Какво ще стане, ако се научим да „изключваме“ клетъчната смърт? Това може да е бъдещето на дълголетието на Земята и ключът към изследването на дълбокия космос
Нека си представим за миг: какво ще стане, в случай че можем да направляваме самата гибел? Не тази, която ни чака в края на нашия витален път, а тази, която протича във всяка една секунда в тялото ни, на клетъчно равнище? Звучи фантастично, нали? Но точно тази смела концепция е в основата на ново изследване на учените от University College London (UCL), LinkGevity и Европейската галактическа организация (ESA). Те считат, че в случай че се научим да „ стопираме “ един от типовете клетъчна гибел, бихме могли коренно да променим метода си към стареенето, лекуването на болесттите и даже пътуването в космоса на далечни дистанции.
Смъртността на гибелта
Телата ни са невероятни структури, формирани от трилиони кафези. И колкото и да е необичайно, от време на време се постанова клетките да умират, с цел да бъде тялото крепко. Съществуват два съществени типа клетъчна гибел и разбирането на разликата сред тях е от решаващо значение.
Апоптозата, или „ програмираната “ клетъчна гибел, е тип следено разрушение. Клетката получава сигнал, стартира да се разпада и останките ѝ се отстраняват от имунната система. Това е потребен и нужен развой: по този начин организмът се избавя от старите, повредени или евентуално рискови кафези, обновявайки тъканите и поддържайки тяхната ефикасна работа. Мислете за него като за рутинно разчистване на къщата.
Но некрозата, или „ непрограмираната “ клетъчна гибел, е напълно различен въпрос. Това не е разчистване, а същински безпорядък, злополука. Некрозата настава, когато клетката ненадейно загине: от пострадване, зараза, липса на О2 или други стресови фактори. Вместо деликатно да се „ разглоби “, клетката просто се спуква като претъпкан балон. И тук стартира най-неприятната част.
При некрозата наличието на мъртвата клетка, което постоянно е токсично, се разлива в близките тъкани. Това провокира верижна реакция: стартира мощно инфектиране, повреждат се прилежащите кафези и се нарушава естественият възстановителен развой. Д-р Кийт Сю от Калифорнийския университет в Лос Анджелис не без съображение отбелязва:
„ Когато клетките умират, това не всеки път е кротичък развой за съседите “.
Това „ прахосване “ провокира резултат на доминото, който в последна сметка форсира стареенето и способства за голям брой хронични болести.
Калциевият безпорядък: за какво клетката „ експлодира “?
В центъра на този унищожителен развой е калцият. Да, да, същият този калций, който е нужен за здравите кости и естествената функционалност на мускулите. В хубавичко клетка салдото на калция е строго следен: на открито има десетки хиляди пъти повече калций, в сравнение с вътре. Калцият работи като самобитен комутатор, който контролира най-важните клетъчни функционалности.
Но при некрозата този внимателен баланс се нарушава. Калцият безусловно залива клетката извън, сходно на електрическо късо съединяване. Това провокира цялостен безпорядък, унищожава вътрешните структури на клетката и я кара безусловно да експлодира. Представете си по какъв начин някой отваря шлюза и водата нахлува там, където не би трябвало. Ето по какъв начин некрозата отприщва своята разрушителна мощ.
Дълго време учените гледаха на некрозата като на самобитен „ край “ – просто като на последния стадий от гибелта.
„ Некрозата безусловно се е криела пред очите ни “, споделя доктор Карина Керн, водещ създател на проучването и основен изпълнителен шеф на LinkGevity. – Дълго време тя е била подценявана. Но от ден на ден данни демонстрират, че тя не е просто последна точка. Тя е централният механизъм, посредством който систематичната недъгавост освен настава, само че и се популяризира “. Това, споделя тя, трансформира некрозата в повратна точка, която сплотява доста болести.
От бъбреците до космоса: некрозата е скритата причина за проблемите
Ако може да се влияе целеустремено върху некрозата, последствията могат да бъдат големи. Учените считат, че това ще открие напълно нови способи за лекуване на болести като бъбречна непълнота, сърдечни болести, невродегенеративни разстройства (като заболяването на Алцхаймер) и даже самото стареене.
Да вземем да вземем за пример бъбреците. Те са извънредно значими и тяхната непълнота е пагубна. Има доста аргументи за бъбречната непълнота: липса на О2, инфектиране, токсини… Но както изяснява доктор Сю, всички тези стресови фактори в последна сметка водят до некроза. А некрозата на собствен ред задейства циничен кръг, който към този момент не може да бъде спрян – и вследствие на това, бъбреците отхвърлят.
„ Не можем да спрем всички тези стресови фактори – споделя доктор Сю, – само че в случай че можехме да се намесим сега на некрозата, в действителност щяхме да реализираме същия резултат. Между другото, до 75-годишна възраст съвсем половината от хората развиват някаква степен на увреждане на бъбреците “.
Но какво да кажем за космоса? Оказва се, че и тук некрозата играе основна роля. Астронавтите в безтегловност и изложени на галактическа радиация постоянно изпитват ускорено стареене и проблеми с бъбреците. Неотдавнашни проучвания с присъединяване на доктор Сю демонстрираха, че бъбреците могат да се окажат съществена спънка за галактическите задачи с ултрадълга дълготрайност. Представете си: летите до Марс, а бъбреците ви да стареят няколко пъти по-бързо!
Професор Дамиан Бейли от Университета на Южен Уелс, ръководител на работната група на ЕКА по науките за живота, акцентира:
„ Излагането на некроза има капацитета освен да промени продължителността на живота на Земята, само че и да разшири границите на галактическите проучвания. В Космоса същите фактори, които предизвикват стареене на Земята, се ускоряват от галактическата радиация и микрогравитацията – трагично ускорение на дегенеративните процеси. “
Ако успеем да научим по какъв начин да защитим клетките на астронавтите, тези познания несъмнено ще бъдат потребни и за нас на Земята.
Да спрем разрушенията, да дадем късмет за възобновяване
По създание става дума за изключване на разрушителните каскади, които непреклонно подхранват напредъка на заболяванията и стареенето. Д-р Керн изяснява, че при доста от обвързваните с възрастта болести – без значение дали става въпрос за белите дробове, бъбреците, черния дроб, мозъка или сърцето – некрозата непрекъснато предизвиква увреждания. Това постоянно е съпроводено с нарушено естествено излекуване, което води до фиброза и още по-големи увреждания. Всяка сходна „ детонация “ провокира и усилва идната.
„ Ако успеем да предотвратим некрозата, даже краткотрайно, бихме спрели тези разрушителни цикли още в основата им, позволявайки на естествените физиологични процеси и клетъчното разделяне да се възобновят – и вероятно даже да насърчим регенерацията “, оптимистично заключава доктор Керн.
Изследването, плод на взаимните старания на лекари и учени от водещи международни институции, в това число Харвард, клиниката „ Майо “ и НАСА, открива нови хоризонти в медицината. Може би „ прекъсването “ на клетъчната гибел не е единствено фикция, а идната огромна стъпка към по-дълъг и здравословен живот и смели фантазии за далечните звезди. Кой знае, може би ключът към нашето бъдеще се крие точно в разбирането на това по какъв начин нашите кафези умират?
