Нека ви светна малко в празните глави кой е човекът на снимката
Нека Ви светна малко в празните глави кой е този човек на фотографията. Повечето от вас, са заучени още от учебно заведение да ненавиждат думите... „ Комунизъм “, “Социализъм “. Но белким знаете какво в действителност се крие зад тези думи? Доверявате им се абсолютно и позволявате да Ви се наложи мнение. За доста от Вас индивидът на фотографията е повода, заради която през днешния ден ви споделят, че нямате пари... вие несъмнено се доверявате абсолютно на това, само че аз не съм като множеството от вас… взех решение да ревизира, за какво толкоз доста се плюе този комунизъм… и разбрах, че ни лъжат…
Та този човек е другарят Тодор Живков, бих споделил най-големият общественик на нова България, индивидът пред който всички днешни политици наподобяват лилипути в костюми. Човекът, който не допускаше отпадъци да ръководят орисите на милиони. Държавникът, който на открито беше виртуозен посланик, а в личната си страна в никакъв случай не стана надменен. Човекът, на който се падна да води България в комплицирано време и да лавира сред изтока и запада, сред чука и наковалнята, само че НИКОГА НЕ ЗАБРАВИ ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ! Човекът, който издигна България до приблизително развита европейска страна, с мощна стопанска система и войска, и беше на път на реализира още повече! Човекът, който не позволи руски военни бази на българска територия, за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера. Човекът, който не позволи да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово. Човекът от който имаха почит и на запад и на изток, а измежду своите в никакъв случай не изиска да бъде освен това от елементарен шоп. Човекът, който се държеше наедно с всички и имаше какво да каже с всеки! Човекът, който разкаваше вицове за себе си и разсмиваше цялостен народ с неизчерпаемото си възприятие за комизъм и духовитост, в никакъв случай не престана да бъде самокритичен и в никакъв случай не се взе на съществено. Човекът, който в никакъв случай не се поддаде на опиума на властта, в никакъв случай не стана парвеню и в никакъв случай не претендираше да бъде освен това от който и да е междинен българин. Човекът, на чиито рамене лежеше голяма отговорност, само че в никакъв случай не позволи до елементарния българин да стигнат треговите и смутовете на времето. Човекът, при който децата играеха до 12ч,без никой да се тормози за тях, при който милицията нямаше работа, един квартален стигаше на десетки хиляди хора, а никой не се сещаше да заключи врата и коли. Човекът, при който и последния български жител, имаше покрив и работа,отопление и здравно обслужване! Човекът, при който елементарния българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си! (това, че през днешния ден те са обезценени до стотинки, не е по време на неговото ръководство! Отговорността би трябвало да се търси от различен!). Човекът, при който елементарните хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец,в курорти, които в този момент ни се костват първокласни. Човекът, който се „ съобразяваше с Москва “ официално, само че дефакто си правеше каквото си поискаше. Човекът, при който официално се подвигаха лозунги за интернационализъм, само че прокарваше най-твърдия националистически курс. Човекът, при който просветителната система възпита цели генерации българи в национализъм! Човекът, който най-после остаря и към този момент нямаше сили да стопира протежата на Горбачов и Съединени американски щати. Човекът, който оценихме същински едвам когато го изгубихме... Съдът не съумява да потвърди, че той е присвоил и една стотинка за себе си. Ще повярва ли някой, че в случай че той имаше и една кирлива риза, те нямаше да му я изкарат? Той беше наказан за нещо, което му прави чест… по тази причина, че обичаше народа си! - „ Аз имам вяра в българските младежи. Не се колебая, че те ще изградят, по-богата, по-справедлива и по-демократична България от нашата. Зная, че техния живот ще е по-различен от нашите млади години…, бих дал всичко с цел да бъде той по-добър и по-лесен. Но лесни пътища няма. Силните, волевите, смелите персони израстват в трудностите… желае ми се да имам вяра, че днешните млади българи и българки, ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас - не каквито сме в този момент, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими юношески години… “ (Тодор Живков)
И въпреки да не съм бил роден преди смяната, може да ме съдите, че нямам право на глас за тогавашното време, само че мога да приказвам за СЕГА.
Мога да приказвам по тази причина, че не намирам за обикновено да съм на 22 години и единствената ми опция за по-добър живот да е в чужбина! Не намирам за обикновено хората да си купуват облекла 2-ра приложимост, тъй като няма да има пари за храна, в случай че си купят нови.
Не намирам за обикновено хора, които са си дали целият живот с цел да работят в тази страна, да нямат пари за мляко и за сирене.
Не намирам за обикновено да нямаме ефикасна законодателна система… с цел да може хора, като този урод да разфасова приятеля си и да лежи 9 години… http://novanews.bg/news/view/2013/12/09/63704/осъденият-за-жестоко-убийство-в-перник-се-разхожда-на-свобода/ или този, който убива 6 души и е наказан на 12 години... какъв е извода, че се лежи по 2 години за лишаване на човешки живот? Това ли е свободата, която искаш народе?
Не намирам за обикновено това да имаме толкоз плодородна земя, в която камък да засееш, ще поникнат камъни…, а в това време да ядем вносни отпадъци.
Не намирам за обикновено хората да мислят безусловно всеки ден за сметки, тъй като знаят, че незабавно могат да бъдат наказани и да бъде отнето и дребното което имат.
Не намирам за обикновено това да бъдат приватизирани всички заводи… и да бъдем безработни.
Не намирам за обикновено страната ни да бъде преди всичко по сива стопанска система.
Не намирам за обикновено да получавам 10 пъти по-ниска заплата спрямо останалите европейци за същата заплата, а даже да работя повече часове. Това да си на 22 години, да учиш в страната си и да си толкоз комплициран дали си поел по правия път... дали не е трябвало да заминеш в чужбина при приятелите ти…
Къде отиде спокойствието? Къде отиде удоволствието от младостта?
За равносметка на това ще ви дава малко статистика от Живково време: страната ни получава приблизително 12 тона петрол на цена по 70 Щатски долар на ТОН, като се изнасяха 300 тона по 350 $ на звук.. или 1 млрд долара… получавахме от Съюз на съветските социалистически републики, 4,5млрд KW електрическа енергия, на цена по-малка от 1 стотинка на KW (купейки), ние продавахме от него 3 милиарда на турците за 6 цента, получавахме газ на 1000 кубически метра 20 Щатски долар, в този момент е близо 550 Щатски долар.92 % от българите имаха лично жилище, 62 % 2-ро жилище, 45 % вила! Средната работна заплата по времето на комунизма е 200 лева, само че това е чиста заплата, естествения човек не е виждал къде отиват парите по другите фондове, които работят посредством 1 мощен преразпределителен механизъм, който води до фиксиране на цените. Така цените от 6 ст на билетче, не се дефинират от пазара, а от страната, което води до 1 по-голям достъп на артикули от всички хора (здравеопазване за всички, обучение и т.н.), а действително служащия е взимал + парите, които не е виждал, а са отивали във фондовете за преразпределение - сред 700-800 лв… Дългът на България към 1 декември 1990 година е тъкмо 9 милиарда Щатски долар, само че това е брутен артикул, защото страната ни има да взима 4.5 милиарда (1,5 милиарда валутен запас в швейцарски банки; 1,5 милиарда от Либия, когато Соломон Паси си направи персонална политика и си ги опрости, както и от доставки на оръжия към Ирак и Афганистан) от което в действителност чистия дълг на България е 4,5 милиарда Щатски долар!
А какво ни донесе смяната? Повече нагативи от колкото позитиви…, какъв брой фабрики се затвориха... ще дам дребна статистика…
Софийския мощно токов цех Васил Коларов са работили над 4000 души. В навечерието на приватиззацията предприятието разполага с поръчки за 7 години напред. Доставка на огромни трансформататори за Пакистан, Индия и други страни. След като Hundai го взема, купувачът прхвърля осъществяването на поръчките в Южна Корея. След приватизацията през днешния ден в завода работят към 200 души.
В химическата индустрия заетите преди приватизацията 1989 са 120 000 души. През 2013 80 000… 40 000 съкратени.
Във военната промишленост ситуацията е даже по-тежко. Заетите през 1989 година, 150 000 души, през 2013 – 15 000 души. Реципрочна е и загубата ни на страната от пропуснати изгоди през 1989 година, сме имали облага от 2 милиарда, тя се стопява 10 пъти… 2013 година 200 млн.
Друг образец е Валя Балканска, която е мотив за национална горделивост. По времето на комунизма (1977г), неин запис е в включен в „ Златната плоча ” изпратена в космоса. През 2004 година, нейният запис към този момент се носи отвън рамките на слънчевата система. Ами Георги Иванов? Първият и единствен български космонавт, изпратен в космоса по времето на комунизма в съдействие със Съюз на съветските социалистически републики. (10 април 1979 г.) В космоса прекарва 1 ден 23 часа и 1 минута. Въпреки проблемите при кацането, пулса на българина остава естествен и не се трансформира.
Днес музиката ни не може да пробие даже в прилежащите ни страни (т.нар. поп фолк), а хора пращаме единствено за ягоди… Може би някой ден ще имаме достойнството да берем ягоди на луната…
Да не приказваме за спортните ни триумфи, бяхме страна с обичаи и ценности… през днешния ден няма по какъв начин да имаме полезности при изискване, че всичко се купува и продава, в това число и хората…
Комунизмът научи хората освен да работят за личния си джоб, а и за богатството на държавата… времето когато учителите респектираха единствено с наличието си… времето, когато ромите не живееха на гърба на българите с помощи, а работиха наедно с тях! Но дано се върнем в сегашното. Ние към този момент сме в Европейския съюз и желая да Ви попитам, къде са тези европейски полезности? Страни, които са богати на гърба на страни, които са небогати? Това ли е полезност? До какво ни докара тази народна власт и независимост? До убийства, наркомани и безвластие, до това младите да знаят нарицателни като Азис и Мара Отварачката, а Левски да е единствено футболен тим? Това ли желаем толкоз доста? В какъв брой войни ни вкараха Америка, да пращаме контингенти? А какъв брой е пратил другаря Живков? Строим 1 автомагистрала 5 държавни управления (20 години)…, а тези дребни пътища и отбивки до най-малките села, по какъв начин са построени за 40 години… да не приказваме за жп линии, за фабрики... какъв брой завода и какъв брой учебни заведения има направени за 20 години преход? Колко има закрити? Знаете ли, че страната ни дава повече пари, като членски импорт всяка година, от колкото получава? Затова, че единствената изгода от Европейски Съюз е, че хората бягат, с цел да мият чиниите на германците и англичаните, това ли ни е стопанската система, това ли ни е интеграцията? Задайте си тези въпроси и преди да плюете някой и нещо, първо проверете какъв брой е правдиво! Живков, индивидът, който остави народ с 9 млн. души, с обезпечена работа, заслон, обучение и здравеопазване…. та в случай че за Вас, думата комунизъм и социализъм е негативна, вземете се поразровете каква е концепцията за този вид стопанска система... точно това всички да са равни... и не вярвайте на всяка 2-ра дума от малкия екран, за какво не знаете какво ви лишиха...?! И с цел да не кажете, че единствено аз мисля, че животът сега е без преспектива за младите, ще ви приложа разсъжденията на още 1 младо момче, което желае да емигрира: „ Преспах, помислих, взех решение. Няма да емигрирам. Защо ми е? Тук ми е толкоз добре. Къде другаде ще се усещам по този начин? Къде другаде ще бъда на най-ниското обществено ходило? Къде другаде ще вдишвам и ще се върша, че всичко ми е наред? Разопаковах чантите и куфарите. Направих си едно кафе и излязох. Видях тополите и реките, за които ви писах в предходната публикация. Видях разрушените улици, тротоарите (или това, което е останало от тях), огромните билбордове и застиналите физиономии на хората. Видях всичко това и останах, взех решение да бъда един от всички, които няма какво да създадат. Отново трябваше да отида на доктор. Исках ваучър за обзор. Бабите пред мен сякаш бяха взели последния. Нямало други. Трябва да очаквам до пето число на идващия месец, нека тогава има. Дано тогава към този момент не е късно за същия обзор. Но какво са отговорни лекарите, няма да им се дразня. Те учат 10 години, с цел да изкарват 500 лв. заплата. Други изобщо не учат и изкарват 1000 лв.. Как се чака да работят отдадено и да дават всичко от себе си, когато пациентите ги одобряват за боксова круша, като че ли те сами дефинират законите и разпоредбите. Ще пребивавам в страната на парадоксите и ще се веселя, че съм тук. След това взех решение да мина през някой от десетките молове. Какво да видя? Това, че 90% от продавач-консултантите са сътрудници от университети. Факултетите са празни, с цел да може студентите да се устоят. За сметка на това моловете са цялостни. От една страна са бедните студенти, които сгъват по дванадесет часа тениски и дънки, въпреки това са по-богатите им сътрудници, които ги подминават, когато ги видят, или единствено им кимват, до момента в който харчат парите на родителите или гаджетата си в същите тези магазини. Защото в страната на парадоксите за една публикация като продавач в магазин за облекла аплайват над 2000 души, тъй като знаят, че там най-малко ще получат пари, които няма да бъдат толкоз смешни, и ще ги получават постоянно. Университетът е оставен на назад във времето. Има време до септември, когато са поправките. Някъде по пътя, по който вървях този ден, видях и една моя учителка. От детските ми години. Вече пенсионерка. Взима 300 лв. пенсия. Работила е цялостен живот. Търпяла е унижението на непознатите деца, унижението на страната, отритнатостта на обществото и думите: моето дете е към този момент твой проблем, ти го направи човек. Не знам, дали се е справила с множеството. Предполагам, че не. Но в страната на парадоксите е влиятелно да си модел, певица, артист, само че никога преподавател или доктор. Огладнях. Трябваше да си купя нещо за ястие. Естествено, не бях ял месо от дълго време, чаках да го сложат на промоция в близкия супермаркет. Е, малко посиняло и вероятно направено със суха кръв, само че въпреки всичко месо. Промоционално, едвам има нещо на масата. Влязох в магазина. Там – едно мръсно, едно разбъркано, типично по нашенски. Няма „ добър ден ”, има „ кажете ”. Ама, какво желаете да ви кажа? Колко се веселя, че няма да емигрирам ли? Как ви разбирам, че заплатата ви е толкоз мизерна, че сте изгубили всякакво предпочитание да деянията малко вежливост? Изчезнала е някъде сред сметките за тока и тези за парното. Или сред въпросите: да купя нови облекла за детето или да му платя таксата в детската градина? Няма и „ сбогом ” – има единствено безмълвие. Което крещи: върни се, с цел да направиш оборот, само че не ме карай да бъда общителна – нямам сили за това. По пътя към дома видях няколко майки с децата им. Изглеждаха умислени. Знаех защо мислят. Как би трябвало да оставят непроходилите си бебета на грижите на някоя остаряла баба, с цел да се върнат отново на работа. За да може да купуват храна на същите тези бебета. Защото кой може да гледа дете с 30 лв. на месец? Но в страната на парадоксите и това е допустимо. Трябва да се научиш да правиш от нищо нещо. Имаш бебе – ето ти десет-двадесет лв. от страната. Тя ти е и майка, и татко, тя преценя. Кой те е карал изобщо да раждаш? Проблемът се задълбочава, в случай че същите тези майки нямат остарели баби, на които да оставят бебетата си. Тогава всичко ляга на раменете на бащата, който би трябвало да работи на най-малко девет места, с цел да подсигури малко храна и облекла. И всички дружно да се молят бебето да е крепко, тъй като, в случай че се разболее, тогава става в действителност доста ужасно. Както и всички дружно да се молят да има място в някоя порутена детска градина за детето. Да се дават рушвети, да се транспортират чували с мокри кърпички и тоалетна хартия към лелките в градината, с цел да може те да гледат детето, до момента в който родителите работят за бъдещето му. От друга страна, да му мислят и българските пенсионери. За тях пък кой написа? Особено за тези в дребните градове и села. Защото в София доста от тях дават жилища, парцели, пространства чартърен на хората, които идват от провинцията с фантазията да открият добре платена работа в столицата. Пенсионерите от дребния град и село нямат този късмет. Те получават някакви подхвърлени 200 лв., с които би трябвало: да ядат, да си купят медикаменти, да си платят сметките, да дадат малко на децата. След това през останалите 29 дни от месеца те карат на някакво животинско оцеляване, тъй като те са едни от най-отритнатите от същата тази неуместна страна. Работили са цялостен живот, построили са дом и са основали семейство. Накрая са затворени в един свят на беднотия и бедност, където бутилката олио би трябвало да изкара за цялостен месец. Аз одобрявам родината си. Харесвам природата, българската просвета и история. Българският народ сигурно е най-смелият и най-работливият в света. Питайте всеки европейски шеф за това. Не одобрявам страната. Не одобрявам изискванията и пародията, в която ни слага. Не одобрявам това, че преди избори се намират милиони лв. за рекламни акции, само че не се намират стотинки за нарастване на пенсия, заплата или детски надбавки. Не одобрявам това, че, в случай че се разболееш, няма кой да те излекува. Както и не одобрявам това, че, в случай че искаш да имаш спокоен и благополучен живот, би трябвало да емигрираш. Затова аз се преклонявам пред всички българи, които съумяват по някакъв необикновен български метод да оцелеят. Пред тези, които се борят и имат вяра, че може би един ден всичко ще се оправи. Аз нямам доверие. Това не е негативизъм от моя страна, аз просто виждам неналичието на всевъзможни признаци за положително развиване на нещата. Затова се апелирам всички да бъдем здрави, тъй като сигурно това е най-важното. Моля се един ден децата ми да не живеят в сходна страна, само че да имат моята татковина. Дано се случи! “ Източник: socbg.com Редакция: bradva.bg
Та този човек е другарят Тодор Живков, бих споделил най-големият общественик на нова България, индивидът пред който всички днешни политици наподобяват лилипути в костюми. Човекът, който не допускаше отпадъци да ръководят орисите на милиони. Държавникът, който на открито беше виртуозен посланик, а в личната си страна в никакъв случай не стана надменен. Човекът, на който се падна да води България в комплицирано време и да лавира сред изтока и запада, сред чука и наковалнята, само че НИКОГА НЕ ЗАБРАВИ ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ! Човекът, който издигна България до приблизително развита европейска страна, с мощна стопанска система и войска, и беше на път на реализира още повече! Човекът, който не позволи руски военни бази на българска територия, за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера. Човекът, който не позволи да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово. Човекът от който имаха почит и на запад и на изток, а измежду своите в никакъв случай не изиска да бъде освен това от елементарен шоп. Човекът, който се държеше наедно с всички и имаше какво да каже с всеки! Човекът, който разкаваше вицове за себе си и разсмиваше цялостен народ с неизчерпаемото си възприятие за комизъм и духовитост, в никакъв случай не престана да бъде самокритичен и в никакъв случай не се взе на съществено. Човекът, който в никакъв случай не се поддаде на опиума на властта, в никакъв случай не стана парвеню и в никакъв случай не претендираше да бъде освен това от който и да е междинен българин. Човекът, на чиито рамене лежеше голяма отговорност, само че в никакъв случай не позволи до елементарния българин да стигнат треговите и смутовете на времето. Човекът, при който децата играеха до 12ч,без никой да се тормози за тях, при който милицията нямаше работа, един квартален стигаше на десетки хиляди хора, а никой не се сещаше да заключи врата и коли. Човекът, при който и последния български жител, имаше покрив и работа,отопление и здравно обслужване! Човекът, при който елементарния българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си! (това, че през днешния ден те са обезценени до стотинки, не е по време на неговото ръководство! Отговорността би трябвало да се търси от различен!). Човекът, при който елементарните хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец,в курорти, които в този момент ни се костват първокласни. Човекът, който се „ съобразяваше с Москва “ официално, само че дефакто си правеше каквото си поискаше. Човекът, при който официално се подвигаха лозунги за интернационализъм, само че прокарваше най-твърдия националистически курс. Човекът, при който просветителната система възпита цели генерации българи в национализъм! Човекът, който най-после остаря и към този момент нямаше сили да стопира протежата на Горбачов и Съединени американски щати. Човекът, който оценихме същински едвам когато го изгубихме... Съдът не съумява да потвърди, че той е присвоил и една стотинка за себе си. Ще повярва ли някой, че в случай че той имаше и една кирлива риза, те нямаше да му я изкарат? Той беше наказан за нещо, което му прави чест… по тази причина, че обичаше народа си! - „ Аз имам вяра в българските младежи. Не се колебая, че те ще изградят, по-богата, по-справедлива и по-демократична България от нашата. Зная, че техния живот ще е по-различен от нашите млади години…, бих дал всичко с цел да бъде той по-добър и по-лесен. Но лесни пътища няма. Силните, волевите, смелите персони израстват в трудностите… желае ми се да имам вяра, че днешните млади българи и българки, ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас - не каквито сме в този момент, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими юношески години… “ (Тодор Живков)
И въпреки да не съм бил роден преди смяната, може да ме съдите, че нямам право на глас за тогавашното време, само че мога да приказвам за СЕГА.
Мога да приказвам по тази причина, че не намирам за обикновено да съм на 22 години и единствената ми опция за по-добър живот да е в чужбина! Не намирам за обикновено хората да си купуват облекла 2-ра приложимост, тъй като няма да има пари за храна, в случай че си купят нови.
Не намирам за обикновено хора, които са си дали целият живот с цел да работят в тази страна, да нямат пари за мляко и за сирене.
Не намирам за обикновено да нямаме ефикасна законодателна система… с цел да може хора, като този урод да разфасова приятеля си и да лежи 9 години… http://novanews.bg/news/view/2013/12/09/63704/осъденият-за-жестоко-убийство-в-перник-се-разхожда-на-свобода/ или този, който убива 6 души и е наказан на 12 години... какъв е извода, че се лежи по 2 години за лишаване на човешки живот? Това ли е свободата, която искаш народе?
Не намирам за обикновено това да имаме толкоз плодородна земя, в която камък да засееш, ще поникнат камъни…, а в това време да ядем вносни отпадъци.
Не намирам за обикновено хората да мислят безусловно всеки ден за сметки, тъй като знаят, че незабавно могат да бъдат наказани и да бъде отнето и дребното което имат.
Не намирам за обикновено това да бъдат приватизирани всички заводи… и да бъдем безработни.
Не намирам за обикновено страната ни да бъде преди всичко по сива стопанска система.
Не намирам за обикновено да получавам 10 пъти по-ниска заплата спрямо останалите европейци за същата заплата, а даже да работя повече часове. Това да си на 22 години, да учиш в страната си и да си толкоз комплициран дали си поел по правия път... дали не е трябвало да заминеш в чужбина при приятелите ти…
Къде отиде спокойствието? Къде отиде удоволствието от младостта?
За равносметка на това ще ви дава малко статистика от Живково време: страната ни получава приблизително 12 тона петрол на цена по 70 Щатски долар на ТОН, като се изнасяха 300 тона по 350 $ на звук.. или 1 млрд долара… получавахме от Съюз на съветските социалистически републики, 4,5млрд KW електрическа енергия, на цена по-малка от 1 стотинка на KW (купейки), ние продавахме от него 3 милиарда на турците за 6 цента, получавахме газ на 1000 кубически метра 20 Щатски долар, в този момент е близо 550 Щатски долар.92 % от българите имаха лично жилище, 62 % 2-ро жилище, 45 % вила! Средната работна заплата по времето на комунизма е 200 лева, само че това е чиста заплата, естествения човек не е виждал къде отиват парите по другите фондове, които работят посредством 1 мощен преразпределителен механизъм, който води до фиксиране на цените. Така цените от 6 ст на билетче, не се дефинират от пазара, а от страната, което води до 1 по-голям достъп на артикули от всички хора (здравеопазване за всички, обучение и т.н.), а действително служащия е взимал + парите, които не е виждал, а са отивали във фондовете за преразпределение - сред 700-800 лв… Дългът на България към 1 декември 1990 година е тъкмо 9 милиарда Щатски долар, само че това е брутен артикул, защото страната ни има да взима 4.5 милиарда (1,5 милиарда валутен запас в швейцарски банки; 1,5 милиарда от Либия, когато Соломон Паси си направи персонална политика и си ги опрости, както и от доставки на оръжия към Ирак и Афганистан) от което в действителност чистия дълг на България е 4,5 милиарда Щатски долар!
А какво ни донесе смяната? Повече нагативи от колкото позитиви…, какъв брой фабрики се затвориха... ще дам дребна статистика…
Софийския мощно токов цех Васил Коларов са работили над 4000 души. В навечерието на приватиззацията предприятието разполага с поръчки за 7 години напред. Доставка на огромни трансформататори за Пакистан, Индия и други страни. След като Hundai го взема, купувачът прхвърля осъществяването на поръчките в Южна Корея. След приватизацията през днешния ден в завода работят към 200 души.
В химическата индустрия заетите преди приватизацията 1989 са 120 000 души. През 2013 80 000… 40 000 съкратени.
Във военната промишленост ситуацията е даже по-тежко. Заетите през 1989 година, 150 000 души, през 2013 – 15 000 души. Реципрочна е и загубата ни на страната от пропуснати изгоди през 1989 година, сме имали облага от 2 милиарда, тя се стопява 10 пъти… 2013 година 200 млн.
Друг образец е Валя Балканска, която е мотив за национална горделивост. По времето на комунизма (1977г), неин запис е в включен в „ Златната плоча ” изпратена в космоса. През 2004 година, нейният запис към този момент се носи отвън рамките на слънчевата система. Ами Георги Иванов? Първият и единствен български космонавт, изпратен в космоса по времето на комунизма в съдействие със Съюз на съветските социалистически републики. (10 април 1979 г.) В космоса прекарва 1 ден 23 часа и 1 минута. Въпреки проблемите при кацането, пулса на българина остава естествен и не се трансформира.
Днес музиката ни не може да пробие даже в прилежащите ни страни (т.нар. поп фолк), а хора пращаме единствено за ягоди… Може би някой ден ще имаме достойнството да берем ягоди на луната…
Да не приказваме за спортните ни триумфи, бяхме страна с обичаи и ценности… през днешния ден няма по какъв начин да имаме полезности при изискване, че всичко се купува и продава, в това число и хората…
Комунизмът научи хората освен да работят за личния си джоб, а и за богатството на държавата… времето когато учителите респектираха единствено с наличието си… времето, когато ромите не живееха на гърба на българите с помощи, а работиха наедно с тях! Но дано се върнем в сегашното. Ние към този момент сме в Европейския съюз и желая да Ви попитам, къде са тези европейски полезности? Страни, които са богати на гърба на страни, които са небогати? Това ли е полезност? До какво ни докара тази народна власт и независимост? До убийства, наркомани и безвластие, до това младите да знаят нарицателни като Азис и Мара Отварачката, а Левски да е единствено футболен тим? Това ли желаем толкоз доста? В какъв брой войни ни вкараха Америка, да пращаме контингенти? А какъв брой е пратил другаря Живков? Строим 1 автомагистрала 5 държавни управления (20 години)…, а тези дребни пътища и отбивки до най-малките села, по какъв начин са построени за 40 години… да не приказваме за жп линии, за фабрики... какъв брой завода и какъв брой учебни заведения има направени за 20 години преход? Колко има закрити? Знаете ли, че страната ни дава повече пари, като членски импорт всяка година, от колкото получава? Затова, че единствената изгода от Европейски Съюз е, че хората бягат, с цел да мият чиниите на германците и англичаните, това ли ни е стопанската система, това ли ни е интеграцията? Задайте си тези въпроси и преди да плюете някой и нещо, първо проверете какъв брой е правдиво! Живков, индивидът, който остави народ с 9 млн. души, с обезпечена работа, заслон, обучение и здравеопазване…. та в случай че за Вас, думата комунизъм и социализъм е негативна, вземете се поразровете каква е концепцията за този вид стопанска система... точно това всички да са равни... и не вярвайте на всяка 2-ра дума от малкия екран, за какво не знаете какво ви лишиха...?! И с цел да не кажете, че единствено аз мисля, че животът сега е без преспектива за младите, ще ви приложа разсъжденията на още 1 младо момче, което желае да емигрира: „ Преспах, помислих, взех решение. Няма да емигрирам. Защо ми е? Тук ми е толкоз добре. Къде другаде ще се усещам по този начин? Къде другаде ще бъда на най-ниското обществено ходило? Къде другаде ще вдишвам и ще се върша, че всичко ми е наред? Разопаковах чантите и куфарите. Направих си едно кафе и излязох. Видях тополите и реките, за които ви писах в предходната публикация. Видях разрушените улици, тротоарите (или това, което е останало от тях), огромните билбордове и застиналите физиономии на хората. Видях всичко това и останах, взех решение да бъда един от всички, които няма какво да създадат. Отново трябваше да отида на доктор. Исках ваучър за обзор. Бабите пред мен сякаш бяха взели последния. Нямало други. Трябва да очаквам до пето число на идващия месец, нека тогава има. Дано тогава към този момент не е късно за същия обзор. Но какво са отговорни лекарите, няма да им се дразня. Те учат 10 години, с цел да изкарват 500 лв. заплата. Други изобщо не учат и изкарват 1000 лв.. Как се чака да работят отдадено и да дават всичко от себе си, когато пациентите ги одобряват за боксова круша, като че ли те сами дефинират законите и разпоредбите. Ще пребивавам в страната на парадоксите и ще се веселя, че съм тук. След това взех решение да мина през някой от десетките молове. Какво да видя? Това, че 90% от продавач-консултантите са сътрудници от университети. Факултетите са празни, с цел да може студентите да се устоят. За сметка на това моловете са цялостни. От една страна са бедните студенти, които сгъват по дванадесет часа тениски и дънки, въпреки това са по-богатите им сътрудници, които ги подминават, когато ги видят, или единствено им кимват, до момента в който харчат парите на родителите или гаджетата си в същите тези магазини. Защото в страната на парадоксите за една публикация като продавач в магазин за облекла аплайват над 2000 души, тъй като знаят, че там най-малко ще получат пари, които няма да бъдат толкоз смешни, и ще ги получават постоянно. Университетът е оставен на назад във времето. Има време до септември, когато са поправките. Някъде по пътя, по който вървях този ден, видях и една моя учителка. От детските ми години. Вече пенсионерка. Взима 300 лв. пенсия. Работила е цялостен живот. Търпяла е унижението на непознатите деца, унижението на страната, отритнатостта на обществото и думите: моето дете е към този момент твой проблем, ти го направи човек. Не знам, дали се е справила с множеството. Предполагам, че не. Но в страната на парадоксите е влиятелно да си модел, певица, артист, само че никога преподавател или доктор. Огладнях. Трябваше да си купя нещо за ястие. Естествено, не бях ял месо от дълго време, чаках да го сложат на промоция в близкия супермаркет. Е, малко посиняло и вероятно направено със суха кръв, само че въпреки всичко месо. Промоционално, едвам има нещо на масата. Влязох в магазина. Там – едно мръсно, едно разбъркано, типично по нашенски. Няма „ добър ден ”, има „ кажете ”. Ама, какво желаете да ви кажа? Колко се веселя, че няма да емигрирам ли? Как ви разбирам, че заплатата ви е толкоз мизерна, че сте изгубили всякакво предпочитание да деянията малко вежливост? Изчезнала е някъде сред сметките за тока и тези за парното. Или сред въпросите: да купя нови облекла за детето или да му платя таксата в детската градина? Няма и „ сбогом ” – има единствено безмълвие. Което крещи: върни се, с цел да направиш оборот, само че не ме карай да бъда общителна – нямам сили за това. По пътя към дома видях няколко майки с децата им. Изглеждаха умислени. Знаех защо мислят. Как би трябвало да оставят непроходилите си бебета на грижите на някоя остаряла баба, с цел да се върнат отново на работа. За да може да купуват храна на същите тези бебета. Защото кой може да гледа дете с 30 лв. на месец? Но в страната на парадоксите и това е допустимо. Трябва да се научиш да правиш от нищо нещо. Имаш бебе – ето ти десет-двадесет лв. от страната. Тя ти е и майка, и татко, тя преценя. Кой те е карал изобщо да раждаш? Проблемът се задълбочава, в случай че същите тези майки нямат остарели баби, на които да оставят бебетата си. Тогава всичко ляга на раменете на бащата, който би трябвало да работи на най-малко девет места, с цел да подсигури малко храна и облекла. И всички дружно да се молят бебето да е крепко, тъй като, в случай че се разболее, тогава става в действителност доста ужасно. Както и всички дружно да се молят да има място в някоя порутена детска градина за детето. Да се дават рушвети, да се транспортират чували с мокри кърпички и тоалетна хартия към лелките в градината, с цел да може те да гледат детето, до момента в който родителите работят за бъдещето му. От друга страна, да му мислят и българските пенсионери. За тях пък кой написа? Особено за тези в дребните градове и села. Защото в София доста от тях дават жилища, парцели, пространства чартърен на хората, които идват от провинцията с фантазията да открият добре платена работа в столицата. Пенсионерите от дребния град и село нямат този късмет. Те получават някакви подхвърлени 200 лв., с които би трябвало: да ядат, да си купят медикаменти, да си платят сметките, да дадат малко на децата. След това през останалите 29 дни от месеца те карат на някакво животинско оцеляване, тъй като те са едни от най-отритнатите от същата тази неуместна страна. Работили са цялостен живот, построили са дом и са основали семейство. Накрая са затворени в един свят на беднотия и бедност, където бутилката олио би трябвало да изкара за цялостен месец. Аз одобрявам родината си. Харесвам природата, българската просвета и история. Българският народ сигурно е най-смелият и най-работливият в света. Питайте всеки европейски шеф за това. Не одобрявам страната. Не одобрявам изискванията и пародията, в която ни слага. Не одобрявам това, че преди избори се намират милиони лв. за рекламни акции, само че не се намират стотинки за нарастване на пенсия, заплата или детски надбавки. Не одобрявам това, че, в случай че се разболееш, няма кой да те излекува. Както и не одобрявам това, че, в случай че искаш да имаш спокоен и благополучен живот, би трябвало да емигрираш. Затова аз се преклонявам пред всички българи, които съумяват по някакъв необикновен български метод да оцелеят. Пред тези, които се борят и имат вяра, че може би един ден всичко ще се оправи. Аз нямам доверие. Това не е негативизъм от моя страна, аз просто виждам неналичието на всевъзможни признаци за положително развиване на нещата. Затова се апелирам всички да бъдем здрави, тъй като сигурно това е най-важното. Моля се един ден децата ми да не живеят в сходна страна, само че да имат моята татковина. Дано се случи! “ Източник: socbg.com Редакция: bradva.bg
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ