С келепира напред
Нелеп проектозакон на Има Такъв Народ ще довърши и това, което още е останало от културно-историческото ни завещание
За 30 години не остана държавно имущество, което не е ограбено или употребявано за частни цели, по тази причина в този момент новите печеливши във властта се насочиха към единственото, което ни е останало – културното завещание. Депутатът Пламен Николов от „ ИТН “, предприемач с опит в правенето на планове, и още 22-ма негови сътрудници внесоха в Народното събрание проектозакон за „ старите столици на Република България “. Проектът се отнася за градове, които съгласно вносителите са били български средновековни столици - Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра и Никопол.
Преди да се занимаем с историческата подготвеност на 23-мата, ще посоча, че планът им в общи линии повтаря текстове от настоящия Закон за културното завещание, но… с няколко основни разлики. Първата е, че „ държавната политика “ за запазване и развиване на посочените градове съгласно плана към този момент не е държавна, а се дава на общините и на техни органи. Втората: за разлика от Закона за културното завещание, тук на никое място не се загатва за главната активност, обвързвана с историческите полезности – археологическото изследване. Целият план е зависещ само на задачите на туризма и на усвояването на европейски пари по разнообразни стратегии и е привързан главно със Закона за туризма. Накратко казано, става дума за това по какъв начин да се употребяват за частни цели знаковите обекти на българското културно-историческо завещание, най-проучените, най-обгрижените от страната до момента и най-готови за „ употреба “.
Пак пред скоби, би трябвало да отбележим, че на никое място в българските закони няма термин „ остарели столици “. Според Закона за културното завещание, средновековните градове Плиска, Велики Преслав и Велико Търново са археологически резервати. Според Конституцията на страната, естествените и археологическите резервати, избрани със закон,
са изключителна държавна благосъстоятелност
дружно с подземните благосъстояния, крайбрежната плажна линия и прочие А съгласно Закона за концесиите, изключителната държавна благосъстоятелност не се отдава на концесия. Тук е заровено кучето. Защото в плана на Пламен Николов и сие „ старите столици “ са със статут на… обществена държавна благосъстоятелност, т.е. концесиите в тях са позволени. По този метод с въпросния план се суспендират и подменят и Конституцията, и Законът за културното завещание. Вярно е, че така както плажната линия е също изключителна държавна благосъстоятелност, по нашето Черноморие общините изпълниха крайбрежията с бетон, градежи и частни концесионери. Е,сега се цели същото да се случи и с емблематичните археологически обекти на България. Само че в Алепу елементарно ще срутят появилите се бетонни кафези и ще се възвърне брегът, до момента в който унищожени културно-исторически пластове няма по какъв начин да бъдат възобновени. Никога. Спомнете си единствено по какъв начин преди няколко години под вещото управство на депутата Рамадан Аталай бе залято с бетон тракийско светилище до Демир баба теке в резервата Сборяново до гр. Исперих. Как да го възстановиш?
Освен всичко друго, в историческата просвета Видин, Силистра и Никопол
не се одобряват за български столици
Това, че български царе и велможи в избран миг са ги употребили като резиденция или отбранителна цитадела, не ги прави столици, изясняват всички историци до един. Освен Плиска, Велики Преслав и Търновград единствено Охрид е бил столица на България - в края на Х и началото на ХI век, може да се разискват по-скоро Калиакра или Мелник. Интересно, когато депутати внасят законопроекти, по тях работят ли някакви способени специалисти, или значение има само нечий корпоративен интерес: в тази ситуация към Североизточна България.
Идея общините да се грижат за средновековните ни резервати е имало и преди, само че тази архаика е завършвала с извънредно отрицателни последствия – за резерватите, несъмнено. Общините просто нямат професионален потенциал за обмисляне, изследване, запазване и показване пред публиката на такива сложни структури на културно-историческото ни завещание. С плана на 23-мата им се вменява те да правят всички тези действия, посредством профилирано звено към общинската администрация, музей и публичен съвет. Кметовете ще се разпореждат с националните обекти, без значение, че в доста от общинските музеи даже няма археолози. Да си представим по какъв начин ще бъде ръководен резерватът Плиска да вземем за пример от община Каспичан, където и музей липсва. Да не приказваме, че обсегът на „ остарялата столица “ Велики Преслав съгласно плана обгръща само териториите, лимитирани с външната крепостна стена. Което значи, че до Златната черква да речем или до манастирската черква „ Патлейна “ и занаятчийските работилници от Х век - отвън крепостната стена, като нищо ще цъфнат някое хотелче или къща за посетители, направени с европари… Още повече, че местността е и естествен резерват! Да не приказваме за кичозните „ възстановки “ вид Кра Кра в нарушаване на всевъзможни правила за възстановяване. С това ли ще притегляте ценители на културния туризъм от света?
Сега за културният туризъм. България е измежду страните в Югоизточна Европа с най-богата история и културно завещание, имаме над 40 000 културно-исторически обекти от разнообразни по време цивилизации – от праисторията през античността и до средновековието. Където копне човек, история излиза. Съседните ни страни – от Сърбия през Гърция и до Турция и Кипър хвърлят големи пари за изследване и социализиране на културното си завещание. В една Турция до праисторически обекти се построяват реставрирани селища в достоверния им античен тип и се трансформират в страхотна атракция за туристите. В турска Странджа с европейски пари са направени чудеса, а даже над всяка тракийска могила се вее държавното знаме като знак на това, че страната пази тези обекти! В една Полша през 2013 година страната отпусна целево 3 милиарда евро за музеите в страната в името на културния туризъм – идете и вижте тези музеи през днешния ден и атракциите в тях!
Културен туризъм не е да се възползваш на готово от проучените и реставрирани от страната знакови историко-археологически резервати!
Това не е културен туризъм, а културно незнание
Културният туризъм стартира с доста пари първо за археологическите изследвания – у нас археолозите работят със междинна заплата 850 лева (колкото е в Българска академия на науките досега) и постоянно заплащат сами на служащите по обектите. В музеите хора с обучение и стаж взимат 900 лева, самите музеи не могат да си платят тока, та в този момент им пускат 12 млн. лева в допълнение с бюджета, с цел да оцелеят едвам. Хич не им е до вложение на пари за изследвания и поддръжка на полезностите. По % от Брутният вътрешен продукт за културните действия въобще България е на последно място в Европейски Съюз и това към този момент надали учудва някого. За запазване на недвижимото културно завещание, в това число на 33 археологически резервати, държавният бюджет за 2022 година дава общо на обществените институции и на областите всичко на всичко 6566,3 млн. лева
За да има културен туризъм, идващият стадий са реставрацията и консервацията – на място и в музеите. В момента в упоменатия неповторим резерват „ Сборяново “ с обекти от всички исторически столетия, с голям капацитет за изследване и за културен туризъм, където е и Свещарската гробница под закрилата на ЮНЕСКО, всичко се разрушава, оставено на самотек. Същото е в Никополис пъкъл Нестум до гр. Гоце Делчев. И единствено там ли? А експонирането на обектите пред аудитория? Къде са целевите средства за това. Много от музеите ни са доведени до такава степен, че не дават отговор на европейските условия за планове. И за какво за популярните мозайки в базиликата на Филипопол да вземем за пример парите идват от „ Америка за България “, а не от българската държава…
Да не приказваме, че екскурзоводите, наети от туроператорите, всеобщо не са готови да водят групи за културен туризъм. Да показваш на туристите гробницата в Голямата косматка под Шипка и да не споменеш даже за столицата Севтополис наоколо, до Казанлък, си е чист нонсенс. Гробницата в Александрово продължава да се разрушава, до момента в който вниманието се насочва към копието й, финансирано от японците. И различен път съм писала за група немски туристи, които впечатлени стопираха рейса си на пътя край разкопките във Велики Преслав и които цялостен час слушаха да им изяснявам кой е Симеон Велики, какво е Тронната палата и базиликата на терена, какво е Златният век на България, тъй като гидът нямаше хал хабер от всичко това…
В България културният туризъм би трябвало да стане главен структуроопределящ бранш на стопанската система, тъй като той може да генерира основни облаги, както е в прилежащите нам страни. В дейностите за развиване на този бранш би трябвало да вземат участие всички министерства. За ръководството на недвижимото ни културно-историческо завещание би трябвало да се сътвори специфична държавна конструкция, изключително за археологическите резервати. Тя би трябвало да дава отговор и за средствата за изследване, възстановяване, поддръжка и експониране на обектите, а не отговорностите и парите да се размиват сред Министерството на културата, общините и музеите. Би трябвало всеки резерват да има свои водещи археолози, проектант, реставратори, мениджъри. Отдавна се приказва за допълнение и промени в Закона за културното завещание в този смисъл, само че нищо не се прави. Липсва модел на ръководство на археологическите резервати. Липсва маркетинг за възможния интерес към тях. За „ Сборяново “ археолози, архитекти, реставратори, предприемачи дружно предложиха подобен модел, само че някой да му е обърнал внимание?
Вместо това се появяват нелепици като плана на депутатите от Има Такъв Народ, които ще довършат и това, което още е оживяло. Но очевидно в Министерството на културата към този момент избират да творят кавги. Току що министърът изиска УС на фонда „ Култура “ да подадат оставки, тъй като имало подозрения за безпринципно систематизиране на средства! Известни дейци на културата са натирени и афектирани, без някой да е показал даже едно тяхно провинение. Сега да се готвят археолози, архитекти, музеи, пък и общини – след така наречен проектозакон на Има Такъв Народ идва техният ред.
За 30 години не остана държавно имущество, което не е ограбено или употребявано за частни цели, по тази причина в този момент новите печеливши във властта се насочиха към единственото, което ни е останало – културното завещание. Депутатът Пламен Николов от „ ИТН “, предприемач с опит в правенето на планове, и още 22-ма негови сътрудници внесоха в Народното събрание проектозакон за „ старите столици на Република България “. Проектът се отнася за градове, които съгласно вносителите са били български средновековни столици - Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра и Никопол.
Преди да се занимаем с историческата подготвеност на 23-мата, ще посоча, че планът им в общи линии повтаря текстове от настоящия Закон за културното завещание, но… с няколко основни разлики. Първата е, че „ държавната политика “ за запазване и развиване на посочените градове съгласно плана към този момент не е държавна, а се дава на общините и на техни органи. Втората: за разлика от Закона за културното завещание, тук на никое място не се загатва за главната активност, обвързвана с историческите полезности – археологическото изследване. Целият план е зависещ само на задачите на туризма и на усвояването на европейски пари по разнообразни стратегии и е привързан главно със Закона за туризма. Накратко казано, става дума за това по какъв начин да се употребяват за частни цели знаковите обекти на българското културно-историческо завещание, най-проучените, най-обгрижените от страната до момента и най-готови за „ употреба “.
Пак пред скоби, би трябвало да отбележим, че на никое място в българските закони няма термин „ остарели столици “. Според Закона за културното завещание, средновековните градове Плиска, Велики Преслав и Велико Търново са археологически резервати. Според Конституцията на страната, естествените и археологическите резервати, избрани със закон,
са изключителна държавна благосъстоятелност
дружно с подземните благосъстояния, крайбрежната плажна линия и прочие А съгласно Закона за концесиите, изключителната държавна благосъстоятелност не се отдава на концесия. Тук е заровено кучето. Защото в плана на Пламен Николов и сие „ старите столици “ са със статут на… обществена държавна благосъстоятелност, т.е. концесиите в тях са позволени. По този метод с въпросния план се суспендират и подменят и Конституцията, и Законът за културното завещание. Вярно е, че така както плажната линия е също изключителна държавна благосъстоятелност, по нашето Черноморие общините изпълниха крайбрежията с бетон, градежи и частни концесионери. Е,сега се цели същото да се случи и с емблематичните археологически обекти на България. Само че в Алепу елементарно ще срутят появилите се бетонни кафези и ще се възвърне брегът, до момента в който унищожени културно-исторически пластове няма по какъв начин да бъдат възобновени. Никога. Спомнете си единствено по какъв начин преди няколко години под вещото управство на депутата Рамадан Аталай бе залято с бетон тракийско светилище до Демир баба теке в резервата Сборяново до гр. Исперих. Как да го възстановиш?
Освен всичко друго, в историческата просвета Видин, Силистра и Никопол
не се одобряват за български столици
Това, че български царе и велможи в избран миг са ги употребили като резиденция или отбранителна цитадела, не ги прави столици, изясняват всички историци до един. Освен Плиска, Велики Преслав и Търновград единствено Охрид е бил столица на България - в края на Х и началото на ХI век, може да се разискват по-скоро Калиакра или Мелник. Интересно, когато депутати внасят законопроекти, по тях работят ли някакви способени специалисти, или значение има само нечий корпоративен интерес: в тази ситуация към Североизточна България.
Идея общините да се грижат за средновековните ни резервати е имало и преди, само че тази архаика е завършвала с извънредно отрицателни последствия – за резерватите, несъмнено. Общините просто нямат професионален потенциал за обмисляне, изследване, запазване и показване пред публиката на такива сложни структури на културно-историческото ни завещание. С плана на 23-мата им се вменява те да правят всички тези действия, посредством профилирано звено към общинската администрация, музей и публичен съвет. Кметовете ще се разпореждат с националните обекти, без значение, че в доста от общинските музеи даже няма археолози. Да си представим по какъв начин ще бъде ръководен резерватът Плиска да вземем за пример от община Каспичан, където и музей липсва. Да не приказваме, че обсегът на „ остарялата столица “ Велики Преслав съгласно плана обгръща само териториите, лимитирани с външната крепостна стена. Което значи, че до Златната черква да речем или до манастирската черква „ Патлейна “ и занаятчийските работилници от Х век - отвън крепостната стена, като нищо ще цъфнат някое хотелче или къща за посетители, направени с европари… Още повече, че местността е и естествен резерват! Да не приказваме за кичозните „ възстановки “ вид Кра Кра в нарушаване на всевъзможни правила за възстановяване. С това ли ще притегляте ценители на културния туризъм от света?
Сега за културният туризъм. България е измежду страните в Югоизточна Европа с най-богата история и културно завещание, имаме над 40 000 културно-исторически обекти от разнообразни по време цивилизации – от праисторията през античността и до средновековието. Където копне човек, история излиза. Съседните ни страни – от Сърбия през Гърция и до Турция и Кипър хвърлят големи пари за изследване и социализиране на културното си завещание. В една Турция до праисторически обекти се построяват реставрирани селища в достоверния им античен тип и се трансформират в страхотна атракция за туристите. В турска Странджа с европейски пари са направени чудеса, а даже над всяка тракийска могила се вее държавното знаме като знак на това, че страната пази тези обекти! В една Полша през 2013 година страната отпусна целево 3 милиарда евро за музеите в страната в името на културния туризъм – идете и вижте тези музеи през днешния ден и атракциите в тях!
Културен туризъм не е да се възползваш на готово от проучените и реставрирани от страната знакови историко-археологически резервати!
Това не е културен туризъм, а културно незнание
Културният туризъм стартира с доста пари първо за археологическите изследвания – у нас археолозите работят със междинна заплата 850 лева (колкото е в Българска академия на науките досега) и постоянно заплащат сами на служащите по обектите. В музеите хора с обучение и стаж взимат 900 лева, самите музеи не могат да си платят тока, та в този момент им пускат 12 млн. лева в допълнение с бюджета, с цел да оцелеят едвам. Хич не им е до вложение на пари за изследвания и поддръжка на полезностите. По % от Брутният вътрешен продукт за културните действия въобще България е на последно място в Европейски Съюз и това към този момент надали учудва някого. За запазване на недвижимото културно завещание, в това число на 33 археологически резервати, държавният бюджет за 2022 година дава общо на обществените институции и на областите всичко на всичко 6566,3 млн. лева
За да има културен туризъм, идващият стадий са реставрацията и консервацията – на място и в музеите. В момента в упоменатия неповторим резерват „ Сборяново “ с обекти от всички исторически столетия, с голям капацитет за изследване и за културен туризъм, където е и Свещарската гробница под закрилата на ЮНЕСКО, всичко се разрушава, оставено на самотек. Същото е в Никополис пъкъл Нестум до гр. Гоце Делчев. И единствено там ли? А експонирането на обектите пред аудитория? Къде са целевите средства за това. Много от музеите ни са доведени до такава степен, че не дават отговор на европейските условия за планове. И за какво за популярните мозайки в базиликата на Филипопол да вземем за пример парите идват от „ Америка за България “, а не от българската държава…
Да не приказваме, че екскурзоводите, наети от туроператорите, всеобщо не са готови да водят групи за културен туризъм. Да показваш на туристите гробницата в Голямата косматка под Шипка и да не споменеш даже за столицата Севтополис наоколо, до Казанлък, си е чист нонсенс. Гробницата в Александрово продължава да се разрушава, до момента в който вниманието се насочва към копието й, финансирано от японците. И различен път съм писала за група немски туристи, които впечатлени стопираха рейса си на пътя край разкопките във Велики Преслав и които цялостен час слушаха да им изяснявам кой е Симеон Велики, какво е Тронната палата и базиликата на терена, какво е Златният век на България, тъй като гидът нямаше хал хабер от всичко това…
В България културният туризъм би трябвало да стане главен структуроопределящ бранш на стопанската система, тъй като той може да генерира основни облаги, както е в прилежащите нам страни. В дейностите за развиване на този бранш би трябвало да вземат участие всички министерства. За ръководството на недвижимото ни културно-историческо завещание би трябвало да се сътвори специфична държавна конструкция, изключително за археологическите резервати. Тя би трябвало да дава отговор и за средствата за изследване, възстановяване, поддръжка и експониране на обектите, а не отговорностите и парите да се размиват сред Министерството на културата, общините и музеите. Би трябвало всеки резерват да има свои водещи археолози, проектант, реставратори, мениджъри. Отдавна се приказва за допълнение и промени в Закона за културното завещание в този смисъл, само че нищо не се прави. Липсва модел на ръководство на археологическите резервати. Липсва маркетинг за възможния интерес към тях. За „ Сборяново “ археолози, архитекти, реставратори, предприемачи дружно предложиха подобен модел, само че някой да му е обърнал внимание?
Вместо това се появяват нелепици като плана на депутатите от Има Такъв Народ, които ще довършат и това, което още е оживяло. Но очевидно в Министерството на културата към този момент избират да творят кавги. Току що министърът изиска УС на фонда „ Култура “ да подадат оставки, тъй като имало подозрения за безпринципно систематизиране на средства! Известни дейци на културата са натирени и афектирани, без някой да е показал даже едно тяхно провинение. Сега да се готвят археолози, архитекти, музеи, пък и общини – след така наречен проектозакон на Има Такъв Народ идва техният ред.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ