Ето така умират децата
Нека проведем един умствен опит. В него вземат участие:
Бащата – едно държавно управление, глава на фамилията.
Майката – един народ, скимтящ.
Детето – децата.
Да подслушаме диалога в къщата на семейство в България. В фамилията им има болно дете. За лекуване на детето трябват пари. Да речем, хиляда лв.. Бащата ги има тези пари, само че е решил вместо това да купи на фамилията нов тв приемник, с цел да може фамилията да гледа мач, да пие бира и да си драпа макарите. Така де…
Майката плаче и готви фасул. За друго пари няма, тъй като парите за храната бащата ги е изтряскал за други неща. Да кажем, изхарчил ги е по фамилни стратегии за сменяне на крушка в коридора на блока. Крушката обаче не свети, тъй като е купена от един другар на бащата. Загрижен човек, какво да го правиш!
Майката плаче, че детето е болно. Бащата се чуди дали да направи тест за бащинство, с цел да реши дали това дете изобщо е негово. Накрая взема решение да направи нещо по въпроса. Излиза от у дома и се прибира след три дни.
Когато се връща оповестява:
- Здрасти, жено. Вече имаме лична кола. Да ни е честита!
Жената преглъща. Забелязва новия часовник на мъжа си, само че е толкоз шашардисана, че нищо не споделя.
- Колата съм я купил за 100 хиляди лв.!
Жената гледа празната тенджера от фасул. Решава да попита:
- От къде пари?
- От заем.
- Защо ти е тази кола?
- За да има в какво да се возим. Ние, като семейство, ще я употребяваме.
- Но ние нямаме потребност от кола.
- Аз знам от какво имаме потребност – сопва се мъжът, – Аз съм глава на това семейство!
- А за какво за толкоз пари? – подсмърча дамата.
- За да е в звук с условията ни. Има 10 еърбега и компютър. Последна дума на техниката.
Жената кърши безпомощно ръце.
- Не забелязваш ли, че детето ни е болно? Едвам диша.
- Това какво общо има с колата? – не схваща мъжът.
- Парите, които си похарчил за колата, можеха да оказват помощ на нашето дете да оздравее!
- Нашето дете е по друга сметка. Аз тази сметка не съм я пипал. Плюс това детето има спестявания в неговата касичка. Да се оправя.
- Да продадем колата? – обезверено предлага дамата, – Детето ни ще е крепко, а можем да си купим по-евтина.
- Абсурд! – скача разярен мъжът – Аз тази кола съм заречен да я купя. Моята дума на две не става. Плюс това колата още я няма. Ще ми я докарат след пет години.
- А къде е?
- Няма я колата, тъй като още не са я произвели. Ах, каква си елементарна! Нищо не разбираш от коли! – ядосва се мъжът и отива в хола да гледа телевизия.
- Значи – приказва на разум дамата, – имаме болно дете, което не забелязваш, безсмислена кола, за която си теглил заем и даже я нямаме?
- Дай да хапвам! – крещи мъжът от другата стая, – Цял ден съм работил да ви осигуря кола и съм гладен.
Жената плаче.
Детето не плаче, тъй като не може да диша. После детето става звездичка. Мъжът взема решение да оправи работата като си купи нов телефон.
Край на приказката.
Накрая желая да направя едно най-сърдечно послание към производителите на пластмасови шишета. Моля ви, правете капачките по-големи. Там ни е вярата.
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Бащата – едно държавно управление, глава на фамилията.
Майката – един народ, скимтящ.
Детето – децата.
Да подслушаме диалога в къщата на семейство в България. В фамилията им има болно дете. За лекуване на детето трябват пари. Да речем, хиляда лв.. Бащата ги има тези пари, само че е решил вместо това да купи на фамилията нов тв приемник, с цел да може фамилията да гледа мач, да пие бира и да си драпа макарите. Така де…
Майката плаче и готви фасул. За друго пари няма, тъй като парите за храната бащата ги е изтряскал за други неща. Да кажем, изхарчил ги е по фамилни стратегии за сменяне на крушка в коридора на блока. Крушката обаче не свети, тъй като е купена от един другар на бащата. Загрижен човек, какво да го правиш!
Майката плаче, че детето е болно. Бащата се чуди дали да направи тест за бащинство, с цел да реши дали това дете изобщо е негово. Накрая взема решение да направи нещо по въпроса. Излиза от у дома и се прибира след три дни.
Когато се връща оповестява:
- Здрасти, жено. Вече имаме лична кола. Да ни е честита!
Жената преглъща. Забелязва новия часовник на мъжа си, само че е толкоз шашардисана, че нищо не споделя.
- Колата съм я купил за 100 хиляди лв.!
Жената гледа празната тенджера от фасул. Решава да попита:
- От къде пари?
- От заем.
- Защо ти е тази кола?
- За да има в какво да се возим. Ние, като семейство, ще я употребяваме.
- Но ние нямаме потребност от кола.
- Аз знам от какво имаме потребност – сопва се мъжът, – Аз съм глава на това семейство!
- А за какво за толкоз пари? – подсмърча дамата.
- За да е в звук с условията ни. Има 10 еърбега и компютър. Последна дума на техниката.
Жената кърши безпомощно ръце.
- Не забелязваш ли, че детето ни е болно? Едвам диша.
- Това какво общо има с колата? – не схваща мъжът.
- Парите, които си похарчил за колата, можеха да оказват помощ на нашето дете да оздравее!
- Нашето дете е по друга сметка. Аз тази сметка не съм я пипал. Плюс това детето има спестявания в неговата касичка. Да се оправя.
- Да продадем колата? – обезверено предлага дамата, – Детето ни ще е крепко, а можем да си купим по-евтина.
- Абсурд! – скача разярен мъжът – Аз тази кола съм заречен да я купя. Моята дума на две не става. Плюс това колата още я няма. Ще ми я докарат след пет години.
- А къде е?
- Няма я колата, тъй като още не са я произвели. Ах, каква си елементарна! Нищо не разбираш от коли! – ядосва се мъжът и отива в хола да гледа телевизия.
- Значи – приказва на разум дамата, – имаме болно дете, което не забелязваш, безсмислена кола, за която си теглил заем и даже я нямаме?
- Дай да хапвам! – крещи мъжът от другата стая, – Цял ден съм работил да ви осигуря кола и съм гладен.
Жената плаче.
Детето не плаче, тъй като не може да диша. После детето става звездичка. Мъжът взема решение да оправи работата като си купи нов телефон.
Край на приказката.
Накрая желая да направя едно най-сърдечно послание към производителите на пластмасови шишета. Моля ви, правете капачките по-големи. Там ни е вярата.
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ