Така, казват, печели Мадрид
Нека първо си го кажем, с цел да е ясно: Реал Мадрид би тази събота Севиля и щеше да го стори даже и без съдийството на Мартинес Мунуера. Просто способността на андалуския отбор да се огъва на игрища като „ Сантиаго Бернабеу “ е пословична и се потвърждава от това, че двете му последни провали там бяха заради… Каземиро.
Няма спор, че в мача имаше дискусия. Подлежи на тълкувания това дали Гудель прави нарушаване или не, та тъкмо по тази причина за мен по-странното е, че се намеси ВАР. Все отново считам, че това е гол, който може да се анулира, както считат и всички от страна на Мадрид. Там е работата обаче, че когато ситуацията е с противоположен знак (когато да вземем за пример Серхио Рамос употребява Лукас Васкес на „ Камп Ноу “ през 2016 година или Гарет Бейл във финала на Шампионска лига 2014), специалистите мадридисти считат сходни блокирания като просто следващия нов епизод от безгрешната подготвителна работа на Зинедин Зидан, който написа нова страница в легендата за 90-ата минута на „ белите “. За нарушаване никой не си и помисля.
Всъщност изводите от мача в събота за двата огромни столични спортни всекидневници са, че не е имало ощетяване за Севиля и че ощетеният действително е бил Мадрид. Това е по този начин, тъй като вторият гол на „ бяло-червените “ също бил неточен, въпреки че Мунир пипна топката с ръка, откакто беше съборен с явен фаул и паднал на земята. Това била безспорна игра с ръка и тази неточност на съдията съвсем коствала купата на „ лос бланкос “.
Онова, което напълно преля чашата на търпението на столичани, бяха жалбите на Мончи. Какво право пък има той да се оплаква, още повече пък с този звук?! Несъмнено Мончи е някакъв ултра, който подстрекава към принуждение и заслужава наказване от Ла Лига, от федерацията, от съдийската комисия, от УЕФА и от ФИФА вкупом. Всъщност този началник би трябвало да се поучи от спортните полезности на Дон Федерико Валверде, който от по-миналата неделя бе повдигнат до светец на мадридистите, откакто спря дръзналия да нарушава празника им нечестивец Алваро Мората. Това стана във финала за Суперкупата на Испания – напряко шампионата на шампионатите този сезон, който щеше да е със цената на предсезонен като „ Рамон де Каранса “, в случай че Валверде не бе спрял Мората да вкара гол.
Мончи в действителност би трябвало да вземе образец и от Емилио Бутрагеньо, който в никакъв случай не подлага на критика нито съдиите, нито ВАР, а единствено подшушва по какъв начин, в случай че системата не облагодетелства неговия тим, би трябвало незабавно да бъде усъвършенствана. Защото, по този начин де, не е система, която оказва помощ на футбола, както се предполагаше да прави, когато беше въведена.
Да не признаваш, че Мадрид е най-големият клуб в историята на испанския футбол, е жалко. Той е спечелил всички титли заслужено на терена и има най-вече купи, изключително Европейски. Неговите глашатаи обаче изфабрикуваха една легенда, че всеки негов триумф е непостижим, въпреки че от време на време този тим и губи. Запазването на мира и трезва преценка е чист мираж. Тези глашатаи постоянно ще намерят мотив, с който да скрепят тезата си, че успеха е велика и че нейното реализиране е най-добре за клуба, за футбола и за международния мир. Едно нещо е това, че по този начин печели Мадрид, а напълно друго – по какъв начин ни го показват.
Франсиско Рико, GOAL
Няма спор, че в мача имаше дискусия. Подлежи на тълкувания това дали Гудель прави нарушаване или не, та тъкмо по тази причина за мен по-странното е, че се намеси ВАР. Все отново считам, че това е гол, който може да се анулира, както считат и всички от страна на Мадрид. Там е работата обаче, че когато ситуацията е с противоположен знак (когато да вземем за пример Серхио Рамос употребява Лукас Васкес на „ Камп Ноу “ през 2016 година или Гарет Бейл във финала на Шампионска лига 2014), специалистите мадридисти считат сходни блокирания като просто следващия нов епизод от безгрешната подготвителна работа на Зинедин Зидан, който написа нова страница в легендата за 90-ата минута на „ белите “. За нарушаване никой не си и помисля.
Всъщност изводите от мача в събота за двата огромни столични спортни всекидневници са, че не е имало ощетяване за Севиля и че ощетеният действително е бил Мадрид. Това е по този начин, тъй като вторият гол на „ бяло-червените “ също бил неточен, въпреки че Мунир пипна топката с ръка, откакто беше съборен с явен фаул и паднал на земята. Това била безспорна игра с ръка и тази неточност на съдията съвсем коствала купата на „ лос бланкос “.
Онова, което напълно преля чашата на търпението на столичани, бяха жалбите на Мончи. Какво право пък има той да се оплаква, още повече пък с този звук?! Несъмнено Мончи е някакъв ултра, който подстрекава към принуждение и заслужава наказване от Ла Лига, от федерацията, от съдийската комисия, от УЕФА и от ФИФА вкупом. Всъщност този началник би трябвало да се поучи от спортните полезности на Дон Федерико Валверде, който от по-миналата неделя бе повдигнат до светец на мадридистите, откакто спря дръзналия да нарушава празника им нечестивец Алваро Мората. Това стана във финала за Суперкупата на Испания – напряко шампионата на шампионатите този сезон, който щеше да е със цената на предсезонен като „ Рамон де Каранса “, в случай че Валверде не бе спрял Мората да вкара гол.
Мончи в действителност би трябвало да вземе образец и от Емилио Бутрагеньо, който в никакъв случай не подлага на критика нито съдиите, нито ВАР, а единствено подшушва по какъв начин, в случай че системата не облагодетелства неговия тим, би трябвало незабавно да бъде усъвършенствана. Защото, по този начин де, не е система, която оказва помощ на футбола, както се предполагаше да прави, когато беше въведена.
Да не признаваш, че Мадрид е най-големият клуб в историята на испанския футбол, е жалко. Той е спечелил всички титли заслужено на терена и има най-вече купи, изключително Европейски. Неговите глашатаи обаче изфабрикуваха една легенда, че всеки негов триумф е непостижим, въпреки че от време на време този тим и губи. Запазването на мира и трезва преценка е чист мираж. Тези глашатаи постоянно ще намерят мотив, с който да скрепят тезата си, че успеха е велика и че нейното реализиране е най-добре за клуба, за футбола и за международния мир. Едно нещо е това, че по този начин печели Мадрид, а напълно друго – по какъв начин ни го показват.
Франсиско Рико, GOAL
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ