Какви суми ни се удържат и приспадат при работа по граждански договор
Нека напомним, че по така наречен цивилен контракти също се поставя труд, само че правният режим на контракта не е зависещ на трудовото законодателство, като изпълнителят по принцип няма качеството „ служащ или чиновник “, което е точното название според Кодекса на труда в България. Доста постоянно обаче са и случаите, в които страните по съществуващо трудово правно отношение подписват редом и цивилен контракти между тях.
Тези контракти имат своята специфичност, като да вземем за пример това, че разноските по реализирането на крайния резултат са за сметка на изпълнителите. Какви суми следва да бъдат удържани и приспаднати от сумите за заплащане по гражданските контракти, отговор дава доктор Тодор Капитанов, специалист в областта на трудовото право.
За да бъде по-точен отговорът, дано изясним, че страните по цивилен контракти се назовават Изпълнител и Възложител. Възложителят действително е поръчващият, т.е лицето, което разпорежда осъществяването на една избрана работа. Изпълнителят от своя страна е лицето, на което се разпорежда осъществяването на тази работа.
Законът не слага специфични условия към двете страни, като е задоволително те да бъдат пълнолетни и дееспособни (когато се отнася до физически лица) или правоспособни юридически лица, които не са прекъснати заради разпродажба или неплатежоспособност. Различна е единствено грижата, с която изпълнителят следва да извърши контракта. Ако той е търговец, дължи осъществяване с грижата на добър търговец, в случай че няма комерсиално качество, дължи да постави грижата на добър собственик.
Ако лицето, което подписва цивилен контракт, има подписан и трудов контракт през същото време, то наложително следва да уведоми Възложителя за това. На тази база платецът на прихода е задължен да удържи и внесе след приспадане на 25 на 100 нормативно приети разноски, осигурителни вноски, единствено за наложителното публично обезпечаване и 10 на 100 налог общ приход. По цивилен контракт не се дължат осигуровки единствено когато се надвишава оптималният застрахователен приход за месеца или се дължат единствено здравни осигуровки, в случай че лицето е пенсионер, само че постоянно се дължи 10% налог общ приход.
Не подлежат на облагане получените суми за командировъчни по правни отношения, които не са трудови, когато са за сметка на Възложителя, като пътни и квартирни пари, потвърдени писмено посредством публикуван примитивен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Същото важи и за дневните командировъчни пари, само че не повече от двукратния размер, който е избран за лицата по трудови правни отношения – превишението над двукратния размер е облагаем приход.
При работа по цивилен контракт и приемане на заплащане платецът на прихода издава сметка за изплатени суми, в която са маркирани получената сума, начислените осигуровки и налог. Само за последното 4-то тримесечие на годината (за месеците октомври, ноември и декември) платецът няма законово съображение да начислява налога, в случай че това не е уговорено категорично сред платеца и получателя на прихода. Ако тази спогодба не е направена, данъкът за изплатените суми през 4-то тримесечие се пресмята и внася от лицето, адресат на прихода.
В края на годината платецът на прихода издава служебна записка за изплатените през годината суми, която лицето би трябвало да приложи към годишната си данъчна декларация по член 50 от ЗДДФЛ.
Парите ни
Тези контракти имат своята специфичност, като да вземем за пример това, че разноските по реализирането на крайния резултат са за сметка на изпълнителите. Какви суми следва да бъдат удържани и приспаднати от сумите за заплащане по гражданските контракти, отговор дава доктор Тодор Капитанов, специалист в областта на трудовото право.
За да бъде по-точен отговорът, дано изясним, че страните по цивилен контракти се назовават Изпълнител и Възложител. Възложителят действително е поръчващият, т.е лицето, което разпорежда осъществяването на една избрана работа. Изпълнителят от своя страна е лицето, на което се разпорежда осъществяването на тази работа.
Законът не слага специфични условия към двете страни, като е задоволително те да бъдат пълнолетни и дееспособни (когато се отнася до физически лица) или правоспособни юридически лица, които не са прекъснати заради разпродажба или неплатежоспособност. Различна е единствено грижата, с която изпълнителят следва да извърши контракта. Ако той е търговец, дължи осъществяване с грижата на добър търговец, в случай че няма комерсиално качество, дължи да постави грижата на добър собственик.
Ако лицето, което подписва цивилен контракт, има подписан и трудов контракт през същото време, то наложително следва да уведоми Възложителя за това. На тази база платецът на прихода е задължен да удържи и внесе след приспадане на 25 на 100 нормативно приети разноски, осигурителни вноски, единствено за наложителното публично обезпечаване и 10 на 100 налог общ приход. По цивилен контракт не се дължат осигуровки единствено когато се надвишава оптималният застрахователен приход за месеца или се дължат единствено здравни осигуровки, в случай че лицето е пенсионер, само че постоянно се дължи 10% налог общ приход.
Не подлежат на облагане получените суми за командировъчни по правни отношения, които не са трудови, когато са за сметка на Възложителя, като пътни и квартирни пари, потвърдени писмено посредством публикуван примитивен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Същото важи и за дневните командировъчни пари, само че не повече от двукратния размер, който е избран за лицата по трудови правни отношения – превишението над двукратния размер е облагаем приход.
При работа по цивилен контракт и приемане на заплащане платецът на прихода издава сметка за изплатени суми, в която са маркирани получената сума, начислените осигуровки и налог. Само за последното 4-то тримесечие на годината (за месеците октомври, ноември и декември) платецът няма законово съображение да начислява налога, в случай че това не е уговорено категорично сред платеца и получателя на прихода. Ако тази спогодба не е направена, данъкът за изплатените суми през 4-то тримесечие се пресмята и внася от лицето, адресат на прихода.
В края на годината платецът на прихода издава служебна записка за изплатените през годината суми, която лицето би трябвало да приложи към годишната си данъчна декларация по член 50 от ЗДДФЛ.
Парите ни
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ