Иво Иванов и неговата крива на щастието София – Канзас
Неговите разкази и есета разплакват българи и американци от двете страни на океана. Изпълнени с човечност и емпатия, те трансформират ориси. Прозата му работи трапевтично на хора, борещи се с увреждания и смъртоносни диагнози. Първата му книга – „ Кривата на щастието “ – е безспорен бестселър у нас с 8 издания. Всяко лято обичаният публицист Иво Иванов лети от Съединени американски щати, с цел да поеме глътка роден въздух, да се зареди с сила, да се прегърне с родственици, другари и фенове и да покаже на децата си втората им татковина.
Срещата ми с Иво Иванов – сътрудника, който усещам непосредствен като светоусещане и взор към хората, се случи след една вълнуваща за него и феновете му дъждовна вечер. Повече от 3 часа – от 19 до 22.30 продължава опашката за подписи в „ Маймунарника “. „ Заваля мощен дъжд, хората с чадъри, капеше отвред, само че всички над 200 индивида търпеливо чакаха – описа Владина Цекова, тв продуцент и пиар специалист. – Хората бяха пристигнали отвред, доста от тях бяха по къси ръкави и мръзнеха, само че стояха почтително на опашката. Чакахме да прегърнем Иво, да ни напише нещо хубаво и да се снимаме с това усмихнато, мъдро, сладкодумно, надарено и сърцато момче. Ако не беше заваляло, опашката щеше да се вие до полунощ… Знам му наизуст всички разкази. На рожден ден на скъпи хора правя подарък книгата му „ Кривата на щастието “. Над 100 броя съм раздала през годините. Вкусовете на хората са разнообразни, само че тази книга няма по какъв начин да не допре индивида. Тя е трансформирала живота на толкоз доста хора! Иво е огромен подстрекател, тъй като „ вижда “ със сърцето си. “
Спортът е в кръвта му
„ Като дете бях доста разпален по баскетбола “, стартира описа на личния си живот Иво. Израснал е в фамилията на елитния състезател и нееднократен първенец на България по джудо Светослав Иванов – Цапето, именуван още „ създателят на бойните изкуства в България “. Той е и академик, професор. Завършил е нуклеарна физика и е математик и физик. Светослав Иванов е единственият в рода си по бащина линия, който не е доктор. „ Аз обаче чувствам в гените си този „ шепот “ на лекарската специалност – споделя Иво. – Винаги доста съм се интересувал от метода, по който действа тялото на клетъчно равнище, от физиологията. По-късно в университета демонстрирах интерес към биомехниката – придвижването на човешкото тяло, науката на татко ми. “
Бащата приключва и НСА, където по-късно преподава биомеханика и става ректор. От него Иво наследява любовта, отношението към спорта и разбирането, че зад един триумф се крият доста други фактори. Като дребен в кино „ Дружба “ (сега „ Одеон “) гледа един доста остарял филм за Харлемските баскетболисти – тима Harlem globetrotters („ Харлем глоубтротърс “) – и е покорен от магията на тази игра. Започнах самичък да се изучавам “, споделя той. Човекът, който пръв му подава ръка, е Младн Младенов, преподавател в близкото до дома на Иво 127-о учебно заведение, което е Меката на баскетбола. Младен Младенов е легенда в българския баскетбол, основал поколения от елитни състезатели. Шедьовърът на неговия живот е синът му Георги Младенов.
Първа среща с публицистиката
Иво стартира да тренира баскетбол в ЦСКА. Завършва учителския и треньорски факултет на НСА с баскетбол. Първата му среща с публицистиката е с помощта на Климент Величков, по това време заместник-главен редактор на в. „ Старт “. Майката на Иво работи в консулския отдел на Американското посолство и има достъп до библиотеката и видеотеката, а той има опция да поддържа връзка с американци по време, в което желязната завеса е доста плътна. Затова в края на 80-те години Климент Величков предлага на Иво да написа в „ Старт “ за американски спортове – баскетбол, американски футбол, бейзбол, националната хокейна лига – като един прозорец към Америка. „ Трябваше да напиша първата си публикация и се чудех дали тя да е за Майкъл Джордан, Андре Агаси или някой популярен американски състезател. Вместо това си взех касетофончето, което си бях купил неотдавна, отидох в 127-о учебно заведение и написах първата си публикация за господин Младенов. Тогава бях на 21, излязъл от казармата, некомпетентен и се притеснявах по какъв начин ще пиша за своя кумир. След към месец го видях на баскетболен мач и ми идеше да се скрия някъде, само че той ме откри и просто ме прегърна. Това беше неговият коментар за публикацията ми. “
„ През 1990 година не емигрирах, а отидох да последвам “, прецизира Иво. След НСА той взема решение да направи магистратура в американски университет. Помага му другар на татко му. Идеята му е да отиде, да учи, да види това, за което е чел в книгите на обичаните си създатели Стайнбек, Керуак, Кен Киси… „ Исках просто да усетя Америка, да попия нейната просвета, език, комизъм, метод на живот, по-късно да върна всичко научено тук и да пребивавам в България “, споделя Иво.
Създава семейство в Америка
Съдбата обаче има други планове. В Съединени американски щати той се влюбва в американката Джейми. Женят се, след година им се ражда първото дете Алина, а през 2000 година – и наследник Емил. Междувременно Иво приключва логика на психиката в университета в Канзас сити. „ Винаги съм се интересувал от спортна логика на психиката и в Канзаския университет имаше забавен факултет, обвързван с тази компетентност – спомня си Иво. – Бях признат в няколко университета, само че най-хубаво усещане ми направиха факултетът и самият град Лоренс, където е университетът. Много забавен, еклектичен град, с към 100 хиляди души население и на 20-ина километра от Канзас сити. В Лоренс живеят доста поети, писатели от разнообразни националности и раси и тази еклектична атмосфера доста ми хареса. Като един демократичен остров в океан от консерватизъм. “ Днес той и фамилията му не престават да живеят в Лоренс.
В Щатите Иво стартира да праща материали в най-големия вестник в района – „ Канзас Сити остарял “. Изданието провежда конкурс за есета и класираните преди всичко разгласява. Иво стартира постоянно да написа и печели контракт за една година. „ После ми беше даден „ пожизнен “ блог във вестника, който изоставих заради липса на време “, споделя Иво.
Изживява всяка от историите си
В първата си книга „ Кривата на щастието “ има 73 очерка и есета, а във втората – „ Отвъд играта “ – към 50. От година си е дал отмора за писането, тъй като доста от случаите, за които споделя, го изстискват прочувствено. „ Все още се двоумя дали за идната си книга да не избера една единствена мощна история, която да се трансформира в книга “, споделя писателят.
Иво работи като маркетинг експерт, само че отново за хората, които постоянно стават герои на негови очерци. Това е обществена организация, която оказва помощ на хора с увреждания. Мисията му като маркетинг експерт е да популяризира посланието, че те могат да се осъществят като пълноценни персони. Отговаря и за дизайна и уеб дзайна в организацията. Вкъщи има телевизионно студио, в което прави документални филми от А до Я. Има и зелен екран и осветяване, с които от време на време филмира. Праща и репортажи за предаването на Светослав Иванов „ 120 минути “ по bTV.
След работа Иво тренира училищен тимове по европейски футбол. Започва още през 2003 година със напълно дребни деца – 4-5-6-годишни. Днес тренира два тима – мъжки и женски, с деца от 15 до 18 години. Като свърши работа в 17, пътува един час до мястото на тренировките. Това си е доста съществено занятие, което изисква висок професионализъм, защото родителите чакат, когато децата им завършат, да влязат с цялостна стипендия в някой лицей. В Щатите е процедура университетите да имат мощни тимове и дават цялостни стипендии на изявени млади спортисти. Срещу това те се ангажират да се състезават в тима.
„ Никога не съм се чувствал бежанец, тъй като човек е там, където е сърцето му. Все още работата ми е в Щатите, децата би трябвало да завършат образованието си, имаме дом. Но някой ден ще се върнем тук и се надявам последните 20-ина години от живота ми да са в България “, споделя Иво.
Програмиран да вижда Доброто
Иво е живото доказателство за това, че позитивното и доброжелателно отношение към героя, желанието да изтъкнеш най-важното от живота му се цени и у нас, макар изобилието от отрицателни вести и публикации. Неговият безспорен бестселър „ Кривата на щастието “ сега е с привършен 8-и тираж. „ Имам възприятието, че сме като че ли програмирани да подхождаме към света по един или различен метод. Аз нямам различен избор, подобен съм, манталитетът ми е подобен – да подобавам към всеки човек с позитивно въодушевление и да виждам на всеки като на позитивна персона. Дори и в на пръв взор най-отрицателния човек за мен има нещо хубаво и положително, което си заслужава да бъде събудено и задействано. Достатъчно е просто да вярваш в положителното начало. Има хора, които пишат или единствено отрицателно, или подхождат със песимизъм към всеки човек, или чакат да бъдат разочаровани от него. Аз чакам да не бъда отчаян от индивида “, смее се Иво.
Преди години написал публикация за именития колоездач Ланс Армстронг – „ Живей мощно “. Той, който 7 пъти печели колоездачната обиколка на Франция, надвива рака с доста тежки разсейки в мозъка, белите дробове и диафрагмата. Превръща се във ентусиазъм за милиони хора. Посвещава живота и триумфите си на битката с рака, като основава фондация и набира стотици милиони долари. В същото време разочарова доста хора, когато го засичат с допинг, и се държи вулгарно с критиците си. „ Аз обаче съм избрал да се съсредоточвам върху неговите позитивни качества и положителното, което е направил на този свят, което е доста повече от неприятното “, разяснява писателят.
„ Успях да направя децата си и българи “
Трудно е да запазиш българското у децата си, когато майчиният им език е британски, признава Иво. Съпругата му не е научила български, само че и двете му деца знаят бащиния си език и доста обичат България. Всяко лято ги довежда, единствено тази година Алина, която към този момент е на 23 години, не е съумяла, тъй като има летен учебен срок в колежа си. Дъщеря му го е наследила с влечението си към литературата и другите филантропични науки. Докато Емил като че ли е наследил дядо си Светослав Иванов с афинитета си към точните науки – физика, математика.
Емил скоро ще навърши 18 години и има доста добре развита среда тук, в България, доста другари, с които приказва единствено на български, Алина също. „ Вглеждайки се в децата си, понякога си споделям: „ Аз съумях. Успях да ги направя и българи. Успях да ги науча да ценят нашата просвета, книжовност, саможертвата на българските мъченици, нашата история и покруса и триумфите на тази нация “, вълнува се Иво. Всяка година той води децата си из България, с цел да опознаят втората си татковина. Тази година беше присъединил в програмата си Белоградчишките скали и Русе – град, който доста обича поради европейската му архитектура и дух.
Срещата ми с Иво Иванов – сътрудника, който усещам непосредствен като светоусещане и взор към хората, се случи след една вълнуваща за него и феновете му дъждовна вечер. Повече от 3 часа – от 19 до 22.30 продължава опашката за подписи в „ Маймунарника “. „ Заваля мощен дъжд, хората с чадъри, капеше отвред, само че всички над 200 индивида търпеливо чакаха – описа Владина Цекова, тв продуцент и пиар специалист. – Хората бяха пристигнали отвред, доста от тях бяха по къси ръкави и мръзнеха, само че стояха почтително на опашката. Чакахме да прегърнем Иво, да ни напише нещо хубаво и да се снимаме с това усмихнато, мъдро, сладкодумно, надарено и сърцато момче. Ако не беше заваляло, опашката щеше да се вие до полунощ… Знам му наизуст всички разкази. На рожден ден на скъпи хора правя подарък книгата му „ Кривата на щастието “. Над 100 броя съм раздала през годините. Вкусовете на хората са разнообразни, само че тази книга няма по какъв начин да не допре индивида. Тя е трансформирала живота на толкоз доста хора! Иво е огромен подстрекател, тъй като „ вижда “ със сърцето си. “
Спортът е в кръвта му
„ Като дете бях доста разпален по баскетбола “, стартира описа на личния си живот Иво. Израснал е в фамилията на елитния състезател и нееднократен първенец на България по джудо Светослав Иванов – Цапето, именуван още „ създателят на бойните изкуства в България “. Той е и академик, професор. Завършил е нуклеарна физика и е математик и физик. Светослав Иванов е единственият в рода си по бащина линия, който не е доктор. „ Аз обаче чувствам в гените си този „ шепот “ на лекарската специалност – споделя Иво. – Винаги доста съм се интересувал от метода, по който действа тялото на клетъчно равнище, от физиологията. По-късно в университета демонстрирах интерес към биомехниката – придвижването на човешкото тяло, науката на татко ми. “
Бащата приключва и НСА, където по-късно преподава биомеханика и става ректор. От него Иво наследява любовта, отношението към спорта и разбирането, че зад един триумф се крият доста други фактори. Като дребен в кино „ Дружба “ (сега „ Одеон “) гледа един доста остарял филм за Харлемските баскетболисти – тима Harlem globetrotters („ Харлем глоубтротърс “) – и е покорен от магията на тази игра. Започнах самичък да се изучавам “, споделя той. Човекът, който пръв му подава ръка, е Младн Младенов, преподавател в близкото до дома на Иво 127-о учебно заведение, което е Меката на баскетбола. Младен Младенов е легенда в българския баскетбол, основал поколения от елитни състезатели. Шедьовърът на неговия живот е синът му Георги Младенов.
Първа среща с публицистиката
Иво стартира да тренира баскетбол в ЦСКА. Завършва учителския и треньорски факултет на НСА с баскетбол. Първата му среща с публицистиката е с помощта на Климент Величков, по това време заместник-главен редактор на в. „ Старт “. Майката на Иво работи в консулския отдел на Американското посолство и има достъп до библиотеката и видеотеката, а той има опция да поддържа връзка с американци по време, в което желязната завеса е доста плътна. Затова в края на 80-те години Климент Величков предлага на Иво да написа в „ Старт “ за американски спортове – баскетбол, американски футбол, бейзбол, националната хокейна лига – като един прозорец към Америка. „ Трябваше да напиша първата си публикация и се чудех дали тя да е за Майкъл Джордан, Андре Агаси или някой популярен американски състезател. Вместо това си взех касетофончето, което си бях купил неотдавна, отидох в 127-о учебно заведение и написах първата си публикация за господин Младенов. Тогава бях на 21, излязъл от казармата, некомпетентен и се притеснявах по какъв начин ще пиша за своя кумир. След към месец го видях на баскетболен мач и ми идеше да се скрия някъде, само че той ме откри и просто ме прегърна. Това беше неговият коментар за публикацията ми. “
„ През 1990 година не емигрирах, а отидох да последвам “, прецизира Иво. След НСА той взема решение да направи магистратура в американски университет. Помага му другар на татко му. Идеята му е да отиде, да учи, да види това, за което е чел в книгите на обичаните си създатели Стайнбек, Керуак, Кен Киси… „ Исках просто да усетя Америка, да попия нейната просвета, език, комизъм, метод на живот, по-късно да върна всичко научено тук и да пребивавам в България “, споделя Иво.
Създава семейство в Америка
Съдбата обаче има други планове. В Съединени американски щати той се влюбва в американката Джейми. Женят се, след година им се ражда първото дете Алина, а през 2000 година – и наследник Емил. Междувременно Иво приключва логика на психиката в университета в Канзас сити. „ Винаги съм се интересувал от спортна логика на психиката и в Канзаския университет имаше забавен факултет, обвързван с тази компетентност – спомня си Иво. – Бях признат в няколко университета, само че най-хубаво усещане ми направиха факултетът и самият град Лоренс, където е университетът. Много забавен, еклектичен град, с към 100 хиляди души население и на 20-ина километра от Канзас сити. В Лоренс живеят доста поети, писатели от разнообразни националности и раси и тази еклектична атмосфера доста ми хареса. Като един демократичен остров в океан от консерватизъм. “ Днес той и фамилията му не престават да живеят в Лоренс.
В Щатите Иво стартира да праща материали в най-големия вестник в района – „ Канзас Сити остарял “. Изданието провежда конкурс за есета и класираните преди всичко разгласява. Иво стартира постоянно да написа и печели контракт за една година. „ После ми беше даден „ пожизнен “ блог във вестника, който изоставих заради липса на време “, споделя Иво.
Изживява всяка от историите си
В първата си книга „ Кривата на щастието “ има 73 очерка и есета, а във втората – „ Отвъд играта “ – към 50. От година си е дал отмора за писането, тъй като доста от случаите, за които споделя, го изстискват прочувствено. „ Все още се двоумя дали за идната си книга да не избера една единствена мощна история, която да се трансформира в книга “, споделя писателят.
Иво работи като маркетинг експерт, само че отново за хората, които постоянно стават герои на негови очерци. Това е обществена организация, която оказва помощ на хора с увреждания. Мисията му като маркетинг експерт е да популяризира посланието, че те могат да се осъществят като пълноценни персони. Отговаря и за дизайна и уеб дзайна в организацията. Вкъщи има телевизионно студио, в което прави документални филми от А до Я. Има и зелен екран и осветяване, с които от време на време филмира. Праща и репортажи за предаването на Светослав Иванов „ 120 минути “ по bTV.
След работа Иво тренира училищен тимове по европейски футбол. Започва още през 2003 година със напълно дребни деца – 4-5-6-годишни. Днес тренира два тима – мъжки и женски, с деца от 15 до 18 години. Като свърши работа в 17, пътува един час до мястото на тренировките. Това си е доста съществено занятие, което изисква висок професионализъм, защото родителите чакат, когато децата им завършат, да влязат с цялостна стипендия в някой лицей. В Щатите е процедура университетите да имат мощни тимове и дават цялостни стипендии на изявени млади спортисти. Срещу това те се ангажират да се състезават в тима.
„ Никога не съм се чувствал бежанец, тъй като човек е там, където е сърцето му. Все още работата ми е в Щатите, децата би трябвало да завършат образованието си, имаме дом. Но някой ден ще се върнем тук и се надявам последните 20-ина години от живота ми да са в България “, споделя Иво.
Програмиран да вижда Доброто
Иво е живото доказателство за това, че позитивното и доброжелателно отношение към героя, желанието да изтъкнеш най-важното от живота му се цени и у нас, макар изобилието от отрицателни вести и публикации. Неговият безспорен бестселър „ Кривата на щастието “ сега е с привършен 8-и тираж. „ Имам възприятието, че сме като че ли програмирани да подхождаме към света по един или различен метод. Аз нямам различен избор, подобен съм, манталитетът ми е подобен – да подобавам към всеки човек с позитивно въодушевление и да виждам на всеки като на позитивна персона. Дори и в на пръв взор най-отрицателния човек за мен има нещо хубаво и положително, което си заслужава да бъде събудено и задействано. Достатъчно е просто да вярваш в положителното начало. Има хора, които пишат или единствено отрицателно, или подхождат със песимизъм към всеки човек, или чакат да бъдат разочаровани от него. Аз чакам да не бъда отчаян от индивида “, смее се Иво.
Преди години написал публикация за именития колоездач Ланс Армстронг – „ Живей мощно “. Той, който 7 пъти печели колоездачната обиколка на Франция, надвива рака с доста тежки разсейки в мозъка, белите дробове и диафрагмата. Превръща се във ентусиазъм за милиони хора. Посвещава живота и триумфите си на битката с рака, като основава фондация и набира стотици милиони долари. В същото време разочарова доста хора, когато го засичат с допинг, и се държи вулгарно с критиците си. „ Аз обаче съм избрал да се съсредоточвам върху неговите позитивни качества и положителното, което е направил на този свят, което е доста повече от неприятното “, разяснява писателят.
„ Успях да направя децата си и българи “
Трудно е да запазиш българското у децата си, когато майчиният им език е британски, признава Иво. Съпругата му не е научила български, само че и двете му деца знаят бащиния си език и доста обичат България. Всяко лято ги довежда, единствено тази година Алина, която към този момент е на 23 години, не е съумяла, тъй като има летен учебен срок в колежа си. Дъщеря му го е наследила с влечението си към литературата и другите филантропични науки. Докато Емил като че ли е наследил дядо си Светослав Иванов с афинитета си към точните науки – физика, математика.
Емил скоро ще навърши 18 години и има доста добре развита среда тук, в България, доста другари, с които приказва единствено на български, Алина също. „ Вглеждайки се в децата си, понякога си споделям: „ Аз съумях. Успях да ги направя и българи. Успях да ги науча да ценят нашата просвета, книжовност, саможертвата на българските мъченици, нашата история и покруса и триумфите на тази нация “, вълнува се Иво. Всяка година той води децата си из България, с цел да опознаят втората си татковина. Тази година беше присъединил в програмата си Белоградчишките скали и Русе – град, който доста обича поради европейската му архитектура и дух.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ