Нека за момент си представим, че караме ски над 5400 метра

Нека за миг си представим, че караме ски над 5400 метра надморска височина - по-близо до небето, в сравнение с до морето. Спускаме се по снежни скатове, ситуирани по-високо даже от базовите лагери на Еверест. Това не е фикция, а действителността, която някога носи името Чакалтая - най-високият ски курорт в света.

Как добивът на злато в тропическите гори на Перу въздейства пагубно на целия свят

Гладът за злато в света подхранва унищожаването на съхраняващите въглерод торфища

Разположен единствено на половин час от столицата на Боливия, Ла Пас, този курорт стартира историята си още през 30-те години на предишния век. Изграден върху едноименния хладилник, Чакалтая се трансформира в магнит за запалените по зимните спортове боливийци - тези, които могат да си разрешат лукса да се приближат толкоз покрай облаците.

Можем да си представим, че карането на такава надморска височина е повече от мъчно, поради обстоятелството, че даже при вървене човек диша мъчно, когато не е привикнал с сходни условия.


С един ски въжен превоз, няколко писти, уютна хижа и даже хотел, Чакалтая става високопланински оазис за снежни завършения. Но както постоянно се случва с райските кътчета, времето не е на негова страна.


През 90-те години локалните стартират да виждат нещо обезпокоително - ледникът стартира да се топи. Правителството на Боливия се намесва, учени стартират проучвания и издават злокобна прогноза: до 2015 година ледникът ще изчезне изцяло. Но природата има свои проекти - още през 2000 година пистите стават неизползваеми, а през 2009 година последното парче лед се стопява.


Днес Чакалтая е единствено сянка на славното си минало с изоставени здания, празни прозорци, безмълвни скатове...Той е и пример за последствията от климатичните промени.

Както ни споделя и един от локалните гидове, до момента в който катерим шнур Австрия с височина от 5320 метра, който се оказва по-нисък и от към този момент изчезналия ски курорт с неговите 5421 метра, въпреки към този момент да не съществува, духът на Чакалтая остава - във ветровете, които още шушукат по върховете, и в думите на хората, които не желаят той да бъде пропуснат.