Първо бием, после питаме
Неизбежна защита ли е, в случай че се прибереш мъртвопиян във вилата си и завариш там човек? Особено в случай че този човек е слаб и очевидно възрастен, а ти, без да му дадеш опция да каже и дума, го спукваш от пердах до гибел?
Убийството на поклонника Коста Янков демонстрира грозни и даже безчовечен елементи на това какво може да ти се случи, в случай че инцидентно се загубиш в тъмното. Както и че за доста хора у нас към момента концепцията, че щом ти е в дома, можеш да правиш с човек всичко, каквото решиш, продължава да е по-силна от закона.
Историята е ясна - поклонникът се пробва да откри църквата на село Дрен, в която да отседне за вечерта, само че поради влошеното си зрение се отклонява от пътя и попада във вилата на бъдещия си палач. Там го намира и притежателят, пийнал на мотика, който пред погледа на старата си майка и дребната си щерка пребива до гибел злощастния клиент. Възможното пояснение - помислил го за апаш.
И тук идва казусът. Дори и по новите безгрижни правила, които депутатите се пробват да прокарат в Наказателния кодекс, в тази обстановка
има неоспорима виновност за убийството
Че е мрачно, че може да е апаш, че има влизане в двора на дома му... всички тези неща биха били облекчаващи виновността фактори, в случай че фактически ставаше въпрос за лишаване на живот при самоотбрана. Не това обаче наподобява да е казусът.
Абсолютен факт е, че по закон всеки е почтен до доказване на противното. Освен в случай че законът не бъде взет в личните ръце и не се приложи със мощ. Тогава няма значение отговорен или почтен си - не законът, а различен взема решение ориста ти.
Нито едно от тези неща не оправдава систематичния акт на побой до причиняване на гибел, нито цялата грубост, с която е осъществено действието.
Това не е инцидентен удар, породен от боязън,
който се е отплeснал и е довел до гибелта на възрастния човек. Според данните от прокуратурата следите по тялото демонстрират душене и нанасяне на многократни удари.
Дори не можем да приказваме за дейности от боязън. Тук става въпрос за жертва на 77 години и причинител на 46, който с изключение на всичко друго е с присъда за нанасяне на лека телесна щета и е прочут с тежкото си и извънредно нападателно пиене.
Цялата тази история е невъобразимо страшна както поради жестокостта, с която е подходено, по този начин и поради самия факт, че мъжът е умъртвил човек пред очите на 10-годишната си щерка и старата си майка.
Над всичко обаче има един по-голям проблем, който надскача самото зверско действие, и това е увереността на причинителя, че има право да убие този, който е нарушил неприкосновеността на дома му. Просто по този начин. Първо стреляме/бием, след това питаме.
Въпросът е, че тук, колкото и от време на време да наподобява, че налагането на закона го няма и всичко е оставено на произвола,
не сме в Дивия запад. И закони има.
Това, че не се познават, или че някой си мисли, че кардинално се ползват, не дава никакво опрощение да " вземеш нещата в свои ръце ". Още по-малко с тези ръце да убиеш човек. Защото в тази ситуация не приказваме за просто ступване на крадец, който ти е влезнал в дома, не приказваме даже за нанасяне на телесна щета. Тук приказваме за ликвидиране, както и за принуждаване по-късно на различен човек да ти помогне да се отървеш от натрупа. Преминеш ли тази граница, ти към този момент не си онеправданата жертва, която законът не пази, ти минаваш от страната на тези, които законът би трябвало да санкционира.
Че страната би трябвало да одобри по-сериозни ограничения за решение на проблемите с дребната престъпност, изключително по дребните обитаеми места, е неоспорим факт. Също както е реалност обаче, че това е работа на страната, а не на самозвани локални шерифи с готовност да бият. Защото попадне ли там правораздаването, както се вижда в тази ситуация с Коста Янков - екскурзианта, тръгнал на поклонение до Рилския манастир, и Бог не може да те избави.
Убийството на поклонника Коста Янков демонстрира грозни и даже безчовечен елементи на това какво може да ти се случи, в случай че инцидентно се загубиш в тъмното. Както и че за доста хора у нас към момента концепцията, че щом ти е в дома, можеш да правиш с човек всичко, каквото решиш, продължава да е по-силна от закона.
Историята е ясна - поклонникът се пробва да откри църквата на село Дрен, в която да отседне за вечерта, само че поради влошеното си зрение се отклонява от пътя и попада във вилата на бъдещия си палач. Там го намира и притежателят, пийнал на мотика, който пред погледа на старата си майка и дребната си щерка пребива до гибел злощастния клиент. Възможното пояснение - помислил го за апаш.
И тук идва казусът. Дори и по новите безгрижни правила, които депутатите се пробват да прокарат в Наказателния кодекс, в тази обстановка
има неоспорима виновност за убийството
Че е мрачно, че може да е апаш, че има влизане в двора на дома му... всички тези неща биха били облекчаващи виновността фактори, в случай че фактически ставаше въпрос за лишаване на живот при самоотбрана. Не това обаче наподобява да е казусът.
Абсолютен факт е, че по закон всеки е почтен до доказване на противното. Освен в случай че законът не бъде взет в личните ръце и не се приложи със мощ. Тогава няма значение отговорен или почтен си - не законът, а различен взема решение ориста ти.
Нито едно от тези неща не оправдава систематичния акт на побой до причиняване на гибел, нито цялата грубост, с която е осъществено действието.
Това не е инцидентен удар, породен от боязън,
който се е отплeснал и е довел до гибелта на възрастния човек. Според данните от прокуратурата следите по тялото демонстрират душене и нанасяне на многократни удари.
Дори не можем да приказваме за дейности от боязън. Тук става въпрос за жертва на 77 години и причинител на 46, който с изключение на всичко друго е с присъда за нанасяне на лека телесна щета и е прочут с тежкото си и извънредно нападателно пиене.
Цялата тази история е невъобразимо страшна както поради жестокостта, с която е подходено, по този начин и поради самия факт, че мъжът е умъртвил човек пред очите на 10-годишната си щерка и старата си майка.
Над всичко обаче има един по-голям проблем, който надскача самото зверско действие, и това е увереността на причинителя, че има право да убие този, който е нарушил неприкосновеността на дома му. Просто по този начин. Първо стреляме/бием, след това питаме.
Въпросът е, че тук, колкото и от време на време да наподобява, че налагането на закона го няма и всичко е оставено на произвола,
не сме в Дивия запад. И закони има.
Това, че не се познават, или че някой си мисли, че кардинално се ползват, не дава никакво опрощение да " вземеш нещата в свои ръце ". Още по-малко с тези ръце да убиеш човек. Защото в тази ситуация не приказваме за просто ступване на крадец, който ти е влезнал в дома, не приказваме даже за нанасяне на телесна щета. Тук приказваме за ликвидиране, както и за принуждаване по-късно на различен човек да ти помогне да се отървеш от натрупа. Преминеш ли тази граница, ти към този момент не си онеправданата жертва, която законът не пази, ти минаваш от страната на тези, които законът би трябвало да санкционира.
Че страната би трябвало да одобри по-сериозни ограничения за решение на проблемите с дребната престъпност, изключително по дребните обитаеми места, е неоспорим факт. Също както е реалност обаче, че това е работа на страната, а не на самозвани локални шерифи с готовност да бият. Защото попадне ли там правораздаването, както се вижда в тази ситуация с Коста Янков - екскурзианта, тръгнал на поклонение до Рилския манастир, и Бог не може да те избави.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ