължиш. Чувството на виновност, което насаждат християните, е непродуктивно и нездравословно. Не сме безгрешни, само че сме същински. “ Пример за сходна тъпанарска философия е дъновизмът. И доста други.
А това, драги мои, към този момент се назовава с думата „ горделивост “, само че не като да съм горделив с достиженията на някой непосредствен, а това първо бесовско възприятие на първия от падналите ангели. Гордыня – на съветски. „ Ще върша, каквото си желая. “ „ Не ми пука, че ме наказваш. “ Децата ни в действителност не са отговорни. Ако ние не ги възпитаваме добре, виновността е единствено наша. Вироглавието е допустимо единствено до един избран миг. Оттам нататък се задвижва духовният физичен естествен и математически закон за прекрачването на границите. За неналичието на мярка – по думите на предхристовия влъхва Сократ.
И тук релативистите в случай че желаят да ми се наскърбяват. Но както започнах, по този начин и да свърша – има единствено Една Истина. За всички и на всички места.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ