Негово Светейшество Българския патриарх Неофит изпрати своето за Възкресение Христово.

Негово Светейшество Българския патриарх Неофит изпрати своето за Възкресение Христово. В утрото на Пасха духовният ни поглед още веднъж се насочва към гроба Господен, където три дни по-рано беше положено бездиханното тяло на разпнатия и убит поради нас и нашите беззакония Син Божи и Човешки Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос. Към хладния гроб ни насочва ходът на събитията от богочовешката история на спасението, за които се подготвяхме и които едно след друго ние съпреживявахме през дългия покаен интервал на светата Четиридесетница и на Страстната седмица. Днес обаче ние отиваме при последното земно прикритие на Богочовека Христа, не с цел да помажем пречистото Му тяло, сходно на жените-мироносици, тъй като добре знаем, че този гроб е празен, а по тази причина и заставаме пред него не с тъга, с болежка и горест, а със светла и празнична наслада с цел да станем още веднъж съпричастници и очевидци на Възкресението и да запитаме, дружно с благовестителите: „ … за какво търсите Живия сред мъртвите? Няма Го тука, само че възкръсна " (Лука 24:5-6). Върху това непостижимо за нашата елементарна човешка логичност и даже за светите Божии ангели събитие се основават цялата наша избавителна православна религия и нашата непоклатима вяра. В него към този момент две хилядолетия се заключава главното наличие на проповедта на светата Църква. Тази е Благата новина, която Спасителят заръча на Своите апостоли да популяризират измежду всички нации, до всички краища на света (Мат. 28:19-20; Марк 16:15). Една свещена и богозаповядана задача, която след първите очевидци на Възкресението непосредствените възпитаници на Христа, минава към всички последващи генерации Негови правилни възпитаници и следовници. Част от тези призвани от Господа нови апостоли и благовестители сме и ние през днешния ден, актуалните очевидци на Спасовата победа над пъкъла, гибелта и тлението, на Неговото славно Възкресение и възвестената от Него нова ера епохата на помиряването сред земята и Небето, сред индивида и Бога, сред творението и Твореца. И наш заветен дълг е да свидетелстваме за Светлината, изгряваща през днешния ден от празния Господен гроб с ревнивост да проповядваме, неуморно да благовестим и велегласно да популяризираме настъпването на „ удобната Господня година " (Ис. 61:2; Лука 4:19), която човечеството с неспокойствие е жадувало през целия дълъг и изпълнен с трепетни упования интервал на Стария Завет. Нека бъдем почтени за това най-високо наше предопределение. Нека с живота и делата си всеки ден свидетелстваме за великата Божия благосклонност към индивида, за разрушаването на делата на мрака и за тържеството на Живота, тъй като в богочовешката персона на нашия Спасител „ гибелта биде погълната с победа " (1 Кор. 15:54; срв. Ис. 25:8) и към този момент няма власт над нас, които сме получили „ осиновението " (Гал. 4:5) и сме към този момент Божии другари (Иоан 14-15). Нека сами в никакъв случай да не забравяме, а и на другите да припомняме, че без значение от цялото видимо продължаващо владичество на гибелта в нашия свят, без значение от цялото страдалчество и болежка към нас, пред нас е открит път към безконечен живот и цялост на живота (Иоан 10:10), и на мястото на преизподнята и цялото ѝ войнство пред нас към този момент изгряват зарите на невечерния ден и портите на Царството Божие. „ Аз съм възкресението и животът ", свидетелства Сам Господ и твърди: „ … който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее " (Иоан 11:25). С тази убеденост дано и през днешния ден с чисти и радостни сърца радостно честваме успеха и тържеството на Живота, реализирани във Възкресението, и до насита да пием от „ новото пиво ", което е „... чудодейно изтекло не от ялов камък, а от извора на нетлението, от гроба на Христа, в Когото се утвърждаваме " (ирмос на Песен 3 от Пасхалния канон). Мирът и благодатта на възкръсналия от мъртвите Господ и Спасител наш Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!