Нели Огнянова: Влиянието на Борисов в медиите продължава
Нели Огнянова е специалист по медийно право, лекар по право, лекар на политическите науки и професор в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". " Дневник " препубликува изявлението с нея от
Проф. Огнянова, през днешния ден означаваме Световния ден на свободата на печата. Кои са най-големите провокации пред медиите през 2023 година - както в България, по този начин и в международен мащаб?
- Медиите не са промишленост като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство през днешния ден се състои в това, че качествената публицистика, подчиняваща се на открити публицистични стандарти, последователно губи ролята си на наложителен медиатор сред хората и света. Роля, която изглеждаше непоклатима вечно: " Тук по мрачно стартира денят и приключва с първа стратегия ". Не намира задоволително добър отговор казусът с противозаконното наличие в платформите. Задълбочават се и разликите от позиция на достъп до качествени медии, заприказва се за така наречен новинарски пустини.
" Репортери без граници ": България се изкачи в класацията за медийна независимост, само че не се усъвършенства
Европа е жертва на нападателна дезинформационна акция от страна на Русия, изключително след началото на съветската експанзия в Украйна на 24 февруари 2022 година. Научиха ли се за тази повече от година българските публицисти да разпознават подправените вести и пропагандните разкази?
- Противодействието на дезинформацията и пропагандата от трети страни остава задача за европейските демокрации. Вълната от дезинформация заварва нашето общество мощно уязвимо. Не са малко медиите, които замърсяват осведомителната среда: част от тях го вършат заради немарливост и ниска медийна просветеност, друга - изцяло предумишлено, като оръжие в хибридната война, която цели да дезориентира, обърка, отклони хората от демократичните полезности. Струва ми се, че българската публицистика към момента не оказва помощ задоволително дейно на хората да вършат осведомен избор.
Представянето на тайни теории като " друга позиция " е необикновен наболял проблем по време на пандемията, само че и в подтекста на войната. Как да му се противопоставим?
- Лъжата не е " друга позиция ", тя няма място в медиите и това би трябвало да е разбиране и на публицистите, и на аудиторията, и на регулатора. По време на пандемията медиите бяха завладяни от последователи на рискови за здравето теории. Това ни трансформира в най-незащитеното общество в света. По време на войната в Украйна още веднъж сме едно незащитено общество заради гладко ширещите се хибридни закани. Дори публичната телевизия и публичното радио приютяват любовно " другата позиция " и всяко предложение за реакция шумно се афишира за цензура. Колкото и да повтаряме " Фашизмът не е мнение, фашизмът е закононарушение ", фашизирани гласове не липсват в българските медии. Не бива да позволяваме да се възстановяват като събитие.
Според проучване на Институт " Отворено общество " от септември 2022 година максимален % от българите (42%) се доверяват на малкия екран като средство за информация. Сериозно пораства обаче въздействието на обществените мрежи и осведомителните уеб сайтове. Какви стъпки би трябвало да подхващат както управляващите, по този начин и обществото, с цел да се борят с дезинформацията онлайн?
- Няма вълшебен и бърз път, демокрацията изисква обучение, повишение на равнището на медийна просветеност, вярна оценка на източниците и разграничаване на подвеждащата и погрешна информация. Друго проучване на Институт " Отворено общество " - Индекс на медийната просветеност - стабилно слага България на последно място измежду страните в Европейски Съюз. Това би трябвало да се промени. Държавата може да направи и повече: благодарение на правото да изисква бистрота и отчетност от онлайн платформите, които са най-мощният фактор за разпространяване на дезинформация. Европейски ограничения последователно влизат в действие, въпросът е да се ползват дейно и у нас.
След рухването на държавното управление на Бойко Борисов България се изкачи в показателя за независимост на словото на " Репортери без граници ". Виждате ли тази смяна на процедура: по-лесно ли дишат публицистите през днешния ден?
- Според организацията обяснението е във обстоятелството, че завърши 12-годишно ръководство на ГЕРБ - интервал, " пагубен за публицистиката ", през който беше натрапен надзор върху медиите посредством необятен набор от средства: от ориентиране на държавна реклама в подмяна на проправителствено отразяване до премахване на сериозни гласове от микрофона. Издигането с 20 места в класацията предходната година и с още 20 места до 71-во място тази година е израз на очакване за смяна. Доколкото числата могат да изобразят степента на медийна независимост в едно общество, след пропадането в този момент сме там, където сме били през 2010 година, при започване на ръководството на ГЕРБ.
Последвалите Борисов ръководещи конфигурации към момента не показват задоволително ясно, че слагат фокус върху свободата на изложение. Препоръките на " Репортери без граници ", които Борисов даде обещание да извърши, и в този момент остават на хартия. Впрочем забавно наблюдаване е, че въздействието на Борисов в медиите продължава. Например задачата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа, която следи парламентарните избори, има усещане, че даже когато не е първа политическа мощ, партията на Борисов резервира въздействието си в публичната телевизия.
През последната година станахме очевидци на противоречиви изявления от страна на председателката на Съвета за електронни медии и разногласия сред членовете на регулатора. Каква е ролята на Съвет за електронни медии и до каква степен той се оправя с нея?
- Всяка страна от Европейския съюз е задължена да има медиен регулатор, който да ползва политиката на Европейски Съюз в електронните медии, да пази свободата и плурализма на медиите, да глоби за нелегално наличие, застрашаващо аудиторията и изключително децата. Регулаторът по закон е поръчител за стандартите на качествената публицистика и правото на информация.
Българският медиен регулатор среща компликации в реализиране на функционалностите си. Председателката на регулатора гласоподава въздържала се за използването на регламента на Европейски Съюз против прокремълската агитация. В свои изявления тя поддържа тезата, че Съвет за електронни медии се трансформира " в един Роскомнадзор - това се желае от нас, и да глобяваме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и разказите на генералната линия, на демократичната линия. " През годината беше желана оставката на председателката, само че неотдавна с три гласа, сред които нейният личен, и от едвам четвърто гласоподаване Момчилова получи и втори мандат.
Негативните публични настройки към съответния състав на медийния регулатор разрушават легитимността на самата институция - и това също е част от аргументите за незадоволителната медийна среда.
В последните месеци отбелязахме и няколко случая на така наречен SLAPP каузи, които целят заглушаването на самостоятелни публицисти и издания. Особено очевиден е казусът с " Медиапул ". Как може гилдията да се опълчи на тази рискова наклонност?
- SLAPP каузи са тези, при които ищецът няма за цел да отбрани свои нарушени права, а цели основно да заглуши сериозни гласове. Това е корист с право, която се разпознава по разнообразни параметри, да вземем за пример по голословна и безразсъдно висока цена на желае, когато става дума за компенсации. Такива образци от последно време са два желае за един милион лв. по каузи на " Еврохолд " против " Бивол " и на " Лев инс " против " Медиапул ".
Доклад: Делата плесници в България са смразяващи
Европейски Съюз готви ограничения против такава процедура. Обсъждат се инструкция и рекомендация, които имат за цел ранно преустановяване на сходни каузи, както и други процесуални гаранции в отбрана на сериозните гласове, медии, правозащитници, откриватели.
А като говорите за колегия: щеше да е добре в действителност да има колегия, тъй като сега има тежки - даже от време на време необясними - разделения в журналистическата специалност. Солидарността е първата стъпка към сполучливата отбрана на журналистическия труд.
ЖурналистикатаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Растящи разноски и намаляващи тиражи: доста издания по целия свят са на ръба на оцеляването. Какво е решението съгласно Вас? Как аудиторията още веднъж да бъде научена да си заплаща за качествена информация, до момента в който нейната некачествена опция ни залива по многочислени канали?
- Кризата на бизнес моделите, учредени на реклама, е световна. Същевременно данните демонстрират, че - въпреки и постепенно - хората стартират да заплащат за качествено наличие. Най-трудното е да се дефинира салдото сред платено и гратис наличие, тъй като бъдещето се основава на знанието и знанието би трябвало да остане налично.
Преподавате във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет. Привлекателна ли е към момента публицистиката за младежите и по какъв начин можем да запазим интереса им към тази специалност?
- Както постоянно, студентите са разнообразни по ползи и отношение към университетските отговорности. Но цифровият свят е доста прелъстителен за положителните студенти, те са любопитни, адаптивни, смели в фантазиите си и учат бързо. Справят се сполучливо в световната конкурентна среда. С мотивация и неизменност триумфът им е обезпечен.
Проф. Огнянова, през днешния ден означаваме Световния ден на свободата на печата. Кои са най-големите провокации пред медиите през 2023 година - както в България, по този начин и в международен мащаб?
- Медиите не са промишленост като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство през днешния ден се състои в това, че качествената публицистика, подчиняваща се на открити публицистични стандарти, последователно губи ролята си на наложителен медиатор сред хората и света. Роля, която изглеждаше непоклатима вечно: " Тук по мрачно стартира денят и приключва с първа стратегия ". Не намира задоволително добър отговор казусът с противозаконното наличие в платформите. Задълбочават се и разликите от позиция на достъп до качествени медии, заприказва се за така наречен новинарски пустини.
" Репортери без граници ": България се изкачи в класацията за медийна независимост, само че не се усъвършенстваЕвропа е жертва на нападателна дезинформационна акция от страна на Русия, изключително след началото на съветската експанзия в Украйна на 24 февруари 2022 година. Научиха ли се за тази повече от година българските публицисти да разпознават подправените вести и пропагандните разкази?
- Противодействието на дезинформацията и пропагандата от трети страни остава задача за европейските демокрации. Вълната от дезинформация заварва нашето общество мощно уязвимо. Не са малко медиите, които замърсяват осведомителната среда: част от тях го вършат заради немарливост и ниска медийна просветеност, друга - изцяло предумишлено, като оръжие в хибридната война, която цели да дезориентира, обърка, отклони хората от демократичните полезности. Струва ми се, че българската публицистика към момента не оказва помощ задоволително дейно на хората да вършат осведомен избор.
Представянето на тайни теории като " друга позиция " е необикновен наболял проблем по време на пандемията, само че и в подтекста на войната. Как да му се противопоставим?
- Лъжата не е " друга позиция ", тя няма място в медиите и това би трябвало да е разбиране и на публицистите, и на аудиторията, и на регулатора. По време на пандемията медиите бяха завладяни от последователи на рискови за здравето теории. Това ни трансформира в най-незащитеното общество в света. По време на войната в Украйна още веднъж сме едно незащитено общество заради гладко ширещите се хибридни закани. Дори публичната телевизия и публичното радио приютяват любовно " другата позиция " и всяко предложение за реакция шумно се афишира за цензура. Колкото и да повтаряме " Фашизмът не е мнение, фашизмът е закононарушение ", фашизирани гласове не липсват в българските медии. Не бива да позволяваме да се възстановяват като събитие.
Според проучване на Институт " Отворено общество " от септември 2022 година максимален % от българите (42%) се доверяват на малкия екран като средство за информация. Сериозно пораства обаче въздействието на обществените мрежи и осведомителните уеб сайтове. Какви стъпки би трябвало да подхващат както управляващите, по този начин и обществото, с цел да се борят с дезинформацията онлайн?
- Няма вълшебен и бърз път, демокрацията изисква обучение, повишение на равнището на медийна просветеност, вярна оценка на източниците и разграничаване на подвеждащата и погрешна информация. Друго проучване на Институт " Отворено общество " - Индекс на медийната просветеност - стабилно слага България на последно място измежду страните в Европейски Съюз. Това би трябвало да се промени. Държавата може да направи и повече: благодарение на правото да изисква бистрота и отчетност от онлайн платформите, които са най-мощният фактор за разпространяване на дезинформация. Европейски ограничения последователно влизат в действие, въпросът е да се ползват дейно и у нас.
След рухването на държавното управление на Бойко Борисов България се изкачи в показателя за независимост на словото на " Репортери без граници ". Виждате ли тази смяна на процедура: по-лесно ли дишат публицистите през днешния ден?
- Според организацията обяснението е във обстоятелството, че завърши 12-годишно ръководство на ГЕРБ - интервал, " пагубен за публицистиката ", през който беше натрапен надзор върху медиите посредством необятен набор от средства: от ориентиране на държавна реклама в подмяна на проправителствено отразяване до премахване на сериозни гласове от микрофона. Издигането с 20 места в класацията предходната година и с още 20 места до 71-во място тази година е израз на очакване за смяна. Доколкото числата могат да изобразят степента на медийна независимост в едно общество, след пропадането в този момент сме там, където сме били през 2010 година, при започване на ръководството на ГЕРБ.
Последвалите Борисов ръководещи конфигурации към момента не показват задоволително ясно, че слагат фокус върху свободата на изложение. Препоръките на " Репортери без граници ", които Борисов даде обещание да извърши, и в този момент остават на хартия. Впрочем забавно наблюдаване е, че въздействието на Борисов в медиите продължава. Например задачата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа, която следи парламентарните избори, има усещане, че даже когато не е първа политическа мощ, партията на Борисов резервира въздействието си в публичната телевизия.
През последната година станахме очевидци на противоречиви изявления от страна на председателката на Съвета за електронни медии и разногласия сред членовете на регулатора. Каква е ролята на Съвет за електронни медии и до каква степен той се оправя с нея?
- Всяка страна от Европейския съюз е задължена да има медиен регулатор, който да ползва политиката на Европейски Съюз в електронните медии, да пази свободата и плурализма на медиите, да глоби за нелегално наличие, застрашаващо аудиторията и изключително децата. Регулаторът по закон е поръчител за стандартите на качествената публицистика и правото на информация.
Българският медиен регулатор среща компликации в реализиране на функционалностите си. Председателката на регулатора гласоподава въздържала се за използването на регламента на Европейски Съюз против прокремълската агитация. В свои изявления тя поддържа тезата, че Съвет за електронни медии се трансформира " в един Роскомнадзор - това се желае от нас, и да глобяваме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и разказите на генералната линия, на демократичната линия. " През годината беше желана оставката на председателката, само че неотдавна с три гласа, сред които нейният личен, и от едвам четвърто гласоподаване Момчилова получи и втори мандат.
Негативните публични настройки към съответния състав на медийния регулатор разрушават легитимността на самата институция - и това също е част от аргументите за незадоволителната медийна среда.
В последните месеци отбелязахме и няколко случая на така наречен SLAPP каузи, които целят заглушаването на самостоятелни публицисти и издания. Особено очевиден е казусът с " Медиапул ". Как може гилдията да се опълчи на тази рискова наклонност?
- SLAPP каузи са тези, при които ищецът няма за цел да отбрани свои нарушени права, а цели основно да заглуши сериозни гласове. Това е корист с право, която се разпознава по разнообразни параметри, да вземем за пример по голословна и безразсъдно висока цена на желае, когато става дума за компенсации. Такива образци от последно време са два желае за един милион лв. по каузи на " Еврохолд " против " Бивол " и на " Лев инс " против " Медиапул ".
Доклад: Делата плесници в България са смразяващи Европейски Съюз готви ограничения против такава процедура. Обсъждат се инструкция и рекомендация, които имат за цел ранно преустановяване на сходни каузи, както и други процесуални гаранции в отбрана на сериозните гласове, медии, правозащитници, откриватели.
А като говорите за колегия: щеше да е добре в действителност да има колегия, тъй като сега има тежки - даже от време на време необясними - разделения в журналистическата специалност. Солидарността е първата стъпка към сполучливата отбрана на журналистическия труд.
Растящи разноски и намаляващи тиражи: доста издания по целия свят са на ръба на оцеляването. Какво е решението съгласно Вас? Как аудиторията още веднъж да бъде научена да си заплаща за качествена информация, до момента в който нейната некачествена опция ни залива по многочислени канали?
- Кризата на бизнес моделите, учредени на реклама, е световна. Същевременно данните демонстрират, че - въпреки и постепенно - хората стартират да заплащат за качествено наличие. Най-трудното е да се дефинира салдото сред платено и гратис наличие, тъй като бъдещето се основава на знанието и знанието би трябвало да остане налично.
Преподавате във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет. Привлекателна ли е към момента публицистиката за младежите и по какъв начин можем да запазим интереса им към тази специалност?
- Както постоянно, студентите са разнообразни по ползи и отношение към университетските отговорности. Но цифровият свят е доста прелъстителен за положителните студенти, те са любопитни, адаптивни, смели в фантазиите си и учат бързо. Справят се сполучливо в световната конкурентна среда. С мотивация и неизменност триумфът им е обезпечен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ