Неформалната среща на министрите от ЕС в Копенхаген на 1–2

Неформалната среща на министрите от Европейски Съюз в Копенхаген на 1–2 септември може да изглеждаше на пръв взор като технократско упражнение, фокусирано върху „ правилата “ на разширението.

Но зад дипломатичния звук текат тектонични промени. Това беше следено и маркирано както от The Kyiv Independent, по този начин и от английския The Guardian.

Унгарското политическо несъгласие от дълго време блокира напредъка на Украйна – и индиректно на Молдова – към участие в Европейски Съюз. А този път се случи нещо значително: Европейската комисия за първи път обществено призна, че вид за заобикаляне на Унгария към този момент не е изцяло изключен.

В собствен материал от сряда, редакторът на European Pravda Сергий Сидоренко означи, че все пак Европейски Съюз към момента няма нито единодушие, нито явен проект по какъв начин да заобиколи унгарското несъгласие. Старите разновидности са отпаднали, а нови не са контрактувани.

Предизвикателствата не идват единствено от страните членки – част от тях идват и от самата Украйна, написа Сидоренко.

Но те не са непреодолими. Вече не става дума единствено за „ правила “. Брюксел и Киев все по-ясно търсят прагматични пътища за излаз от задънената улица.

Литва, дързка и самодейна, настоя Европейски Съюз да „ започва механически договаряния за присъединение без Унгария “, като остави формалното утвърждение да последва, в случай че Будапеща промени позицията си.

Financial Times пък означи, че не по-малко значимо е изказването на датската министърка по европейските въпроси Мари Бере: „ Не можем да си позволим да спрем разширяването… Готови сме да използваме всички политически и на практика принадлежности, с цел да продължим напред “.

Принудителното заобикаляне на несъгласие би основало казус, който може да разклати самия принцип на единогласие – главен дирек на Европейски Съюз. The Loop, както и EUobserver означават, че сходен ход може да насърчи и други страни да употребяват правото си на несъгласие за вътрешнополитически цели. България да вземем за пример, налагайки несъгласие на Северна Македония, с цел да ускори или отслаби дадени поддържа за дадени партийни сили в София.

Както European Pravda към този момент заяви, до юли украинското държавно управление имаше ясната цел да стартира договарянията за присъединение, като заобиколи Унгария.

Аргументът беше елементарен: всички опити за съглашение с Будапеща се бяха провалили, а Киев беше осъзнал, че макар риториката си държавното управление на Орбан няма действителен интерес от договаряния, не се вълнува от правата на унгарското малцинство в Закарпатието и е решено непременно да блокира европейския път на Украйна. Затова тогава се обсъждаха разнообразни разновидности за План Б. С смяната на държавното управление през юли обаче Киев преразгледа метода си.

Новият вицепремиер по европейската интеграция Тарас Качка стартира обществено да акцентира, че Украйна към този момент не преглежда никакви План Б разновидности за заобикаляне на Унгария.

„ Украйна търси решение от всичките 27 страни членки за идващите ни стъпки към участието “, съобщи Качка на 13 август.

В идващите седмици той неколкократно повтори, че Украйна желае поддръжката на всички 27 страни, в това число Унгария.

Но в Копенхаген тази политика трагично се промени.

На втория ден от министерската среща Качка за първи път призна пред публицисти, че Украйна още веднъж позволява опцията за гласоподаване без единогласие: „ На масата има разнообразни разновидности, само че имам вяра, че е в полза на Украйна да има поддръжката на всички 27. Наистина имам вяра в това “, сподели той.

По-късно същия ден, в изявление за националния новинарски блок „ 24/7 “, той акцентира, че Украйна и Европейски Съюз работят за отварянето на първия преговорен клъстер, а дали това ще бъде утвърдено единомислещо „ зависи от Унгария “.

Все още не е ясно какво тъкмо е провокирало тази смяна в позицията на Украйна. Възможно е Киев да е разчитал, че ще настъпят корекции в позицията на Будапеща през последните седмици – отчасти поради неустойчивостта в доставките на нефт по тръбопровода „ Дружба “ и след телефонния диалог сред Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Това обаче не се случи.

Междувременно, в границите на Европейски Съюз, концепцията за „ заобикаляне “ на Орбан към този момент се разисква по-открито – без съответни сюжети, само че с ясни подмятания.

Гюнтер Крихбаум, министър по европейските въпроси на Германия, съобщи преди началото на срещата в Копенхаген: „ Могат да се намерят решения, които да дадат явен отговор, само че е значимо да убедим нашите маджарски другари в този въпрос, тъй като това не е първият път, когато Унгария блокира взаимни решения на Европейски Съюз “.

На въпрос дали е време да се каже „ Стига толкоз “ и да се спре съобразяването с позицията на Будапеща, той отговори уклончиво, оставяйки вратата отворена: „ Бих бил удовлетворен, в случай че Унгария почита върховенството на закона … само че ще забележим “.

Комисарят по разширението Марта Кош беше още по-категорична, като съобщи намерено, че единодушието към този момент не е единствената алтернатива:

„ Най-добрият вид би бил поддръжката на всички 27. В същото време ние не сме в нормална обстановка. Геополитически, за първи път се изправяме пред външни сили, които желаят Европейски Съюз да се провали “.

Както отбелязва The Loop, блокажът на Орбан подкопава доверието в Европейски Съюз и предизвиква властническите сили от вътрешната страна. Ситуацията припомня 2004 година, когато разширението символизираше европейското обединяване. Разликата е, че този път на масата има оръжия, а не идеологии.

1. Опасен казус. „ Принудителното “ заобикаляне на ветото, макар позицията на една страна членка, би основало рисков казус за Съюза. Никога до момента в историята на Европейски Съюз не е правено сходно нещо.

2. Проблеми с легитимността и законността. Отварянето на какъвто и да е преговорен клъстер без единомислещо утвърждение би било явно нарушаване на признатата предходната година преговорна рамка.

Европейската комисия е изцяло наясно с това.

3. Последствия за други претенденти. Украйна не е единствената страна кандидатка, която не може да отвори първия преговорен клъстер заради спор със съседка. Северна Македония е в сходна обстановка, откакто България блокира процеса поради разногласия по отношение на езика и националната еднаквост.

Макар случаите на Украйна и Северна Македония да се разграничават всъщност, това остава сензитивна тематика.

4. Съмненията по отношение на промените в самата Украйна. Юлските събития към антикорупционното законодателство нанесоха сериозен удар върху доверието в украинските управляващи – както вътрешно, по този начин и измежду интернационалните сътрудници.

Отмяната на противоречивия „ закон от 22 юли “ възвърне старите разпореждания, само че не възвърне доверието.

5. Украинските опасения по отношение на „ символичните “ решения. Докато приятелите на Украйна в Брюксел интензивно търсят способи за заобикаляне на ветото, от време на време самият Киев се оказва по-предпазлив от тях – и с добра причина. Украинските дипломати предизвестяват, че доста от препоръчаните „ политически заобикалки “ са неприемливи за Киев.

По-конкретно, Украйна е скептична към концепцията за „ неофициални “ договаряния, които нямат юридическа стойност.

Освен това, съгласно няколко източника на European Pravda, президентът Зеленски и неговото обграждане считат за изцяло недопустим всеки сюжет, който би могъл да се трансформира в въведения към „ разкачването “ на Украйна и Молдова.

А този риск напълно не е предполагаем.

Ако Европейски Съюз одобри алегорично решение да отвори договарянията единствено „ на думи “, без правна мощ, то Молдова би могла да получи всички 27 гласа, до момента в който Украйна – не.

Всички тези фактори изясняват за какво пътят към заобикаляне на Орбан към момента не е контрактуван.

Но това не значи, че подобен път не съществува.

________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.