Художникът Греди Асса и любовта му към мълчаливото изкуство
Неговата фантазия се заражда в една текстилна фабрика, когато е едвам на пет. Тогава той към момента не знае какъв брой опита ще му трябват, с цел да се трансформира в един от най-утвърдените модерни български художници през днешния ден.
Става дума за живописеца Греди Асса, който в петък открива изложбата си "През годините " с свои знакови картини, основани от 80-те до през днешния ден. Домакин на събитието е изложба "Нирвана ", а в изложбата взе участие и неговата щерка Ина Асса със свои шалове.
На пръв взор може би наподобява като че ли няма връзка сред живописната картина и текстилен аксесоар. В живота на огромният български художник обаче двете са преплетени овреме. Асса е роден в Плевен през 1954 година, като по това време майка му работи като дизайнер във фабрика за текстилен трикотаж.
"Първата картина, която нарисувах, когато бях на 5 години, нарисувах с нея върху едно платно, намазано с туткал ", споделя Асса пред списание "Пирон ". "Дълги години в моделиерната… Чувството ми за изобразяване, за цвят, за линия, за пространство, съм придобил посредством нея ", прибавя той. А от татко си получава "трудолюбието, упоритостта, задачата ".
Асса разказва татко си като работлив и свободомислещ човек. Роден в Турция и с еврейски корени, той прекарва младите си години в Истанбул, Одрин, Стара Загора. След това се озовава в Казанлък, откъдето го изселват в трудов лагер в Плевен по време на Втората международна война. След това стартира работа, защото не му е позволено да приключи висше обучение. "Това е за моите родители ", споделя Асса. И ги разказва като "изключителни ".
От дете актьорът мечтае да учи в художествена гимназия, само че родителите му се тормозят да го оставят самичък в София. Затова той попива нови техники от свои другари, с които се връщат за лятото точно от такива гимназии. "Те ми посочваха какво са рисували. Аз бях толкоз изумен. Тая обработка на молива, етюдите, които ми посочваха, там рисуваха гипс, глава. И след това, за мен беше в действителност предизвикателство ", спомня си художникът.
Продължава да рисува настойчиво в казармата и когато е признат като студент по зъботехника в София, стартира постоянни уроци по изобразяване и годишни опити да влезе в художествена академия. На третата година е признат в Търново, където през 1981 година приключва компетентност стенна живопис в класа на проф. Никола Гелов.
По-късно дружно със свои другари художници, измежду които и Недко Солаков , основава групата "Градът ". "Може би първата авангардна група, в която сами си показвахме плановете, етюдите, метода на мислене за даден план, обсъждахме го, сами със себе си като критици. Разпределяхме приходите и на другите. Много се обичахме. И по един необикновен метод смалявахме нашето его, с цел да може всичко да върви. Бяхме канени в Испания, Англия, Австрия – под дърво и камък правехме изложби… Живеехме в еуфория ", споделя Асса пред "Пирон "
През 1989 година членовете на групата основават своя едноименна изложба, която е и първата българска частна изложба, ръководена от художници. Галерията провежда първата галерия в София на плакати на Христо Явашев-Кристо .
В момента Асса работи в Националната художествена академия, където е професор и началник на катедра „ Мода “, а в интервала 2000 – 2004 година е заместник-ректор. В същия интервал е и заместник-председател на Фонд "Култура " към Министерството на културата. Бил е и изпълнителен шеф на Национален дарителски фонд „ 13 века България “.
Греди Асса е правил независими изложения в редица страни, измежду които Англия, Германия, Люксембург, Съединени американски щати, Южна Корея, Франция, Швеция и други Участвал е и в доста други групови изложения.
Но пред БНР споделя, че се усеща най-добре точно в България със своите сътрудници художници. "Тъй като владеенето на този поминък, колкото и да е безмълвен, той постоянно дава опция да правиш среща и да разговаряш по един изключително безмълвен метод ".
Става дума за живописеца Греди Асса, който в петък открива изложбата си "През годините " с свои знакови картини, основани от 80-те до през днешния ден. Домакин на събитието е изложба "Нирвана ", а в изложбата взе участие и неговата щерка Ина Асса със свои шалове.
На пръв взор може би наподобява като че ли няма връзка сред живописната картина и текстилен аксесоар. В живота на огромният български художник обаче двете са преплетени овреме. Асса е роден в Плевен през 1954 година, като по това време майка му работи като дизайнер във фабрика за текстилен трикотаж.
"Първата картина, която нарисувах, когато бях на 5 години, нарисувах с нея върху едно платно, намазано с туткал ", споделя Асса пред списание "Пирон ". "Дълги години в моделиерната… Чувството ми за изобразяване, за цвят, за линия, за пространство, съм придобил посредством нея ", прибавя той. А от татко си получава "трудолюбието, упоритостта, задачата ".
Асса разказва татко си като работлив и свободомислещ човек. Роден в Турция и с еврейски корени, той прекарва младите си години в Истанбул, Одрин, Стара Загора. След това се озовава в Казанлък, откъдето го изселват в трудов лагер в Плевен по време на Втората международна война. След това стартира работа, защото не му е позволено да приключи висше обучение. "Това е за моите родители ", споделя Асса. И ги разказва като "изключителни ".
От дете актьорът мечтае да учи в художествена гимназия, само че родителите му се тормозят да го оставят самичък в София. Затова той попива нови техники от свои другари, с които се връщат за лятото точно от такива гимназии. "Те ми посочваха какво са рисували. Аз бях толкоз изумен. Тая обработка на молива, етюдите, които ми посочваха, там рисуваха гипс, глава. И след това, за мен беше в действителност предизвикателство ", спомня си художникът.
Продължава да рисува настойчиво в казармата и когато е признат като студент по зъботехника в София, стартира постоянни уроци по изобразяване и годишни опити да влезе в художествена академия. На третата година е признат в Търново, където през 1981 година приключва компетентност стенна живопис в класа на проф. Никола Гелов.
По-късно дружно със свои другари художници, измежду които и Недко Солаков , основава групата "Градът ". "Може би първата авангардна група, в която сами си показвахме плановете, етюдите, метода на мислене за даден план, обсъждахме го, сами със себе си като критици. Разпределяхме приходите и на другите. Много се обичахме. И по един необикновен метод смалявахме нашето его, с цел да може всичко да върви. Бяхме канени в Испания, Англия, Австрия – под дърво и камък правехме изложби… Живеехме в еуфория ", споделя Асса пред "Пирон "
През 1989 година членовете на групата основават своя едноименна изложба, която е и първата българска частна изложба, ръководена от художници. Галерията провежда първата галерия в София на плакати на Христо Явашев-Кристо .
В момента Асса работи в Националната художествена академия, където е професор и началник на катедра „ Мода “, а в интервала 2000 – 2004 година е заместник-ректор. В същия интервал е и заместник-председател на Фонд "Култура " към Министерството на културата. Бил е и изпълнителен шеф на Национален дарителски фонд „ 13 века България “.
Греди Асса е правил независими изложения в редица страни, измежду които Англия, Германия, Люксембург, Съединени американски щати, Южна Корея, Франция, Швеция и други Участвал е и в доста други групови изложения.
Но пред БНР споделя, че се усеща най-добре точно в България със своите сътрудници художници. "Тъй като владеенето на този поминък, колкото и да е безмълвен, той постоянно дава опция да правиш среща и да разговаряш по един изключително безмълвен метод ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ