)
Капанът на раздялата: Как да спрете да се страхувате в нова връзка? По женски
Нека бъдем почтени - статистиката е безмилостна. Около 80% от хората (особено тези над 30 години), откакто са се разделили с сътрудник – без значение дали по своя самодейност или по непозната, стартират нова връзка с извънредно безпокойствие. Това е като да се ориентирате в минно поле.
Дори и да следвате „ учебникарския “ метод – да си вземете една година отмора, да посетите терапевт, да преодолеете негодуванията си против някогашния и да анализирате грешките си – страхът не изчезва. Той седи затънал някъде в слънчевия сплит и шепне: „ Не се отпускай. Бъди нащрек. “
Все още е ужасно. Страшно е, преди всичко, да се довериш още веднъж. А без доверие не можеш да изградиш естествена, дълбока връзка. Важно е да схванеш, че доверието не е най-вече физическа фамилиарност. Сексът може да бъде защитен механизъм, маска. Истинското доверие е рискът да разкриеш същинския си вътрешен свят пред някого. Особено в случай че в минали връзки този свят е бил отхвърлян, осмиван или употребен против теб. Показването на „ неприятните “ ти страни, на детските ти контузии, на странни фантазии, финансови страхове или амбициозни желания, е разкриване на нерв пред непознати очи. Капанът
В новите връзки постоянно се държим като сапьори. Отваряме се по малко, разкриваме собствен дребен минус или уязвимост и по-късно незабавно се отдръпваме, като деликатно следим реакцията на колегата си. „ Реакцията му естествена ли е? “ Добре, идващия път ще вдигнем завесата малко по-високо и ще я държим отворена малко по-дълго.
„ Реакцията му студена ли е или сериозна? “ Ако да, значи е време е да се откажем. Затваряме се още повече, построяваме още по-високи и по-дебели стени. В последна сметка този сюжет може да докара до цялостно отчаяние. Решаваме, че „ никой не схваща “, „ всички са идентични “ и че е по-лесно и безвредно да бъдеш сам/а. Така обаче страхът от болката убива опцията за благополучие. Защо се случва това и по какъв начин можете да го спрете?
Този механизъм се назовава хипербдителност. Вашата душeвност се пробва да ви защищити от повторна контузия. Това е обикновено. Но в случай че тази отбрана стане прекомерно мощна, тя се трансформира в затвор.
Добрата вест: доверието не е комутатор, който се изключва един път вечно. Това е мускул, който може да се тренира. Ето няколко стъпки, които ще ви оказват помощ да преминете от минното поле към твърдата земя.
1. Прлагайте „ Дозирана накърнимост “
Не е нужно да си изливате всичко на нов сътрудник още на първата среща. Но не трябва и да се криете зад защитна поза. Упражнение: Представете си канара от 1 до 10, където 1 е „ по какъв начин си? “, а 10 е „ най-големият ми боязън “. В началото на една връзка, останете на равнище 3-4. Споделете нещо персонално, само че не сериозно. Наблюдавайте реакцията му. Ако сътрудникът ви го одобри топло, преминете към 5-6. Оставете доверието да пораства последователно, като тест.
2. Разделете „ предишното “ от „ сегашното “
Мозъците ни са „ мързеливи “. По-лесно им е да етикетират „ всички мъже/жени са предатели “, в сравнение с да схванат всеки обособен човек. Упражнение: Когато сте обзети от боязън („ той ще си тръгне “, „ тя ще ме напусне “), запитайте се: „ Тази реакция породена ли е от сегашния ми сътрудник или от някогашния ми? Има ли действителни обстоятелства тук и в този момент, които удостоверяват страха ми, или това е ехтене от предишното? “ Назовете някогашния си сътрудник по име и новия си сътрудник по име. Не ги смесвайте в една група.
3. Говорете за страха си (Мета-комуникация)
Най-мощният инструмент за фамилиарност е да признаете страха си от фамилиарност. Звучи нелогично, само че работи безупречно.
Полезна фраза: „ Знаеш ли, малко ме е боязън да ти се открия, тъй като последния път ме заболя доста. Не желая да те упреквам за това, просто ми би трябвало още малко време, с цел да се усещам в сигурност. “ Това не отблъсква сериозния сътрудник. Напротив, показва вашата зрялост и му дава указания по какъв начин да се отнася с вас.
4. Проверка за „ безвредна база “
Наблюдение: Обърнете внимание по какъв начин сътрудникът ви реагира на вашето „ не “, на неприятното ви въодушевление или умората ви. Ако в тези моменти не ви нападна, а по-скоро ви поддържа, това е знак. Запомнете тези моменти на сигурност.
Водете си дневник: „ Днес бях изтощена и ядосана, а той просто ме прегърна и ми направи кафе. В сигурност съм. “ Натрупването на такива обстоятелства лекува по-добре от думите. Ключово обръщение
Да бъдеш уязвим не е уязвимост. Това е най-висшата форма на храброст. Да, постоянно има риск. Никой не може да ви подсигурява, че няма да бъдеш наранен/а още веднъж. Но животът в „ бункер “ в подмяна на сигурност идва с висока цена – плащаш за него със самотност и липса на топлота.
Ако забележиш, че „ вървиш през минно поле “, не се самообвинявай. Благодари на душeвността си за грижите, само че нежно ѝ кажи: „ Благодаря ти, че се грижиш за мен. Но в този момент съм с някой различен. Нека опитаме да се доверим малко. “
Новата връзка не е продължение на остаряла. Тя е празен лист. И единствено ти решаваш дали ще държиш писалка в трепереща ръка или ще напишеш нова история с убеден почерк.
Източник: b17
Дори и да следвате „ учебникарския “ метод – да си вземете една година отмора, да посетите терапевт, да преодолеете негодуванията си против някогашния и да анализирате грешките си – страхът не изчезва. Той седи затънал някъде в слънчевия сплит и шепне: „ Не се отпускай. Бъди нащрек. “
Все още е ужасно. Страшно е, преди всичко, да се довериш още веднъж. А без доверие не можеш да изградиш естествена, дълбока връзка. Важно е да схванеш, че доверието не е най-вече физическа фамилиарност. Сексът може да бъде защитен механизъм, маска. Истинското доверие е рискът да разкриеш същинския си вътрешен свят пред някого. Особено в случай че в минали връзки този свят е бил отхвърлян, осмиван или употребен против теб. Показването на „ неприятните “ ти страни, на детските ти контузии, на странни фантазии, финансови страхове или амбициозни желания, е разкриване на нерв пред непознати очи. Капанът
В новите връзки постоянно се държим като сапьори. Отваряме се по малко, разкриваме собствен дребен минус или уязвимост и по-късно незабавно се отдръпваме, като деликатно следим реакцията на колегата си. „ Реакцията му естествена ли е? “ Добре, идващия път ще вдигнем завесата малко по-високо и ще я държим отворена малко по-дълго.
„ Реакцията му студена ли е или сериозна? “ Ако да, значи е време е да се откажем. Затваряме се още повече, построяваме още по-високи и по-дебели стени. В последна сметка този сюжет може да докара до цялостно отчаяние. Решаваме, че „ никой не схваща “, „ всички са идентични “ и че е по-лесно и безвредно да бъдеш сам/а. Така обаче страхът от болката убива опцията за благополучие. Защо се случва това и по какъв начин можете да го спрете?
Този механизъм се назовава хипербдителност. Вашата душeвност се пробва да ви защищити от повторна контузия. Това е обикновено. Но в случай че тази отбрана стане прекомерно мощна, тя се трансформира в затвор.
Добрата вест: доверието не е комутатор, който се изключва един път вечно. Това е мускул, който може да се тренира. Ето няколко стъпки, които ще ви оказват помощ да преминете от минното поле към твърдата земя.
1. Прлагайте „ Дозирана накърнимост “
Не е нужно да си изливате всичко на нов сътрудник още на първата среща. Но не трябва и да се криете зад защитна поза. Упражнение: Представете си канара от 1 до 10, където 1 е „ по какъв начин си? “, а 10 е „ най-големият ми боязън “. В началото на една връзка, останете на равнище 3-4. Споделете нещо персонално, само че не сериозно. Наблюдавайте реакцията му. Ако сътрудникът ви го одобри топло, преминете към 5-6. Оставете доверието да пораства последователно, като тест.
2. Разделете „ предишното “ от „ сегашното “
Мозъците ни са „ мързеливи “. По-лесно им е да етикетират „ всички мъже/жени са предатели “, в сравнение с да схванат всеки обособен човек. Упражнение: Когато сте обзети от боязън („ той ще си тръгне “, „ тя ще ме напусне “), запитайте се: „ Тази реакция породена ли е от сегашния ми сътрудник или от някогашния ми? Има ли действителни обстоятелства тук и в този момент, които удостоверяват страха ми, или това е ехтене от предишното? “ Назовете някогашния си сътрудник по име и новия си сътрудник по име. Не ги смесвайте в една група.
3. Говорете за страха си (Мета-комуникация)
Най-мощният инструмент за фамилиарност е да признаете страха си от фамилиарност. Звучи нелогично, само че работи безупречно.
Полезна фраза: „ Знаеш ли, малко ме е боязън да ти се открия, тъй като последния път ме заболя доста. Не желая да те упреквам за това, просто ми би трябвало още малко време, с цел да се усещам в сигурност. “ Това не отблъсква сериозния сътрудник. Напротив, показва вашата зрялост и му дава указания по какъв начин да се отнася с вас.
4. Проверка за „ безвредна база “
Наблюдение: Обърнете внимание по какъв начин сътрудникът ви реагира на вашето „ не “, на неприятното ви въодушевление или умората ви. Ако в тези моменти не ви нападна, а по-скоро ви поддържа, това е знак. Запомнете тези моменти на сигурност.
Водете си дневник: „ Днес бях изтощена и ядосана, а той просто ме прегърна и ми направи кафе. В сигурност съм. “ Натрупването на такива обстоятелства лекува по-добре от думите. Ключово обръщение
Да бъдеш уязвим не е уязвимост. Това е най-висшата форма на храброст. Да, постоянно има риск. Никой не може да ви подсигурява, че няма да бъдеш наранен/а още веднъж. Но животът в „ бункер “ в подмяна на сигурност идва с висока цена – плащаш за него със самотност и липса на топлота.
Ако забележиш, че „ вървиш през минно поле “, не се самообвинявай. Благодари на душeвността си за грижите, само че нежно ѝ кажи: „ Благодаря ти, че се грижиш за мен. Но в този момент съм с някой различен. Нека опитаме да се доверим малко. “
Новата връзка не е продължение на остаряла. Тя е празен лист. И единствено ти решаваш дали ще държиш писалка в трепереща ръка или ще напишеш нова история с убеден почерк.
Източник: b17
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ