Нека ви предупредим веднага - това е едновременно изключително просто

Нека ви предупредим незабавно - това е по едно и също време извънредно просто и доста комплицирано .

Не можете да разберете накъде бием? Да сложим въпроса по следния метод: в случай че ви кажат „ имате време до понеделник в среднощ да извършите това упражнение ”, по кое време ще го предадете? Трябва ли да се схваща понеделник в 0:00 часа, т.е. в първата минута на понеделник? Или по-скоро в понеделник в 24:00 часа, т.е. в последната минута на деня, което е равно на вторник в 0:00 часа?

В всекидневието този проблем не се слага и мнозина считат, че „ понеделник в среднощ “ е нито повече, нито по-малко от понеделник вечер, в 23:59 часа (плюс 1 минута).

С други думи, точното прекосяване от понеделник вечер към вторник заран.

Понякога обаче двусмислието основава същински проблем: в случай че ви изискат да платите налозите си или да кандидатствате за даден курс на образование преди избран ден в среднощ, какво вършиме? Порталът Slate показа в детайли пояснение.

Да изясним незабавно: среднощ в понеделник смята ли се за 23:59 часа в понеделник плюс 1 минута или по-скоро за 0:00 часа във вторник?

Отговорът е... първото предложение, макар че двусмислието е необятно публикувано, даже в доста административни документи.

За да намерим удостоверение, би трябвало да се обърнем към речника на Националния център за текстови и лексикални запаси (CNRTL).

Той дефинира среднощ като часа в средата на нощта, двадесет и четвъртия час на деня.

С други думи, „ понеделник среднощ “ значи края на понеделник, въпреки че също по този начин афишира началото на идващия ден, откъдето идва и очевидната двоякост.

Ако ви е мъчно да го запомните, просто послушайте часовника си: когато удари среднощ, часовникът бие дванадесет пъти, а не нула. Техниката е малко нестабилна, само че работи.

Въпреки поясненията на CNRTL, неяснотата към момента е явна, дотам, че някои институции избират да заобикалят термина „ среднощ “ в интерес на по-ясни инструкции: „ 0:00 “ за началото на деня и „ 23:59 “ за края му.

Сбогом на двадесет и четири часа в денонощието: то към този момент се простира от 0:00 до... 23:59.

В други страни са открити други възможности. Някои италиански административни формуляри от време на време употребяват „ ventiquattro ore ”, или „ двадесет и четири часа ”, с цел да се избегнат неприятни недоразумения, оповестява Libération.

В англоговорящите страни се употребява 12-часова система, която е малко по-малко объркваща.

Полунощ става „ 12 a.m. ”, или 12 часа преди обяд, което значи началото на деня.

„ Monday at 12 a.m. ” значи началото на понеделник... а „ Monday 11:59 p.m. ” – последната минута на понеделник. Все още ли сте тук?

Двадесет и четири часа дневно, чия е виновността?

Ако сме стигнали дотук, да се запъваме пред историята за среднощ и компания, виновността е на първо място на... вавилонците! Преди 3000 години те са тези, които в Месопотамия са решили да разделят всеки ден на двадесет и четири часа. Това решение надалеч не е било случайно или безогледно.

Вавилонците са открили това разделяне, наблюдавайки небето: Земята прави цялостна обиколка към себе си за към двадесет и четири часа, което подхожда на един средностатистически безоблачен ден.

Нека не търсим по-далеч, занапред нататък всеки ден ще бъде двадесет и четири часа, дванадесет за деня и дванадесет за нощта, и готово.

Освен това този брой се вписва добре в шестдесетичната бройна система, основана на цифрата 60, което е комфортно за разделяне и се използваше точно от вавилонците.

Така получаваме шестдесет секунди в минутата, шестдесет минути в часа и двадесет и четири часа в денонощието.

По-късно, през Античността, слънчевите часовници разрешават да се раздели денят почти, преди през Средновековието изобретяването на механичните часовници да утвърди дефинитивно двадесет и четири часа като стандарт, който познаваме през днешния ден, с неяснотата към среднощ.