Наука в чинията: Диетите не са от вчера
„ Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството – вашата храна ”, съветвал в миналото Хипократ. Каквото и да е храненето, без извършения то не е здравословно, писал античният доктор. Според него най-важни са закуската, дългите разходки и благоразумното ликвидиране на стомаха.
В Античността тази не всеки път приятна процедура била един от най-популярните способи за поддържане на тежестта. На искащите да отслабнат се препоръчвало и полово самоограничение, написа американската историчка Луис Фокскрофт, авторка на няколко книги за историята на диетите и храненето.
Думата диета идва от гръцки ( diaita )
и значи „ метод на живот ”. За разлика от актуалния начин на живот, обвързван с модата и потреблението, древногръцката диета е метод към здравето, който включва уравновесено хранене (по тогавашните стандарти), чист въздух, извършения и наслаждение от общуването. Философът Платон твърди, че вярното хранене би трябвало да се дефинира от лекарите, тъй като медицината е просвета, а не просто изкуство, каквото е готварството. Основата на древногръцката и средновековната арабска медицина е
учението за четирите детайла
и четирите течности в тялото (хумори) – огън (жлъчка, на която дава отговор холеричният темперамент), въздух (кръв – сангвиничен), вода (лимфа – флегматичен) и земя (черна жлъчка – меланхоличен). Системата се добавя от противоположностите горещо–студено и сухо–влажно, като всяка храна има тези качества в друга степен. Лешниците са горещи и сухи, а черешите – студени и влажни; печеното месо е горещо и изсъхнало и така нататък Диетата се дефинира съгласно темперамента.
Хората с холеричен характер не би трябвало да ядат лютиво и печено,
флегматиците би трябвало да се въздържат от студени и воднисти храни. Болестта е нарушена естетика на детайлите в тялото.
Ако човек има възпалително заболяване, в тялото му доминира огънят. Огънят е парещ и изсъхнал, по тази причина би трябвало да се ядат храни, които са студени и влажни, да вземем за пример лимони. Някои от предписанията в действителност имат целителен резултат, въпреки и по други аргументи. Например високото наличие на витамин С в лимоните оказва помощ на имунната система да се оправи с възпалителния развой.
По същото време, когато в Древна Гърция се оформя учението за четирите темперамента, в Индия се развива
аюрведа, която също се основава на детайлите .
Въздухът (вата) е обвързван с диханието, огънят (пита) – с жлъчката, водата (кафа) – с флегмата. Това са трите доши, които дефинират и трите темперамента, с които храненето би трябвало да се преценява. Валиден е познатият симптом за допълнение на противоположностите: пикантните храни са потребни за хората кафа и неподходящи - за пита. Днес заради засиления интерес на Запада към аюрведа има значително заведения за хранене, които оферират меню съгласно дошата.
„ Яребицата е по-лесносмилаема от гъската ,
а лукът, когато се яде с месо, благоприятства съня ”, написа един от първите диетолози на новото време - сър Томас Елиът (1490–1546). Френският доктор Луи Лемери от ХVІІ век в трактата си за храните пази вегетарианството и предизвестява да не се прекалява с жабешкото месо.
