За граф Игнатиев обесването на Левски е щастлива развръзка
Неизвестен към този момент патриот е премахнал във Варна бюст кратуната на печално известния в нашата история съветски посланик Николай Игнатиев. Защо го е направил? Може единствено да се допуска. Според мен той го е направил, тъй като познава българската история и сигурно счита, че не би трябвало у нас да има монументи на чужденци, които са работили против ползите на нашия народ, написа в собствен пост евродепутатът Александър Йорданов.
Всъщност става дума, че е съществувала опция за избавяне на живота на Васил Левски. И тя е била в ръцете точно на съветския дипломат в Цариград граф Николай Игнатиев. Той точно получава молбата на доктор Рашко Петров за подпомагане за спасяването на Апостола. Д-р Петров и Дякона са били дружно в Първа българска легия на Георги С. Раковски. Молбата е препратена до дипломат Игнатиев от съветския вицеконсул в Пловдив – известният български просветник Найден Геров. Но висшият съветски посланик, в чиито препоръки постоянно се е вслушвал Великият везир, изрично не разрешава на своя зависещ да се намесва и забърква, както самичък написа, в " тази история ".
Същевременно, видно от неговата преписка, която в детайли проучва преди години историкът Янко Гочев, дипломат Игнатиев взе участие в " тихата дипломация " към процеса против Левски в София.Това излиза наяве от негов отчет от 25 януари 1873 година до директния му началник - княз Александър Горчаков, министър на външните работи и държавен канцлер. В този отчет съветският дипломат в Цариград дефинира като " приемливо решение " очертаващите се присъди по така наречен " Софийско заговорничене ". Според него " щастливият излаз " от " Софийската спекулация " се дължи на " умереността на Великия везир, който този път наподобява е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ ". Но дано се запитаме: какви ли ще да са били съветските препоръки по " Софийското заговорничене ", откакто на бесилото увисва най-достойният наследник на България?
" Щастливата ", съгласно граф Игнатиев, развръзка значи бесило за Апостола на българската независимост. Затова и Янко Гочев отбелязва, че " с убийството на Левски граф Н. Игнатиев реализира значима предпочитана цел на съветската имперска политика на Балканите - възвръщане на контрола над българското освободително придвижване. Конфликтът сред независима българска гражданска война и гражданска война, подвластна и вписваща се в дейности на външни сили - най-много Сърбия и Русия, е решен в интерес на втората наклонност от съветския дипломат граф Н. Игнатиев. С убийството на Левски граф Н. Игнатиев потвърждава на процедура на българските революционери, че техните независими революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия. Българското революционно придвижване би трябвало да обслужва задачите и ползите на Русия, а не назад. "
Това е истината. И тя не може да се промени с издигане на монументи. Всички ярки персони на българското национално освободително дело са били срещу Русия. И неведнъж са предупреждавали народа ни за заплахата от нейната политика.
Васил Левски пръв схваща, че българският народ би трябвало самичък и без непозната помощ да реализира свободата си. Защото единствено тогава ще може да я оцени и разбере същински. Идеята му за освобождението като " дело българско " е радикална и смела. Апостолът знае, че този, който ни “освободи ", сигурно по-късно ще ни пороби. Тази мисъл е в сърцевината на неговото дело. Най-добре я предава Захарий Стоянов.
Васил Левски построява мрежа от революционни комитети, тъй като е желал сами да се освободим. За него единствено добре квалифицираната гражданска война е имала смисъл. Защото единствено такава гражданска война би запазила България от непознати похищения и би ни дала опция да бъдем сами господари на ориста си.
В писмовното завещание на Левски няма нито един ред, който да демонстрира, да загатва даже, че той е бил русофил. Нито един. Ако имаше, то още при социализма този ред щеше да бъде показан и развяван като висшо доказателство за българо-руската " дружба " – от " епохи за епохи ". Но няма. Няма и негов съвременник, който да му приписва русофилски възгледи и упованието Руската империя да ни " освободи “. Като идеолог на националната гражданска война Васил Левски чудесно е разбирал, че империите в никакъв случай не освобождават. Те единствено поробват. Затова и са станали империи. Империя не се става, в случай че " освобождаваш ".
В издадената през 1883 година от Захарий Стоянов биография на Васил Левски – ( " Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му " ) на стр.81 четем:
" Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме почтени да имаме и свобода; А който ни освободи, той ще направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго “.
Така създателят на " Записки по българските въстания " е схванал мислите на Левски за освобождението. Това е философията на нашия Левски. Това е и сърцевината на българската освободителна концепция. В единствения стихотворен опит на Левски за " автобиография " и през днешния ден четем:
" Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка левент аз роден,
не щях да съм турски и никакъв плебей,
същото да виждам и на милий жанр. "
Тези редове са доказателство за записаното от Захарий Стоянов. Следователно това е съкровена мисъл. Когато я споделя Левски не знае кой ще бъде новият ни подтисник. Затова и споделя: " турски и никакъв плебей ". Никакъв плебей на друга страна, на друга империя. Но и " никакъв плебей " в обществен смисъл. И не може да има подозрение, че в случай че Апостола бе останал жив, той щеше да бъде, също като Захарий Стоянов и Стефан Стамболов, съперник на съветската завоевателна политика по отношение на отечеството ни. Защото самият дух на неговото дело е свободомислещ и патриотичен.
Васил Левски е бил абстрактен съперник на Руската империя. Бил е срещу русофилите в БРЦК, срещу концепцията да се търси съветска помощ за нашето избавление. Бил е наясно, че Русия внедрява свои сътрудници измежду българите, с цел да управлява и насочва тяхната битка в русло комфортно за окупационните планове на съветския императорски двор.
По време на комунистическия режим за тези позиции на Левски се мълчеше. Но през днешния ден те звучат оракулски, още веднъж са настоящи. Такова е да вземем за пример неговото писмо до Филип Тотю от 18 април 1871 година:
" С обстоятелства имам да потвърдя, че с съветски сътрудници съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия предложен от одеските българи, пък не излезе по този начин. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде - отдето е пристигнал. Кога стане потребност, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и отново не знаем да духаме. "
Българското избавление не идва по този начин, както го мечтае Васил Левски. Затова и неговата памет бе поругавана неведнъж – с опитите за русофилски преврати, с политиката ориентирана против българското Съединение и Обединение. Върхът на съветския антибългаризъм е окупацията на България за близо половин век от " братския " Съветски съюз. Тогава у нас е пренесена и наложена непозната на народа ни политическа, икономическа и просветителна система. В този интервал ние, българите, не бяхме себе си, не бяхме народът на Васил Левски. Бяхме не запомнили неговата заръка - да бъдем равни с другите европейски нации.
Неизвестният патриот, който е решил да отстрани бюста на съветския имперски душманин във Варна, очевидно познава историята. Знаел е, че другите нации ще ни почитат единствено в случай че сами се почитаме. А аз бих добавил, че премахването на монументи на съветски и руски зложелатели на България е път към националното себеуважение.
Всъщност става дума, че е съществувала опция за избавяне на живота на Васил Левски. И тя е била в ръцете точно на съветския дипломат в Цариград граф Николай Игнатиев. Той точно получава молбата на доктор Рашко Петров за подпомагане за спасяването на Апостола. Д-р Петров и Дякона са били дружно в Първа българска легия на Георги С. Раковски. Молбата е препратена до дипломат Игнатиев от съветския вицеконсул в Пловдив – известният български просветник Найден Геров. Но висшият съветски посланик, в чиито препоръки постоянно се е вслушвал Великият везир, изрично не разрешава на своя зависещ да се намесва и забърква, както самичък написа, в " тази история ".
Същевременно, видно от неговата преписка, която в детайли проучва преди години историкът Янко Гочев, дипломат Игнатиев взе участие в " тихата дипломация " към процеса против Левски в София.Това излиза наяве от негов отчет от 25 януари 1873 година до директния му началник - княз Александър Горчаков, министър на външните работи и държавен канцлер. В този отчет съветският дипломат в Цариград дефинира като " приемливо решение " очертаващите се присъди по така наречен " Софийско заговорничене ". Според него " щастливият излаз " от " Софийската спекулация " се дължи на " умереността на Великия везир, който този път наподобява е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ ". Но дано се запитаме: какви ли ще да са били съветските препоръки по " Софийското заговорничене ", откакто на бесилото увисва най-достойният наследник на България?
" Щастливата ", съгласно граф Игнатиев, развръзка значи бесило за Апостола на българската независимост. Затова и Янко Гочев отбелязва, че " с убийството на Левски граф Н. Игнатиев реализира значима предпочитана цел на съветската имперска политика на Балканите - възвръщане на контрола над българското освободително придвижване. Конфликтът сред независима българска гражданска война и гражданска война, подвластна и вписваща се в дейности на външни сили - най-много Сърбия и Русия, е решен в интерес на втората наклонност от съветския дипломат граф Н. Игнатиев. С убийството на Левски граф Н. Игнатиев потвърждава на процедура на българските революционери, че техните независими революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия. Българското революционно придвижване би трябвало да обслужва задачите и ползите на Русия, а не назад. "
Това е истината. И тя не може да се промени с издигане на монументи. Всички ярки персони на българското национално освободително дело са били срещу Русия. И неведнъж са предупреждавали народа ни за заплахата от нейната политика.
Васил Левски пръв схваща, че българският народ би трябвало самичък и без непозната помощ да реализира свободата си. Защото единствено тогава ще може да я оцени и разбере същински. Идеята му за освобождението като " дело българско " е радикална и смела. Апостолът знае, че този, който ни “освободи ", сигурно по-късно ще ни пороби. Тази мисъл е в сърцевината на неговото дело. Най-добре я предава Захарий Стоянов.
Васил Левски построява мрежа от революционни комитети, тъй като е желал сами да се освободим. За него единствено добре квалифицираната гражданска война е имала смисъл. Защото единствено такава гражданска война би запазила България от непознати похищения и би ни дала опция да бъдем сами господари на ориста си.
В писмовното завещание на Левски няма нито един ред, който да демонстрира, да загатва даже, че той е бил русофил. Нито един. Ако имаше, то още при социализма този ред щеше да бъде показан и развяван като висшо доказателство за българо-руската " дружба " – от " епохи за епохи ". Но няма. Няма и негов съвременник, който да му приписва русофилски възгледи и упованието Руската империя да ни " освободи “. Като идеолог на националната гражданска война Васил Левски чудесно е разбирал, че империите в никакъв случай не освобождават. Те единствено поробват. Затова и са станали империи. Империя не се става, в случай че " освобождаваш ".
В издадената през 1883 година от Захарий Стоянов биография на Васил Левски – ( " Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му " ) на стр.81 четем:
" Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме почтени да имаме и свобода; А който ни освободи, той ще направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго “.
Така създателят на " Записки по българските въстания " е схванал мислите на Левски за освобождението. Това е философията на нашия Левски. Това е и сърцевината на българската освободителна концепция. В единствения стихотворен опит на Левски за " автобиография " и през днешния ден четем:
" Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка левент аз роден,
не щях да съм турски и никакъв плебей,
същото да виждам и на милий жанр. "
Тези редове са доказателство за записаното от Захарий Стоянов. Следователно това е съкровена мисъл. Когато я споделя Левски не знае кой ще бъде новият ни подтисник. Затова и споделя: " турски и никакъв плебей ". Никакъв плебей на друга страна, на друга империя. Но и " никакъв плебей " в обществен смисъл. И не може да има подозрение, че в случай че Апостола бе останал жив, той щеше да бъде, също като Захарий Стоянов и Стефан Стамболов, съперник на съветската завоевателна политика по отношение на отечеството ни. Защото самият дух на неговото дело е свободомислещ и патриотичен.
Васил Левски е бил абстрактен съперник на Руската империя. Бил е срещу русофилите в БРЦК, срещу концепцията да се търси съветска помощ за нашето избавление. Бил е наясно, че Русия внедрява свои сътрудници измежду българите, с цел да управлява и насочва тяхната битка в русло комфортно за окупационните планове на съветския императорски двор.
По време на комунистическия режим за тези позиции на Левски се мълчеше. Но през днешния ден те звучат оракулски, още веднъж са настоящи. Такова е да вземем за пример неговото писмо до Филип Тотю от 18 април 1871 година:
" С обстоятелства имам да потвърдя, че с съветски сътрудници съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия предложен от одеските българи, пък не излезе по този начин. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде - отдето е пристигнал. Кога стане потребност, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и отново не знаем да духаме. "
Българското избавление не идва по този начин, както го мечтае Васил Левски. Затова и неговата памет бе поругавана неведнъж – с опитите за русофилски преврати, с политиката ориентирана против българското Съединение и Обединение. Върхът на съветския антибългаризъм е окупацията на България за близо половин век от " братския " Съветски съюз. Тогава у нас е пренесена и наложена непозната на народа ни политическа, икономическа и просветителна система. В този интервал ние, българите, не бяхме себе си, не бяхме народът на Васил Левски. Бяхме не запомнили неговата заръка - да бъдем равни с другите европейски нации.
Неизвестният патриот, който е решил да отстрани бюста на съветския имперски душманин във Варна, очевидно познава историята. Знаел е, че другите нации ще ни почитат единствено в случай че сами се почитаме. А аз бих добавил, че премахването на монументи на съветски и руски зложелатели на България е път към националното себеуважение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ