Семейните аптеки: Внесени лекарства да не напускат страната
Недостигът на медикаменти у нас не се дължи на липса на импорт, а на неналичието на ефикасен надзор върху износа, безапелационни са от ИК магистър фармацевти. В писмо до медиите те показват мнението си, че в България се внасят количества лекарства, които да дават отговор на търсенето и съгласно опциите на производителите, само че част от тях напущат страната поради отсъстващ 100% мониторинг – механизъм, който да подсигурява, че един път импортирано за потребностите на българските пациенти, едно лекарство няма да бъде изнесено. От Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, в който членуват притежатели на фамилни аптеки от цялата страна, акцентират, че това е европейски проблем, само че в България към момента липсва законодателна рамка, която да го адресира дейно.
Въпреки сигналите за дефицит на избрани групи медикаменти, представители на аптечния бранш твърдят, че в България се внасят нужните количества медикаменти, които отговорят на търсенето и предлагането. По тяна информация единствено една от дистрибуторските компании в страната е внесла над 101 милиона опаковки медикаменти през 2024 година, което е близо 16,5 опаковки за всеки българин.
От Инициативния комитет на магистър-фармацевтите повече от три години сигнализират, че казусът се корени в Закона за медикаментите и в неналичието на работещ механизъм за задържане на ефикасните лечения на българския пазар. Те разясняват и обстоятелството, че в Европейски Съюз и по-специално в основания през януари 2024 година Алианс за сериозно значимите медикаменти, са въведени ограничения за решение на казуса.
„ Ясно е, че здравето е изложено на риск, а това от своя страна е от сериозно значение за икономическа резистентност и публично здраве “, сигнализират аптекарите.
ИКМФ подчертаха, че на страницата на ЕМА има обява „ Европейски организации по медикаментите - мрежова тактика до 2025 година. Защита на публичното здраве във време на бързи промени “, където се проучват провокациите пред веригата за доставки и тя би трябвало се имплементира в нашето законодателство.
„ Има доста комплицирани аргументи, заради които Европейски Съюз е изправен пред дефицит на медикаменти през последните години. Предизвикателствата пораждат по фармацевтичната верига, от индустриални проблеми, от ценови разлики, до уязвимости в доставките на основни съставки. Проучване сподели, че над 50% от докладваните неналичия са породени от индустриални проблеми, в това число дефицит на дейни субстанции. Глобалната конкуренция за запаси и концентрацията на произвеждане в няколко страни също способстват за казуса. У нас обаче импортираните медикаменти се оферират отвън страната, а това е голям проблем, тъй като се внасят количества, които да задоволят търсенето в България, а не в Европейски Съюз “, показват в писмото от ИКМФ.
Фармацевтите са безапелационни, че отбраната на публичното здраве зависи от непрекъснатото подсилване на сигурността на веригата за доставки. Това в значимо, както, с цел да се подсигурява съществуването и непрекъснатостта на доставките на висококачествените лекарствени артикули, които жителите чакат, по този начин и с цел да се разреши навлизането на нови артикули и технологии, като в същото време се подсигурява, че тяхното произвеждане и дистрибуция се прави и управлява по подобаващ метод.
„ Най-важният извод е, че би трябвало да се промени законодателната рамка, тъй че един път регистрирани медикаменти, да не изчезват от пазара. Целта е да задържим ефикасните лечения в България и да подсигуряваме дружно с производители и ИАЛ, че импортираните количества остават в България, а не се изнасят! ”, съобщи Аделина Любенова, ръководител на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, притежатели на аптеки.
Една от главните аргументи за отдръпване на лекарства е ценообразуването – заради така наречен „ двойно рефериране “ цените на медикаментите в България стават толкоз ниски, че производителите отхвърлят да продават. В същото време, когато същите лекарства не са включени в Наредба 10 или Позитивния лист, те се заплащат на в пъти по-високи цени посредством прехвърляния от Министерството на здравеопазването към НЗОК.
„ Едно лекарство, което действително коства 2000 лв., от време на време се заплаща неведнъж по-скъпо посредством директни прехвърляния. Тези големи суми не се управляват задоволително и няма изясненост кои компании получават средствата. Необходимо е следствие. “, разяснява Пламен Таушанов, ръководител на Българската асоциация за протекция на пациентите.
Според него е налице сериозен проблем с прозрачността на финансирането, изключително при лечения за деца. През последните години, прехвърлянията на Министерство на здравеопазването са се нараснали от 10-20 млн. лева до над 80 млн. лева, а броят на децата, лекувани в чужбина, е намалял фрапантно.
„ Къде отиват тези средства и за какво е понижен броят на лекуваните деца – това са въпроси, които страната би трябвало да обясни “, настоя Таушанов.
Николай Костов, ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, също удостовери, че над 380 медикаменти липсват от пазара, като акцентира, че има аналози.
„ Има какво да се направи във връзка с системата за следене на медикаментите и износа. Без 100% мониторинг на износа, няма по какъв начин да се предотвратят дефицит и успореден експорт към по-скъпи пазари “, означи Костов.
ИКМФ упорства за: Законодателна смяна, гарантираща задържане на импортираните лекарства за българските граждани; Промяна на механизма за ценообразуване, тъй че да не отблъсква производителите; 100% мониторинг, а не 65%; Повече бистрота в прехвърлянията сред институциите и обезпечаването на скъпоструващи терапии; Подкрепа за устойчивото развиване на аптечната мрежа и отбрана на пациентския интерес “, се споделя още в писмото до медиите.
От ИКМФ са безапелационни, че ползата на Касата не трябва да се слага над ефикасната терапия за пациента, а качественото лекуване би трябвало да бъде главен приоритет в здравната система.
Въпреки сигналите за дефицит на избрани групи медикаменти, представители на аптечния бранш твърдят, че в България се внасят нужните количества медикаменти, които отговорят на търсенето и предлагането. По тяна информация единствено една от дистрибуторските компании в страната е внесла над 101 милиона опаковки медикаменти през 2024 година, което е близо 16,5 опаковки за всеки българин.
От Инициативния комитет на магистър-фармацевтите повече от три години сигнализират, че казусът се корени в Закона за медикаментите и в неналичието на работещ механизъм за задържане на ефикасните лечения на българския пазар. Те разясняват и обстоятелството, че в Европейски Съюз и по-специално в основания през януари 2024 година Алианс за сериозно значимите медикаменти, са въведени ограничения за решение на казуса.
„ Ясно е, че здравето е изложено на риск, а това от своя страна е от сериозно значение за икономическа резистентност и публично здраве “, сигнализират аптекарите.
ИКМФ подчертаха, че на страницата на ЕМА има обява „ Европейски организации по медикаментите - мрежова тактика до 2025 година. Защита на публичното здраве във време на бързи промени “, където се проучват провокациите пред веригата за доставки и тя би трябвало се имплементира в нашето законодателство.
„ Има доста комплицирани аргументи, заради които Европейски Съюз е изправен пред дефицит на медикаменти през последните години. Предизвикателствата пораждат по фармацевтичната верига, от индустриални проблеми, от ценови разлики, до уязвимости в доставките на основни съставки. Проучване сподели, че над 50% от докладваните неналичия са породени от индустриални проблеми, в това число дефицит на дейни субстанции. Глобалната конкуренция за запаси и концентрацията на произвеждане в няколко страни също способстват за казуса. У нас обаче импортираните медикаменти се оферират отвън страната, а това е голям проблем, тъй като се внасят количества, които да задоволят търсенето в България, а не в Европейски Съюз “, показват в писмото от ИКМФ.
Фармацевтите са безапелационни, че отбраната на публичното здраве зависи от непрекъснатото подсилване на сигурността на веригата за доставки. Това в значимо, както, с цел да се подсигурява съществуването и непрекъснатостта на доставките на висококачествените лекарствени артикули, които жителите чакат, по този начин и с цел да се разреши навлизането на нови артикули и технологии, като в същото време се подсигурява, че тяхното произвеждане и дистрибуция се прави и управлява по подобаващ метод.
„ Най-важният извод е, че би трябвало да се промени законодателната рамка, тъй че един път регистрирани медикаменти, да не изчезват от пазара. Целта е да задържим ефикасните лечения в България и да подсигуряваме дружно с производители и ИАЛ, че импортираните количества остават в България, а не се изнасят! ”, съобщи Аделина Любенова, ръководител на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, притежатели на аптеки.
Една от главните аргументи за отдръпване на лекарства е ценообразуването – заради така наречен „ двойно рефериране “ цените на медикаментите в България стават толкоз ниски, че производителите отхвърлят да продават. В същото време, когато същите лекарства не са включени в Наредба 10 или Позитивния лист, те се заплащат на в пъти по-високи цени посредством прехвърляния от Министерството на здравеопазването към НЗОК.
„ Едно лекарство, което действително коства 2000 лв., от време на време се заплаща неведнъж по-скъпо посредством директни прехвърляния. Тези големи суми не се управляват задоволително и няма изясненост кои компании получават средствата. Необходимо е следствие. “, разяснява Пламен Таушанов, ръководител на Българската асоциация за протекция на пациентите.
Според него е налице сериозен проблем с прозрачността на финансирането, изключително при лечения за деца. През последните години, прехвърлянията на Министерство на здравеопазването са се нараснали от 10-20 млн. лева до над 80 млн. лева, а броят на децата, лекувани в чужбина, е намалял фрапантно.
„ Къде отиват тези средства и за какво е понижен броят на лекуваните деца – това са въпроси, които страната би трябвало да обясни “, настоя Таушанов.
Николай Костов, ръководител на Асоциацията на притежателите на аптеки, също удостовери, че над 380 медикаменти липсват от пазара, като акцентира, че има аналози.
„ Има какво да се направи във връзка с системата за следене на медикаментите и износа. Без 100% мониторинг на износа, няма по какъв начин да се предотвратят дефицит и успореден експорт към по-скъпи пазари “, означи Костов.
ИКМФ упорства за: Законодателна смяна, гарантираща задържане на импортираните лекарства за българските граждани; Промяна на механизма за ценообразуване, тъй че да не отблъсква производителите; 100% мониторинг, а не 65%; Повече бистрота в прехвърлянията сред институциите и обезпечаването на скъпоструващи терапии; Подкрепа за устойчивото развиване на аптечната мрежа и отбрана на пациентския интерес “, се споделя още в писмото до медиите.
От ИКМФ са безапелационни, че ползата на Касата не трябва да се слага над ефикасната терапия за пациента, а качественото лекуване би трябвало да бъде главен приоритет в здравната система.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ