Неизбежна ли е войната? Това е въпросът, който известният историк

Неизбежна ли е войната? Това е въпросът, който известният историк Ювал Ноа Харари си слага в публикация за " Икономист ", до момента в който Русия струпва военна мощ към границите на Украйна и всички западни служби за сигурност предизвестяват, че експлоадирането на пожара е въпрос на дни. 

Aвторът на трилогията " Sapiens ", " Homo deus " и " 21 урока за 21 век " познава опасността на войната от първо лице - той живее и работи в Йерусалим, в ядрото на Близкия Изток, за който насилието и неразрешимите спорове като че ли са ежедневие. 

Една от теориите гласи, че светът е джунгла, в която по-силният преследва по-слабите, а единственото, което може може да спре една страна от завладяването на друга, е военната мощ. Така е било постоянно и по този начин ще бъде отсега нататък. Който се съмнява в закона на джунглата, е жертван на самоизтребление. 

Тази догадка предпоставя държавниците да избират сред две други възможности - да бъдат хищници или да станат жертви. 

Харари обаче дава различен прочит на историята и твърди, че в случай че Владимир Путин в действителност реши да организира инвазия в Украйна поради убеждението си, че естественото човешко положение е войната, той ще остане в историята с най-грубата си неточност. 

Историкът потвърждава тезата си, че убеждението в непоправимостта на историята е илюзия, а унищожителната експанзия сред човешките групи не е фундаментална естествена мощ, каквато е гравитацията да вземем за пример. 

Появата и съществуването на войната се дефинира от напълно разнообразни софтуерни, стопански и културни фактори. Щом те се трансформират - трансформира се и историята. 

Изобретяването на нуклеарните оръжия принуждава световните суперсили да трансформират тотално метода, по който се опълчват между тях. Ако конфликтите на най-големите империи са непрекъснати в по-голямата част от историята, последните 70 години демонстрират липса на директен боен спор сред великите сили. 

Междувременно, стопанската система също се трансформира, а в случай че суровините са били главният източник на благосъстояние в предишното, в този момент този източник е знанието. 

" Можеш да превземеш петролни полета принудително, само че не можеш да придобиеш познание по този метод. Поради това спада и доходността от завземането на земя ", споделя Харари в публикацията си. 

На последно място - трансформира се културата. Дори най-агресивните международни водачи в западния свят през последните десетилетия не могат да се съпоставят с Атила или Аларих. 

Не неналичието на военна мощ пречи на Бразилия да завладее Уругвай или на Испания - да нападне Мароко, показва Ювал Ноа Харари. Това, което ги възпира, е че военната експанзия повече не се възприема като натурален и позволен инструмент за пробутване на държавни ползи. Повечето нации отдавна не си слагат за национална фантазия да окупират и анексират съседите си. 

От 1945 година насам няма нито една страна, която да била интернационално приета и да е изчезнала от картата на света поради непозната инвазия. Това не значи, че военните спорове повече не съществуват - изключително в родния район на Харари. Но изключенията от трендовете са това, което обрисува тяхната значимост. 

" В първите две десетилетия на 21 век повече хора са изгубили живота си от самоубийства, автомобилни произшествия или заболявания, породени от затлъстяване, в сравнение с от човешко принуждение. Захарта стана по-смъртоносна от барута ", написа той. 

Доказателство за историческата смяна е и делът на националните вложения в защита, който спада до едноцифрени проценти за сметка на разноските в обучение, опазване на здравето и обществени грижи - нещо немислимо в голяма част от човешката история. 

Самата история на Украйна от последните епохи е доказателство за това, че терорът не е естествено положение на нацията. 

" Преживели са два века на царистка автокрация, която рухва в катаклизмите на Първата международна война. Краткият интервал на самостоятелност бързо е смачкан от Червената войска, която възвръща съветската власт. Украинците оцеляват и след ужасяващите интервали на насилствения Голодомор, сталинисткия гнет, нацистката окупация и десетилетия на смазваща душите комунистическа тирания. Когато Съюз на съветските социалистически републики рухва, историята като че ли неизбежно демонстрира на Украйна, че се задава следващата брутална робия - какво друго въобще познават тези хора? ", пита Харари.

Изборът на Украйна, за разлика от този в Русия и Беларус, обаче е народна власт и поредна промяна на властта. Два пъти за последните 20 години украинците са излизали на протести в отбрана на пправото си да бъдат свободни в политическите си избори - през 2004 и 2013.  

Проблемът е, че в случай че въпросът за войната и мира е въпрос на избор, той също може да бъде изменен като всяко човешко деяние.

Но връщането към " джунглата "  ще има световни последствия - те ще трансформират метода на мислене на всички по света. Ще доведат до завършек на интернационалното съдействие по проблеми от интерес на всяка страна като климата, генното инженерство или военизирането на изкуствения разсъдък и кибероръжията.  

" Може би законът на джунглата е избор, а не наложителност. Ако е по този начин, всеки водач, който реши да покори своя комшия, би трябвало да получи особено място в паметта на човечеството - оня, който унищожи най-голямото човешко достижение. Тъкмо когато взехме решение, че сме напуснали джунглата, този човек ни върна назад в нея ", споделя Ювал Ноа Харари.