Логиката възтържествува
Нефтохимик имаше задоволително време, с цел да поправи вредите от есента, огромното разминаване е при Монтана
Сезонът в Суперлигата завърши и три дни откакто Нефтохимик завоюва за трета поредна година купата в мъжкото ни състезание е време за равносметка. За някои годината е сполучлива, за други приемлива, за трети може би е неуспех, а за четвърти – пагубна. Но каквото било – било. Спокойно може да кажем, че сезонът в НВЛ фактически бе забавен. И даже финалният марш на бургазлии се приема като изненада. А това значи единствено едно – до последно въпросителните бяха повече от отговорите, което няма по какъв начин да не задоволява претенциите на почитателите на този спорт. Наистина, в случай че Хебър бе взел най-малко един мач в борбата за купата, щеше да стане още по-вълнуващо, само че тигрите просто не устояха и откакто изгубиха домакинското си преимущество, към този момент сами не имаха вяра, че могат да създадат освен това против по-класния от тях, чисто като характерности, отбор на Николай Желязков.
@@@
Може да заключим, че на фона на финансовите действителности в България логиката в Суперлигата спечелва. До борбата за трона стигнаха двата клуба, които несъмнено превъзхождаха всички останали като организация и успокоение. Със сходно финансиране от към 1,1 милиона лв. Хебър и Нефтохимик взеха своето по пътя към директния конфликт за трофея. Съставът на Атанас Петров бе най-постоянният през акцията, като един-два епизода на съмнение не попречиха да завоюва постоянния сезон. В Нефтохимик пък позволиха неверни стъпки със селекцията във връзка с съветските попълнения Поздняков и Яковлев, само че те бяха бързо поправени с помощта на солидния финансов тил, а по стичане на събитията след зимното включване на Николай Учиков и Теодор Тодоров, както и рокадата на Найден Найденов с Николай Желязков, към този момент бе въпрос на време тази машина да проработи вярно. Дали е имало вътрешно недоволство против Наката, с цел да се стигне до неговата промяна, остава клубна загадка, само че откакто резултатът е в интерес на бургазлии, към този момент няма и значение.
Надолу по стълбицата финансовата обстановка бе относително близка и въпросът бе кой ще изиграе по-добре картите си във връзка с вътрешно стиковане на съставите. ЦСКА за поредна година е образец по какъв начин с по-незначителен бюджет може да се гони оптимално предно класиране. Бронзовите медали за армейците в действителност бе максимумът, който те можеха да реализират. И го направиха, запазвайки гръбнака на състава си. Историческият статут на алените е това, което ги крепи в челото, само че с цел да приказваме за офанзива на купа, трябват най-малко два пъти повече пари. Още повече че за трета поредна година губят в плейофите от първенеца Нефтохимик. Оставането на Велизар Чернокожев, както и отличното управление на отбора от Пламен Христов пък разрешиха на Добруджа да стигне до четвъртата позиция.
Разочарование може би има в Монтана и Левски. Вицешампионите на Даниел Пеев бяха с едни гърди напред в тази група от 6 клуба, които се бореха за полуфинали. По-високият бюджет на общинския клуб, в размер на към 650 хиляди лв., обаче не се оказа задоволителен. През сезона монтанци изпитваха много проблеми както с новите си играчи, по този начин и с травми, като провалянето им от Добруджа на четвъртфиналите може да се дефинира като дребна изненада. Сините на Владо Николов пък паднаха жертва на кадровата рецесия в първата половина на сезона. Истината е, че Левски можеше да приключи и пети, което щеше да му разреши да се надява на полуфинал, само че това бе и максимумът за този отбор в този му тип. Клубът се раздели с съществени фигури през лятото, които по този начин и не съумя да размени в цялостна степен. Когато приказваме за Левски и ЦСКА обаче, всичко друго с изключение на битка за купата и най-малко продобиване на орден не може да се одобри като позитив. Особено когато в клуба има финансова непоклатимост.
@@@
От Дунав също може да се каже, че се очакваше малко повече поради съществуването и на национала Данаил Милушев, само че дружно с Пирин Разлог това бяха клубовете, за които се знаеше, че ще добавят осмицата и мъчно могат да реализират освен това от това.
Надолу по финансовата пирамида също нямаше съществени изненади. Черно море и Марек се задоволиха с ролята си на присъстващи в шампионата и на тимове, които могат да ударят един-два шамара на кандидатите, само че нищо повече от това. Същото се отнася и за дебютанта Дея Волей. Бургазлии направиха положително усещане, водени от Весела Братоева, която стана първата жена треньор на клуб в елита. Там обаче започнаха с проблеми и не съумяха да компенсират това, с цел да изпаднат след плейаут с Арда. Финансовата рецесия, която застигна Миньор в края на предходната година, също даде своето отражение, като чуковете завършиха скоропостижно борбата за оцеляване, отстъпвайки мястото си на Славия.
Отбор Бюджет В плейофите В постоянния сезон
Нефтохимик 1 150 000 шампион 3-о място
Хебър 1 200 000 вицешампион 1-о място
ЦСКА 400 000 полуфинал 2-о място
Добруджа 530 000 полуфинал 4-о място
Монтана 630 000 1/4-финал 5-о място
Левски 500 000 1/4-финал 6-о място
Пирин Р 450 000 1/4-финал 7-о място
Дунав 500 000 1/4-финал 8-о място
Марек 300 000 - 9-о място
Черно море 340 000 - 10-о място
Дея Волей 200 000 - 11-о място
Миньор 80 000 - 12-о място
Заб.: Тъй като няма публични данни, сумите за бюджетите, които са в български лв., са приблизителни и включват освен разноските за заплати на треньори и играчи, само че и цялостната прехрана на първия отбор.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Сезонът в Суперлигата завърши и три дни откакто Нефтохимик завоюва за трета поредна година купата в мъжкото ни състезание е време за равносметка. За някои годината е сполучлива, за други приемлива, за трети може би е неуспех, а за четвърти – пагубна. Но каквото било – било. Спокойно може да кажем, че сезонът в НВЛ фактически бе забавен. И даже финалният марш на бургазлии се приема като изненада. А това значи единствено едно – до последно въпросителните бяха повече от отговорите, което няма по какъв начин да не задоволява претенциите на почитателите на този спорт. Наистина, в случай че Хебър бе взел най-малко един мач в борбата за купата, щеше да стане още по-вълнуващо, само че тигрите просто не устояха и откакто изгубиха домакинското си преимущество, към този момент сами не имаха вяра, че могат да създадат освен това против по-класния от тях, чисто като характерности, отбор на Николай Желязков.
@@@Може да заключим, че на фона на финансовите действителности в България логиката в Суперлигата спечелва. До борбата за трона стигнаха двата клуба, които несъмнено превъзхождаха всички останали като организация и успокоение. Със сходно финансиране от към 1,1 милиона лв. Хебър и Нефтохимик взеха своето по пътя към директния конфликт за трофея. Съставът на Атанас Петров бе най-постоянният през акцията, като един-два епизода на съмнение не попречиха да завоюва постоянния сезон. В Нефтохимик пък позволиха неверни стъпки със селекцията във връзка с съветските попълнения Поздняков и Яковлев, само че те бяха бързо поправени с помощта на солидния финансов тил, а по стичане на събитията след зимното включване на Николай Учиков и Теодор Тодоров, както и рокадата на Найден Найденов с Николай Желязков, към този момент бе въпрос на време тази машина да проработи вярно. Дали е имало вътрешно недоволство против Наката, с цел да се стигне до неговата промяна, остава клубна загадка, само че откакто резултатът е в интерес на бургазлии, към този момент няма и значение.
Надолу по стълбицата финансовата обстановка бе относително близка и въпросът бе кой ще изиграе по-добре картите си във връзка с вътрешно стиковане на съставите. ЦСКА за поредна година е образец по какъв начин с по-незначителен бюджет може да се гони оптимално предно класиране. Бронзовите медали за армейците в действителност бе максимумът, който те можеха да реализират. И го направиха, запазвайки гръбнака на състава си. Историческият статут на алените е това, което ги крепи в челото, само че с цел да приказваме за офанзива на купа, трябват най-малко два пъти повече пари. Още повече че за трета поредна година губят в плейофите от първенеца Нефтохимик. Оставането на Велизар Чернокожев, както и отличното управление на отбора от Пламен Христов пък разрешиха на Добруджа да стигне до четвъртата позиция.
Разочарование може би има в Монтана и Левски. Вицешампионите на Даниел Пеев бяха с едни гърди напред в тази група от 6 клуба, които се бореха за полуфинали. По-високият бюджет на общинския клуб, в размер на към 650 хиляди лв., обаче не се оказа задоволителен. През сезона монтанци изпитваха много проблеми както с новите си играчи, по този начин и с травми, като провалянето им от Добруджа на четвъртфиналите може да се дефинира като дребна изненада. Сините на Владо Николов пък паднаха жертва на кадровата рецесия в първата половина на сезона. Истината е, че Левски можеше да приключи и пети, което щеше да му разреши да се надява на полуфинал, само че това бе и максимумът за този отбор в този му тип. Клубът се раздели с съществени фигури през лятото, които по този начин и не съумя да размени в цялостна степен. Когато приказваме за Левски и ЦСКА обаче, всичко друго с изключение на битка за купата и най-малко продобиване на орден не може да се одобри като позитив. Особено когато в клуба има финансова непоклатимост.
@@@От Дунав също може да се каже, че се очакваше малко повече поради съществуването и на национала Данаил Милушев, само че дружно с Пирин Разлог това бяха клубовете, за които се знаеше, че ще добавят осмицата и мъчно могат да реализират освен това от това.
Надолу по финансовата пирамида също нямаше съществени изненади. Черно море и Марек се задоволиха с ролята си на присъстващи в шампионата и на тимове, които могат да ударят един-два шамара на кандидатите, само че нищо повече от това. Същото се отнася и за дебютанта Дея Волей. Бургазлии направиха положително усещане, водени от Весела Братоева, която стана първата жена треньор на клуб в елита. Там обаче започнаха с проблеми и не съумяха да компенсират това, с цел да изпаднат след плейаут с Арда. Финансовата рецесия, която застигна Миньор в края на предходната година, също даде своето отражение, като чуковете завършиха скоропостижно борбата за оцеляване, отстъпвайки мястото си на Славия.
Отбор Бюджет В плейофите В постоянния сезон
Нефтохимик 1 150 000 шампион 3-о място
Хебър 1 200 000 вицешампион 1-о място
ЦСКА 400 000 полуфинал 2-о място
Добруджа 530 000 полуфинал 4-о място
Монтана 630 000 1/4-финал 5-о място
Левски 500 000 1/4-финал 6-о място
Пирин Р 450 000 1/4-финал 7-о място
Дунав 500 000 1/4-финал 8-о място
Марек 300 000 - 9-о място
Черно море 340 000 - 10-о място
Дея Волей 200 000 - 11-о място
Миньор 80 000 - 12-о място
Заб.: Тъй като няма публични данни, сумите за бюджетите, които са в български лв., са приблизителни и включват освен разноските за заплати на треньори и играчи, само че и цялостната прехрана на първия отбор.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ