Бизнесът у нас: Фабрики наемат пенсионери, чужди инвеститори се оттеглят, а хотелите по Черноморието отварят по-късно,
“Недостигът на дипломиран личен състав може да ограничи разрастването на бизнесите и да свие вложенията им ". Това съобщи за Forbes България Йонко Чуклев, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и зам.-председател и създател на съдружие “Професионална асоциация по роботика и автоматизация “ (PARAi).
По думите му казусът се обостря в допълнение поради големия брой българи, които нито учат, нито работят – над 1 млн. души в трудоспособна възраст по данни на Агенцията по труда. И макар че безработицата у нас е измежду най-ниската в Европейски Съюз, към момента пред пазара на труда у нас има редица провокации.
Недостиг на дипломиран личен състав има в редица сфери. Трите бранша, които изпитват най-сериозен недостиг на фрагменти, са търговията, продажбите и производството.
“Заради дефицит на личен състав затварят цели отделения в лечебни заведения в регионални градове, хотели по Черноморието отварят по-късно, заводи вземат решение кадрови проблеми с наемане на пенсионери, а задгранични вложители отсрочват вложенията си в нови индустриални линии ", счита Йонко Чуклев.
Сериозен отлив в търсенето на експерти се следи и в софтуерния бранш. Отливът е най-много в областта на софтуера и outsourcing услугите. Според Чуклев аргументите са няколко, само че преди всичко е свръхпредлагането – в страни като Индия на пазара на труда излизат към 1.5 млн. инженери годишно, да вземем за пример. Сходен образец има и в Мексико и Китай. Това са страни, които оферират на аутсорсинг фирмите фрагменти “на по-ниска цена ". Казано другояче – разноските за бизнеса са по-малки. “На второ място, по данни на Intuit QuickBooks Small Business Annual Index Report и заетостта, и приходите в дребния бизнес в Съединени американски щати са намалели през 2024 година и по-конкретно – заетостта в дребния бизнес е намаляла с 51 200 работни места, най-големият спад от 2015 година насам. Софтуерния бранш не е изолиран от тази наклонност. На последно място, автоматизацията посредством инструментите с изкуствен интелект също способства за охлаждането ", добавя Чуклев.
Недостигът на квалифицирани фрагменти се отразява съществено на размера на директните задгранични вложения. По данни на Българската национална банка към ноември 2024 година е налице над 50% спад на годишна база – 1.48 милиарда евро е размерът на директните задгранични вложения у нас за интервала януари – ноември или с 1.91 милиарда по-малко по отношение на същия интервал през миналата година.
РЕШЕНИЯТА
Международната организация по труда съобщи, че безработицата в света е останала на историческо дъно от 5% предходната година, като се чака равнището да се задържи и през 2025 година У нас по данни на Агенцията по заетостта към края на 2024 година записаните безработни са 148 248. Според данните, нивото на записаната безработица през декември е 5.23%. Чуклев не чака основна смяна у нас през 2025 година
Според Чуклев решението на казуса се корени в ограничения за преквалификация и дейна поддръжка на трудовата претовареност, данъчни тласъци за бизнеса, вложения в инфраструктура, стипендии и научно-развойна активност, която да движи растежа на компаниите и да основава високо платени длъжности.
“Към момента виждам по-скоро изолирани старания на разнообразни компании и институции. Например преди месеци Столична община разгласи основаване на Фонд за финансиране на надарени деца, а неотдавна Министерството на здравеопазването изрече желание за основаване на фонд за стимулиране на млади лекари да работят у нас. Паралелно има доста работещи стипендиантски стратегии – например лятната AI изследователска стратегия за възпитаници в INSAIT, начинания за връщане на експерти у нас като Bulgaria Wants You. Обаче ще се повторя като кажа, че има още доста работа, която да се свърши в привличането на вложения в България и в поощряване на младежите да работят тук, с цел да може да се промени доста обстановката на пазара на труда у нас ", разяснява Чуклев.
ЕВРОЗОНАТА И ШЕНГЕН
България бе напълно призната в Шенген на 1 януари 2025 година Това ще донесе съществени стопански изгоди за страната ни в редица браншове. Данни на Института за стопански проучвания към БАН показват, че директните и евентуалните изгоди от цялостното присъединение на страната ни към Шенген възлизат общо на 1.63 милиарда лв. годишно.
От 1 януари 2026 година пък страната ни може да стане член на еврозоната. Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2.6%, което е с 0.1% повече от критериите за присъединение към еврозоната. Очаква се България да подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, който ще излезе напролет и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 година Какъв резултат обаче ще има всичко това върху пазара на труда у нас? Може ли присъединението ни към еврозоната да се отрази на равнищата на безработица. Краткият отговор съгласно Чуклев е не.
“Членството в еврозоната е най-много имиджов бонус и не е задоволителен самичък по себе си, с цел да тласне заетостта нагоре. Ако с изключение на него имаме и цялостен пакет електронни услуги, предлагани от държавни, общински и регионални администрации, международен учебен бранд, който образова студенти в България, данъчни заеми за научно-изследователска активност, експортен хъб, който оказва помощ на МСП да изнасят продуктите и услугите си и дата за довеждане докрай на автомагистрала “Хемус ", тогава участието в еврозоната може да бъде един от няколкото фактора, които да допринесат за разкриване на повече високоплатени работни места ", счита Чуклев.
Що се отнася до приемането ни в Шенген, това може и да оживи равнищата на претовареност в граничните региони, съгласно специалистът.
“Наскоро приказвах с компания, която от 2025 година поема техническа поддръжка на оборудване в Крайова, Румъния с техници, основани главно във врачанския район. Шенген основава доста такива благоприятни условия за български компании да оферират инженерингови услуги, поддръжка, преправка на хранителни първични материали, та чак до СПА и балнео туризъм. Всичко това има своето малко, само че значимо значение за основаването на работни места. Особено в градове, където обявите за работа не са доста. Също, влизането евентуално ще докара до повече вложения в логистични и складови центрове и респективно – повече претовареност и в този отрасъл ", показва Чуклев.
По думите му казусът се обостря в допълнение поради големия брой българи, които нито учат, нито работят – над 1 млн. души в трудоспособна възраст по данни на Агенцията по труда. И макар че безработицата у нас е измежду най-ниската в Европейски Съюз, към момента пред пазара на труда у нас има редица провокации.
Недостиг на дипломиран личен състав има в редица сфери. Трите бранша, които изпитват най-сериозен недостиг на фрагменти, са търговията, продажбите и производството.
“Заради дефицит на личен състав затварят цели отделения в лечебни заведения в регионални градове, хотели по Черноморието отварят по-късно, заводи вземат решение кадрови проблеми с наемане на пенсионери, а задгранични вложители отсрочват вложенията си в нови индустриални линии ", счита Йонко Чуклев.
Сериозен отлив в търсенето на експерти се следи и в софтуерния бранш. Отливът е най-много в областта на софтуера и outsourcing услугите. Според Чуклев аргументите са няколко, само че преди всичко е свръхпредлагането – в страни като Индия на пазара на труда излизат към 1.5 млн. инженери годишно, да вземем за пример. Сходен образец има и в Мексико и Китай. Това са страни, които оферират на аутсорсинг фирмите фрагменти “на по-ниска цена ". Казано другояче – разноските за бизнеса са по-малки. “На второ място, по данни на Intuit QuickBooks Small Business Annual Index Report и заетостта, и приходите в дребния бизнес в Съединени американски щати са намалели през 2024 година и по-конкретно – заетостта в дребния бизнес е намаляла с 51 200 работни места, най-големият спад от 2015 година насам. Софтуерния бранш не е изолиран от тази наклонност. На последно място, автоматизацията посредством инструментите с изкуствен интелект също способства за охлаждането ", добавя Чуклев.
Недостигът на квалифицирани фрагменти се отразява съществено на размера на директните задгранични вложения. По данни на Българската национална банка към ноември 2024 година е налице над 50% спад на годишна база – 1.48 милиарда евро е размерът на директните задгранични вложения у нас за интервала януари – ноември или с 1.91 милиарда по-малко по отношение на същия интервал през миналата година.
РЕШЕНИЯТА
Международната организация по труда съобщи, че безработицата в света е останала на историческо дъно от 5% предходната година, като се чака равнището да се задържи и през 2025 година У нас по данни на Агенцията по заетостта към края на 2024 година записаните безработни са 148 248. Според данните, нивото на записаната безработица през декември е 5.23%. Чуклев не чака основна смяна у нас през 2025 година
Според Чуклев решението на казуса се корени в ограничения за преквалификация и дейна поддръжка на трудовата претовареност, данъчни тласъци за бизнеса, вложения в инфраструктура, стипендии и научно-развойна активност, която да движи растежа на компаниите и да основава високо платени длъжности.
“Към момента виждам по-скоро изолирани старания на разнообразни компании и институции. Например преди месеци Столична община разгласи основаване на Фонд за финансиране на надарени деца, а неотдавна Министерството на здравеопазването изрече желание за основаване на фонд за стимулиране на млади лекари да работят у нас. Паралелно има доста работещи стипендиантски стратегии – например лятната AI изследователска стратегия за възпитаници в INSAIT, начинания за връщане на експерти у нас като Bulgaria Wants You. Обаче ще се повторя като кажа, че има още доста работа, която да се свърши в привличането на вложения в България и в поощряване на младежите да работят тук, с цел да може да се промени доста обстановката на пазара на труда у нас ", разяснява Чуклев.
ЕВРОЗОНАТА И ШЕНГЕН
България бе напълно призната в Шенген на 1 януари 2025 година Това ще донесе съществени стопански изгоди за страната ни в редица браншове. Данни на Института за стопански проучвания към БАН показват, че директните и евентуалните изгоди от цялостното присъединение на страната ни към Шенген възлизат общо на 1.63 милиарда лв. годишно.
От 1 януари 2026 година пък страната ни може да стане член на еврозоната. Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2.6%, което е с 0.1% повече от критериите за присъединение към еврозоната. Очаква се България да подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, който ще излезе напролет и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 година Какъв резултат обаче ще има всичко това върху пазара на труда у нас? Може ли присъединението ни към еврозоната да се отрази на равнищата на безработица. Краткият отговор съгласно Чуклев е не.
“Членството в еврозоната е най-много имиджов бонус и не е задоволителен самичък по себе си, с цел да тласне заетостта нагоре. Ако с изключение на него имаме и цялостен пакет електронни услуги, предлагани от държавни, общински и регионални администрации, международен учебен бранд, който образова студенти в България, данъчни заеми за научно-изследователска активност, експортен хъб, който оказва помощ на МСП да изнасят продуктите и услугите си и дата за довеждане докрай на автомагистрала “Хемус ", тогава участието в еврозоната може да бъде един от няколкото фактора, които да допринесат за разкриване на повече високоплатени работни места ", счита Чуклев.
Що се отнася до приемането ни в Шенген, това може и да оживи равнищата на претовареност в граничните региони, съгласно специалистът.
“Наскоро приказвах с компания, която от 2025 година поема техническа поддръжка на оборудване в Крайова, Румъния с техници, основани главно във врачанския район. Шенген основава доста такива благоприятни условия за български компании да оферират инженерингови услуги, поддръжка, преправка на хранителни първични материали, та чак до СПА и балнео туризъм. Всичко това има своето малко, само че значимо значение за основаването на работни места. Особено в градове, където обявите за работа не са доста. Също, влизането евентуално ще докара до повече вложения в логистични и складови центрове и респективно – повече претовареност и в този отрасъл ", показва Чуклев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ