Какви родители сте?
Неефективният родител:
1. Страховете - Не може да се оправи със страха да загуби детето си. Назначава децата си виновни за личния му боязън. Транслира на детето: " не трябва да правиш нищо рисково – нищо, което би ме предиздвикало да се опасявам за твоя живот ". Отдава се на илюзията, че " може да се направи нещо, с цел да престана да се опасявам за децата ", вместо да влага в способността да понижава рисковете и да им устоява прочувствено.
2. Вината - Преизпълнен с родителска виновност. Често не е кадърен да направи разлика сред своята неточност и тази на детето. При зле изкарания тест, детето ще получи доста по-негативен отклик от постоянно отговорния родител, за разлика от родителя, който е кадърен да приема, че грешките са част от живота. Детето на постоянно отговорния родител също е постоянно отговорно и по тази причина нормално има ниска самокритика, и е прекомерно неспокойно и с напрежение.
3. Тревогата - С огромно изпитание устоя неопределеността и съпътстващата й паника. Ще се пробва да се освободи от нея непременно, дори предизвиквайки и заразявайки с нея близките, включително и личните си деца. Живее в границите на пагубни упования. Не има вяра в силите си. Не има вяра в способността си да се оправя с живота и проецира това в своите деца. Затова се пробва да планува, да планува, да обмисля всичко. Често това му пречи още повече, тъй като животът е податлив все пак да илиза от рамките на всевъзможни проекти. Поради тази причина, страстта, която поражда дори и при най-малката опасност заплануваното събитие да се срине, постоянно ляга върху детските рамене. Постоянно се концентрира върху проблемите на детето, а не върху неговите умения и качества. Непрекъснато му припомня за това с посланията " поправи се ", " бъди различен ".
4. Гневът - Страхува се от личните си усеща, изключително от гнева. Потиска го и изпитва мощна виновност, когато гневът въпреки всичко пробие на открито. Избира пасивно-агресивни, заобиколни, манипулативни форми за демонстрация на нападателните си усеща.
Ефективният родител:
1. Страховете - Способен е да работи със личния си боязън. Праща на детето обръщение: " светът е всевъзможен: на моменти рисков, различен път безвреден, в него има неща, които са сложни за схващане от раз, добре е да си даваме време за мислене и преценка. " Очевидно е, че заплахите би трябвало да се заобикалят, нужно е да предприемаш нещо с цел да защитаваш себе си оптимално. Важно е да бъдеш включен в действителността, а не да избягваш такава, да можеш да се вслушваш в себе си и в това, което е към теб, тогава ще ти бъде допустимо да реагираш съответно на протичащото се.
Посланията са:
Има заплаха - хайде да създадем оптималното за обезопасяване, само че ще го вършим, в случай че това в действителност си коства.
Има компликация - хайде да я преодолеем, аз ще те поддържа.
Има трудност - да, това е предизвикателство; хайде да го приемем и да отговорим на него.
Тогава, минавайки през това, детето се учи да се среща със света, а не да го заобикаля. То ще се усеща мощно, деликатно, способно.
2. Вината -Способен е да приема себе си във всевъзможни от своите решения: и удачните, и неудачните. Способен е да се ориентира не към най-бляскавите решения, а към най-оптималните. Учи децата умерено да одобряват грешките си и да носят отговорност за същите. Това им оказва помощ да не се опасяват от наказване и да не насочват отговорността към другите. Учи ги да възприемат грешката като разследване на взетото решение, което може да бъде разисквано. Разбира, че задачата на детето не е да се почувства неприятно и отговорно, а да може да се замисли кое тъкмо решение до кое тъкмо е довело. Освен това учи детето да приема и да се оправя с възможните вреди, последвали позволените неточности. Прави разлика сред детските неточности, естествени за живия човек, и своята родителска роля. Разбира, че грешките на децата не го вършат неприятен родител. За него те значат, че децата не бездействат. Той знае, че грешките са опит и не се концентрира върху избягването им, а учи децата да размишляват, да пробват, да носят отговорност и да натрупат опит.
3. Тревогата - Транслира на детето: " хайде да създадем проект, в случай че нещо не тръгне, както го чакаме, ти имаш твоите въображение, умелост, разум, словоохотливост, мощ и така нататък " Родителят учи детето да търси опора в себе си, в своите гении и качества, което му оказва помощ да не се изгубва и в най-необичайната обстановка, а в противен случай, да работи и да минава през компликациите. По този метод децата си вършат извод - " аз мога! "
Вярата в себе си и в своето дете оказва помощ на родителя да приема умерено непредвидимостта на бъдещето. Той учи детето да опознава себе си: своите мощни страни, запаси, благоприятни условия, качества за справяне.
4. Гневът - Изразява експанзията директно, вербално и съответно за обстановката. Познава мъчителните си точки и предизвестява околните си за това, което може да провокира у него гневни реакции. Способен е да устоява на гнева, ориентиран от някой извън, включително и от децата.
Така стигаме до извод, че ефикасният родител е този, който е кадърен да схваща себе си, да се приема, да израства, вместо да се покрива, да окастря, да подменя, да постанова и така нататък
Заключение: Нали разбирате, това не са апели или условия към родителите, това са просто насоки.
Инфо: www.gnezdoto.net
