нека не захар на това: Националният дълг е извън контрол.

дано не захар на това: Националният дълг е отвън надзор. Всички го знаем, само че никой не желае да бюджетира по какъв начин в действителност да го поправи.

ние се взираме в барела от дълг от съвсем 37 трилиона $ и годишен недостиг, който се планува да бъде на север от 2 трилиона $ годишно. Предвижда се единствено лихвените заплащания да надвишават 1 трилион $ годишно - повече, в сравнение с харчим за бюджета за защита сега. И това значи едно нещо: Американската къща е запалена и не можем да продължим да се преструваме, че това е просто топла камина.

Като горделив фискално виновен човек за пари през последните тридесет години, имам вяра в свободните пазари, персоналната отговорност и лимитираното държавно управление. Но аз също имам вяра в аритметиката - и математиката ни споделя, че нещо би трябвало да даде. Ако желаеме да запазим американския капитализъм, да запазим общественото обезпечаване и разтворител на Medicare и да заобикаляме пълноценна фискална рецесия, тогава да-ще се нуждаем от повече доходи. Въпросът е къде да го получим от всяка година?

Харесва ли ми увеличение на налозите? Не. Имаме ли потребност от подобен? Вероятно.

Нека да вземем нещо напряко. Не желая да покачвам налози. Предпочитам да видя редуциране на отпадъците, както започваме да вършим с доже, организациите опростени и разноските, подложени на надзор. Но след десетилетия на ритване на кутията надолу по пътя, ние сме изчерпали свежа настилка, в случай че не увеличим още повече тавана на дълга. И това може да бъде още по-проблематично, в сравнение с осъзнаваме, в случай че дългът ни бъде намален по света.

Ако на следващия ден намалихме всяка дискреционна програма-дори в случай че защитим IRS, Министерството на образованието и всеки т. Нар. „ Свинско план “ във Вашингтон-все отново ще бъдем в аленото. Това е по този начин, тъй като същинските водачи на разноски са права и лихви. И тези не са незадължителни - те са заключени.

Така че, в случай че не сме подготвени да кажем на нашите възрастни, че инспекциите за обществено обезпечаване се понижават с 20% за 10 години (което е, което идва, в случай че нищо не се промени), би трябвало да увеличим приходите. 

Не в целия ръб, защото половината от американците даже не заплащат федерални налози. Не от междинната класа, тъй като са оптимални. Но на върха. Болезнено е да го кажем на глас, само че това би трябвало да се случи.

Тази 37% данъчна ставка? Той би трябвало да се върне на 39,6%

Както е, най -високата самостоятелна данъчна ставка към този момент е 37%, при годишни приходи над 611 000 $ за единични файлове и 767 000 $ за брачни двойки. Ако Конгресът не успее да работи, тази ставка се връща към това, което беше преди данъчния закон за 2017 година, 39,6%, на най -добрите файлове.

Той беше 39,6% както при Клинтън, по този начин и при Обама - и дано бъдем почтени, стопанската система не се срина тогава. Всъщност имахме процъфтяващи пазари, стабилен напредък и остатъци от бюджет.

Набиването на този курс с 2,6% не е социализмът - това е действителността. Какво бихте предпочели да имате дребен налог върху елементарния приход или гърба ви по отношение на стената и капитала на данъчните ставки до 39,6%, което би било пагубно на толкоз доста равнища. 39,6% е завръщане към нещо, което работи, без да унищожава фантазиите на бъдещи бизнесмени, които желаят да изградят благосъстояние посредством създаване на бизнес. И това е метод да попитате тези, които са се възползвали най -много от американската система, да създадат нужното, с цел да я запазят. Тарифите няма да вземат решение годишния недостиг и сигурно те няма да накарат налозите да изчезнат.

Позволете ми да го кажа по този начин: Ако сте закостенял милионер, който има вяра в закона, реда, националната защита, капитализма и отбраната на $, какво тъкмо смятате, че се случва, когато американските неизпълнения на отговорностите или лихвените проценти са скочили, какво тъкмо смятате, че се случва, когато Съединени американски щати не са наложителни за неговите отговорности или лихвени проценти? за запазването.

Време е да се поправи данъкът върху общественото обезпечаване и

Ето още един, за който множеството хора не обичат да приказват: ограничаването на налозите върху общественото обезпечаване.

В момента данъкът върху общественото обезпечаване стопира на Щатски долар 176 100 от приходите. Това значи, че човек, който прави 60 000 $, заплаща цялостния налог върху всяка стотинка, до момента в който семейство, което прави 6 милиона $, заплаща на по -малко от 3% от приходите си.

Това не е свободен пазар. Това е нарушена система.

Данъците на Medicare се ползват за всички приходи - какво ще се уверите въз основата за заплати от обществено обезпечаване от 176 000 $ до даже 1 000 000 $ приход? Ако просто приложихме налога върху общественото обезпечаване на по -високо равнище на заплати (не вложения, единствено заплати), това би помогнало да се резервира програмния разтворител за генерации. Това е добре за Америка и е добре да помогнете на тези на дъното и върха да се оправят още по -добре.

Консерваторите отстраняват проблемите - не ги пренебрегваме

Републиканците са партията на фискалната отговорност, нали? Те са тези, които споделят: „ Не можеш да харчиш това, което нямаш “. И по този начин, по какъв начин можем да пренебрегнем голямата дълга рецесия, която ни гледа в лицето?

Ако републиканците се скрият от истината през днешния ден, демократите в последна сметка ще завоюват назад контрола и ще прокарат доста по -агресивни данъчни нараствания с всички политически амуниции, с цел да го създадат. Но в случай че републиканците водят с промени за здравия разсъдък в този момент - като възобновяване на 39,6% % и повишение на ограничаването за заплати за обществено обезпечаване - те ще защитят междинната класа, стабилизират нашето фискално бъдеще и ще запазят стопанската система да тананика. Защото „ понижава налозите и възходящото ни излаз “ не е работило от 40 години. Опитахме го.

Запазването на американската фантазия значи да създадем някои умни, ориентирани ходове в този момент - тъй че не губим всичко по -късно. Малко по-високи налози върху ултра-богатите и по-справедливи вноски за общественото обезпечаване, може да са лекарството, което не ни харесва (и се доверете ми, че ще заплащам и не го харесвам)-но би трябвало да го вземем, преди пациентът да почине.

и това не е демократична концепция. Това е здрав разсъдък.

Тед Дженкин е президент и сътрудник на.