Най-великият играч, който не можеше да играе футбол
Неговото име е Карлос Енрике Рапосо. Може да не сте го чували, само че е същинска звезда. Прякорът му е Кайзер. Сам го измисля. Просто счита, че наподобява на огромния Франц Бекенбауер. По какво, не се знае. Скоро излезе книга за живота на Карлос, придружена и от филм. Но кой в действителност е бразилският Кайзер и за какво е толкоз специфичен?
Кариерата му се разгръща през 80-те и 90-те години на предишния век. Тогава вестниците пишат за него. Известни футболисти го възхваляват като извънреден гений. Клубните босове се надпреварват да му оферират изключителни за това време финансови условия. Естествено, Кайзер подписва с най-щедрите. Феновете на определения от него тим са настървени. Искат да видят бижуто в игра, но… уви. Това не се случва. Никога! Футболистът непрекъснато симулира травми, с цел да не играе. Това е сюжетът към, който се върти кариерата на най-великия футболист, който не можеше да играе футбол. На доктрина, Кайзер е централен нападател. На процедура, той в действителност е „ подправена “ деветка.
С неговите изкусни неистини и качество да се сприятелява с верните хора, той има контракти с четирите най-големи клубове на Рио – „ Фламенго “, „ Флуминензе “, „ Ботафого “ и „ Васко да Гама “. Също по този начин, Карлос е бил част от отборите на „ Бангу “, „ Америка “ и на още доста други. И от самото начало следва прецизно своя принцип – да НЕ играе футбол.
„Исках да съм част от тима, да съм сред другите играчи – споделя Кайзер след края на славната си кариера. – Ако някой желае да ме види на терена, това си е негов проблем. Не желаех да играя. Дори Иисус Христос не е съумял да угоди на всички, нали?“
Кайзер си има правила. Първо си печели контракт, след това се контузва. Поне по този начин споделя на своите треньори и шефове. И по този начин с месеци, до момента в който си получава постоянно заплатата. С парите заплаща на публицисти, с цел да пишат какъв брой е популярен. Доктори пък непрекъснато му връчват бележки с диагнози, които по един или различен метод попречват появяването му на терена. Плаща на юноши да му влизат жестоко на тренировки, с цел да може да симулира, че е получил контузия. Дава пари и на почитатели, с цел да пеят неговото име по време на мач, когато притежателят е на стадиона. Бабата на Кайзер умира „ няколко пъти “, с цел да може да не се изправи очи в очи със своя максимален зложелател – футбола.
Шефовете на един от клубовете му се вбесяват толкоз доста от неизлечимите травми, че го праща на вещер. Карлос се оправя със обстановката, като безогледно споделя, че има заболявания, които и „ черната магия “ не може да излекува.
В тези дни, преди да има интернет, никой не е застрахован от сходни измами. Дори тези, които са били склонни да създадат инспекция, са били съвсем изцяло безпомощни.
Най-култовата машинация на Карлос Кайзер е обвързвана с тима на „ Бангу “, дребен клуб от Зона Запад и място, носещо славата на хазаин на първия футболен мач, игран на територията на Бразилия.
По това време клубът е притежаван от Кастор де Андраде. Човек, който се занимава с черно тото и незаконен хазарт. Описват го като най-опасния вид в страната. Кастор е вид, с който не е добре да се шегуваш, още повече да се опиташ да го мамиш.
Кастор подписва с Кайзер, а локалният вестник излиза със заглавие: „ Бангу “ има своя крал “.
Когато се причислява към новия си отбор, той още веднъж е преследван от кошмара на „изненадващите“ травми. Шефът, Кастор, все пак, го обича. Карлос е харизматичен, обаятелен и непрекъснато е заобиколен от красиви дами. Босът толкоз доста се кефи на Кайзер, че желае да го види по какъв начин се подиграва с противниковите бранители на терена. Един уикенд, потегля мълва, че Карлос е възобновен от следващата контузия. Слух, който стига до ушите на шефа. Той подрежда на треньора да вземе перлата на тима в групата за идния мач, който започва единствено след няколко часа. Карлос се паникьосва, само че наставникът го успокоява, казвайки му, че няма желание да го пуска в игра.
Началото на дуела е ужасяващо за „ Бангу “. Още в самото начало му забиват два гола. Кастор, който е на трибуните, се вбесява и подрежда на треньора по уоки-токи: „Пускай звездното ни попълнение в игра!“
В идващите минути Кайзер обмисля разновидностите, които стоят пред него: Първият е да влезе в игра. Това е еднакво на смъртна присъда. Вторият вид е да не се подчини на своя началник. И това е еднакво на сигурна гибел.
Затова Кайзер импровизира. Засилва се и… скача в публиката, като стартира да се бие с всеки, който е пред очите му. Очаквано, Карлос получава червен картон и мачът за „Краля на Бангу“ приключва още преди да е почнал. След последния съдийски сигнал Карлос е привикан в офиса на притежателя, който го посреща с ориентиран револвер към главата. Но нападателят и този път има решение.
„Господ лиши и двамата ми родители, само че беше по този начин добър да ме подари с втори татко. Това сте вие. А тези помияри ви обиждаха. Започнаха да приказват и за майка ви. Причерня ми пред очите и му скочих – споделя Карлос Кайзер на своя шеф. – Знам, че съм отговорен. Но не се притеснявай за мен. Другата седмица изтича договорът ми и знам, че нямам място в този клуб“.
Кастор смъква оръжието и възнаграждава „сина си“ с нов контракт и по-висока заплата.
Карлос обаче е занаятчия и на дребните мошеничества. Постоянно си не помни портфейла, банкоматът гълта кредитните му карти… Така, той в никакъв случай не би трябвало да си заплаща сметките, когато се храни в следващия бляскав ресторант.
„Целият ми живот се въртеше към секса – споделя Карлос Кайзер след края на кариерата си. – Нямах други занимания. Ако отида в нощен клуб, ще прекарам 10 минути в диалог с някоя госпожица, а по-късно си тръгваме. Закарвам я в първата свободна тоалетна, депозирам й го един път, след това напущам мястото.“
Историята на Карлос Кайзер е толкоз впечатляваща, че през 2015 година английска компания купува правата, с цел да снима обстоен документален филм. В него са включени изявленията с митове на бразилския футбол като Карлос Алберто, Зико, Жуниор, Бебето и Ренато Гаучо.
Сега легендата работи като фитнес инструктор на дами. И даже признава, че съжалява за милионите неистини.
„ Мислех, че е занимателно – споделя Кайзер. – Чувствам се отговорен, тъй като не оправдах упованията на хората към мен. Тогава бях млад и хубав, желаех да се развличам. Обичах футбола, само че просто не желаех да играя. “
За почитатели и играчи от тези славни за Кайзер години, той е бил кумир, фантазия. Странен тип футболен талант в страна цялостна с такива, само че същински.
„ Да успее да направи всичко това, да си уреди безчет контракти в разнообразни клубове, да убеди хората, че е огромен състезател, който непрекъснато страда от контузии… Това не го може различен – споделя Карлос Алберто Торес, международен първенец с Бразилия през 1970-та. – Кайзер съумя да стане футболна легенда, въпреки и по различен метод. Наистина популярен актьор.“
Кариерата му се разгръща през 80-те и 90-те години на предишния век. Тогава вестниците пишат за него. Известни футболисти го възхваляват като извънреден гений. Клубните босове се надпреварват да му оферират изключителни за това време финансови условия. Естествено, Кайзер подписва с най-щедрите. Феновете на определения от него тим са настървени. Искат да видят бижуто в игра, но… уви. Това не се случва. Никога! Футболистът непрекъснато симулира травми, с цел да не играе. Това е сюжетът към, който се върти кариерата на най-великия футболист, който не можеше да играе футбол. На доктрина, Кайзер е централен нападател. На процедура, той в действителност е „ подправена “ деветка.
С неговите изкусни неистини и качество да се сприятелява с верните хора, той има контракти с четирите най-големи клубове на Рио – „ Фламенго “, „ Флуминензе “, „ Ботафого “ и „ Васко да Гама “. Също по този начин, Карлос е бил част от отборите на „ Бангу “, „ Америка “ и на още доста други. И от самото начало следва прецизно своя принцип – да НЕ играе футбол.
„Исках да съм част от тима, да съм сред другите играчи – споделя Кайзер след края на славната си кариера. – Ако някой желае да ме види на терена, това си е негов проблем. Не желаех да играя. Дори Иисус Христос не е съумял да угоди на всички, нали?“
Кайзер си има правила. Първо си печели контракт, след това се контузва. Поне по този начин споделя на своите треньори и шефове. И по този начин с месеци, до момента в който си получава постоянно заплатата. С парите заплаща на публицисти, с цел да пишат какъв брой е популярен. Доктори пък непрекъснато му връчват бележки с диагнози, които по един или различен метод попречват появяването му на терена. Плаща на юноши да му влизат жестоко на тренировки, с цел да може да симулира, че е получил контузия. Дава пари и на почитатели, с цел да пеят неговото име по време на мач, когато притежателят е на стадиона. Бабата на Кайзер умира „ няколко пъти “, с цел да може да не се изправи очи в очи със своя максимален зложелател – футбола.
Шефовете на един от клубовете му се вбесяват толкоз доста от неизлечимите травми, че го праща на вещер. Карлос се оправя със обстановката, като безогледно споделя, че има заболявания, които и „ черната магия “ не може да излекува.
В тези дни, преди да има интернет, никой не е застрахован от сходни измами. Дори тези, които са били склонни да създадат инспекция, са били съвсем изцяло безпомощни.
Най-култовата машинация на Карлос Кайзер е обвързвана с тима на „ Бангу “, дребен клуб от Зона Запад и място, носещо славата на хазаин на първия футболен мач, игран на територията на Бразилия.
По това време клубът е притежаван от Кастор де Андраде. Човек, който се занимава с черно тото и незаконен хазарт. Описват го като най-опасния вид в страната. Кастор е вид, с който не е добре да се шегуваш, още повече да се опиташ да го мамиш.
Кастор подписва с Кайзер, а локалният вестник излиза със заглавие: „ Бангу “ има своя крал “.
Когато се причислява към новия си отбор, той още веднъж е преследван от кошмара на „изненадващите“ травми. Шефът, Кастор, все пак, го обича. Карлос е харизматичен, обаятелен и непрекъснато е заобиколен от красиви дами. Босът толкоз доста се кефи на Кайзер, че желае да го види по какъв начин се подиграва с противниковите бранители на терена. Един уикенд, потегля мълва, че Карлос е възобновен от следващата контузия. Слух, който стига до ушите на шефа. Той подрежда на треньора да вземе перлата на тима в групата за идния мач, който започва единствено след няколко часа. Карлос се паникьосва, само че наставникът го успокоява, казвайки му, че няма желание да го пуска в игра.
Началото на дуела е ужасяващо за „ Бангу “. Още в самото начало му забиват два гола. Кастор, който е на трибуните, се вбесява и подрежда на треньора по уоки-токи: „Пускай звездното ни попълнение в игра!“
В идващите минути Кайзер обмисля разновидностите, които стоят пред него: Първият е да влезе в игра. Това е еднакво на смъртна присъда. Вторият вид е да не се подчини на своя началник. И това е еднакво на сигурна гибел.
Затова Кайзер импровизира. Засилва се и… скача в публиката, като стартира да се бие с всеки, който е пред очите му. Очаквано, Карлос получава червен картон и мачът за „Краля на Бангу“ приключва още преди да е почнал. След последния съдийски сигнал Карлос е привикан в офиса на притежателя, който го посреща с ориентиран револвер към главата. Но нападателят и този път има решение.
„Господ лиши и двамата ми родители, само че беше по този начин добър да ме подари с втори татко. Това сте вие. А тези помияри ви обиждаха. Започнаха да приказват и за майка ви. Причерня ми пред очите и му скочих – споделя Карлос Кайзер на своя шеф. – Знам, че съм отговорен. Но не се притеснявай за мен. Другата седмица изтича договорът ми и знам, че нямам място в този клуб“.
Кастор смъква оръжието и възнаграждава „сина си“ с нов контракт и по-висока заплата.
Карлос обаче е занаятчия и на дребните мошеничества. Постоянно си не помни портфейла, банкоматът гълта кредитните му карти… Така, той в никакъв случай не би трябвало да си заплаща сметките, когато се храни в следващия бляскав ресторант.
„Целият ми живот се въртеше към секса – споделя Карлос Кайзер след края на кариерата си. – Нямах други занимания. Ако отида в нощен клуб, ще прекарам 10 минути в диалог с някоя госпожица, а по-късно си тръгваме. Закарвам я в първата свободна тоалетна, депозирам й го един път, след това напущам мястото.“
Историята на Карлос Кайзер е толкоз впечатляваща, че през 2015 година английска компания купува правата, с цел да снима обстоен документален филм. В него са включени изявленията с митове на бразилския футбол като Карлос Алберто, Зико, Жуниор, Бебето и Ренато Гаучо.
Сега легендата работи като фитнес инструктор на дами. И даже признава, че съжалява за милионите неистини.
„ Мислех, че е занимателно – споделя Кайзер. – Чувствам се отговорен, тъй като не оправдах упованията на хората към мен. Тогава бях млад и хубав, желаех да се развличам. Обичах футбола, само че просто не желаех да играя. “
За почитатели и играчи от тези славни за Кайзер години, той е бил кумир, фантазия. Странен тип футболен талант в страна цялостна с такива, само че същински.
„ Да успее да направи всичко това, да си уреди безчет контракти в разнообразни клубове, да убеди хората, че е огромен състезател, който непрекъснато страда от контузии… Това не го може различен – споделя Карлос Алберто Торес, международен първенец с Бразилия през 1970-та. – Кайзер съумя да стане футболна легенда, въпреки и по различен метод. Наистина популярен актьор.“
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ