Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Митрополит Киприан отправи Рождественото си послание,

Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Митрополит Киприан насочи Рождественото си обръщение, съобщи кореспондентът на БГНЕС в Стара Загора.

„ Христос се ражда, славете Го! Христос слиза от

небето, посрещнете Го! Христос е на земята,

възнесете се! Пейте на Господа, цяла земьо,

възпявайте радостно люде, тъй като се популяризира! ”

(из Канона на празника).

Боголюбиви рожби на Старозагорската епархийска черква,

С тези думи светата ни Православна Църква, цялостен месец преди настъпването на празника приканва всички индивиди от всички краища на земята и дори от всички времена да се насладят и да изпитат наслада от Христовото Рождество, декларира в рождественското си обръщение старозагорският митрополит Киприан.

Разбира се, тази наслада е за всички индивиди, само че най-много я изпитват тези, които са повярвали в Господ Иисус Христос и Го одобряват за собствен Изкупител и Спасител. Ето възлюбени, по какъв начин ние би трябвало да разбираме на днешния празник. Ето какво би трябвало да сторим, с цел да съпреживеем великото празненство на Богорождението – да приемем Христос.

Значимостта на боговъплощението и богорождението се акцентира от светлите очаквания, които изпълвали сърцата на всички индивиди в очакване на Христа Спасителя, Който да избави стенещото под непоносимия товар на прегрешението човечество. Богоизбраният еврейски народ, имащ свидетелството на пророците, очаквал Месия. Езичниците, имащи свидетелството на своите мъдреци и философи, очаквали Божествения делегат. Но все пак очакване те сякаш останали слепи за Витлеемската звезда и глухи за сладкогласната ангелска ария “Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите снизхождение ” (Лука 2:14). За мнозина индивиди събитието на Богорождението не принесло своето благотворно въздействие и то не поради някаква вътрешна негова уязвимост, а поради невъзможността и дори нежеланието на тези люде да одобряват в пещерата на своето сърце и в яслите на своята душа родилия се Богомладенец. За тези люде, които притъпили сетивата на своите души, които освен не приели Христа, само че и изрично го отхвърлили от живота си, Богорождението е събитие непостижимо и лишено от неговия същински и вечен смисъл и значение.

Значимостта на боговъплъщението за индивидите идва от обстоятелството, че точно посредством идването на Словото в плът индивидът се сподоби с опцията да живее освежен живот в Бога. Затова и св. Йоан Златоуст приказва: “Христос се родил по плът, с цел да възроди индивида по дух... дано се възрадваме и развеселим – дано с наслада си спомним за всички Божии благодеяния към нас! ”. Но тези блага, тези благодеяния, които получихме от Бога, доста ни и задължават - да вървим праволинейно, безрезервно по този път, който Иисус Христос предначерта пред нас. Задължават ни да носим с достолепие и чест великото звание християнин. А християнинът възлюбени, е подобен освен в храма, когато принася своята молитва пред Божия олтар, освен когато съблюдава блогочестивите обичаи и обреди, завещани му от предците, той е християнин на всички места и всеки път в живота, където благовести мир и се труди за това евангелският привет “Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите снизхождение ” (Лука 2:14) да стане една реалност. По този метод празникът на Христовото Рождество няма да бъде единствено едно възпоменание и блага фамилна традиция, съпроводена с хубава софра, а ще бъде едно тайнствено, мистично Раждане на Господ Иисус Христос в нашите сърца.

Ето възлюбени наши епархиоти, какви мисли изпълват нашето схващане при типа на днешния празник. Ние, вслушвайки се в апела на св. ни Православна Църква, би трябвало да прославим идващия Христос, би трябвало почтено да Го посрещнем, би трябвало и същински да Го приемем, с цел да можем духовно да се възнесем на небето и с наслада и забавление на възпеем Богорождението, с цел да почувстваме в цялостна мяра величието на празника и да принесе той в нашите души своите благи плодове – плодовете на мира сред Бога и индивида от една страна, както и любовта и благоволението измежду самите индивиди, от друга. Нека, спомняйки си думите на Златоустия просветител на източноправославната Църква св. Йоан архиепископ Цариградски: „ Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а индивидът на небето; ангелите служат на людете, а людете са в общение с небесните сили ”, така да очистим душевните си ясли та да приютим в тях Богомладенеца и да станем способни за това велико общение с небесното.

И така, честитейки Ви великия празник на Богорождението, молитвено призоваваме “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин ”. /Филимон. 1:24/, приключва посланието си митрополит Киприан. /БГНЕС