Нека ви разкажа... Собственикът на книжарничката бе решил, че е

Нека ви опиша...

Собственикът на книжарничката бе решил, че е време да разчисти от ненужните бумаги, с цел да освободи място за други. Заедно с купчина книги и свитъци в задния двор, до боклука, той изхвърли доста остарял ръкопис.

Просякът, както нормално ревизираше кофите. Днес не откри нищо забавно с изключение на купчина бумаги, с които реши, че ще възпламени огън.

Огънят жадно поглъщаше с парещ език всяко парченце хартия, което просякът слагаше в него. Миг преди да показа участта на другите, просякът се зачете в един ръкопис. И какава изненада! Ръкописът разказвал за огромна загадка: " Този, който открие на брега на морето парещ камък, може да си изиска и получи всичко, за което мечтае. "

Нямало време за губене. Просякът оставил всичко и тръгнал към морето. Разбира се се затичал към първия камък, който видял. Повдигнал го, само че не бил парещ, леко сърдит го хвърлил в морето. Малко по-нататък видял различен, затичал се към него... и той бил леден.

Дни, седмици, години. Всичко друго с изключение на търсенето на камъка изгубило смисъл за този човек. Следващият камък... и идващият, всички студени до един той запращал към морето. Един ден ръката му повдигнала парещ камък... и по табиет той още веднъж го хвърлил в морето...

Нещо такова се случва и в живота, в случай че позволим. Търсенето ни завладява. И даже намирайки, това което търсим, го подминаваме - привикнали да търсим и да не намираме.

Да бъдем будни.