Недостигът е и като количество, и като качество, казват от

Недостигът е и като количество, и като качество, споделят от бизнеса

Лайтмотив на диалога в БСК беше дефицитът на работна ръка – и като количество, и като качество

Липсата на работна ръка и провокациите пред така наречен кръгова стопанска система са измежду основните проблеми пред индустриалните браншове на стопанската система , стана ясно на среща в БСК на 16 браншови организации , които дискутираха настоящите си проблеми .

Освен дефицита на служащи, организациите акцентираха като основни проблеми пред бизнеса от индустриалните браншове нерегламентираният импорт, подбиващ цените на родното произвеждане, регулаторните режими и административният напън, както и провокациите пред така наречен кръгова стопанска система.

Лайтмотив на диалога беше дефицитът на работна ръка – и като количество, и като качество. Като ефикасен механизъм за превъзмогване на този проблем се показва дуалното образование, за което бяха споделени и положителни практики, както и нуждата от облекчение на процедурите за привличане на служащи от трети страни, отвън Европейски Съюз.

„ Ако преди две години имахме проблеми с квалифицирания личен състав, в този момент имаме проблеми с личен състав ”, съобщи ръководителят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната индустрия Галин Господинов.

За сериозен нерегламентиран импорт на колела от Китай сигнализира основният секретар на Асоциацията на производителите на колела в България Борислав Георгиев. Той акцентира, че това е сериозна пазарна спънка пред българските производители, които поддържат 1600 работни места и единствено през 2017 година са осъществили експорт за над 7 млн. евро.
още по тематиката
„ България е на десето място по брой и по стойност на изнесените колела за 2017 година, а в Европейски Съюз е на седма позиция, до момента в който при вноса сме на 112-та позиция в света и на 26-та в Европейски Съюз ”, посочи Георгиев.

От години остава неуреден и казусът с метода на установяване на такса „ битови боклуци ”. Бизнесът упорства за въвеждане на правилото „ замърсителят заплаща ”, т.е. таксата да се дължи върху количеството генерирани боклуци, а не върху балансовата стойност на активите или данъчната оценка на парцела.

От невиждан публичен и административен напън върху бизнеса се оплака изпълнителният шеф на Българската минно-геоложка камара Иван Митев. „ Няма естествен бизнес климат. На всеки четири години се сменя бизнес климатът, с обяснението, че има избори. Така не може да се възнамерява, не могат да се усвояват вложения ”, безапелационен бе представителят на добивната промишленост.

„ Имаме систематични проблеми и чакаме промени, които трябваше да се случат доста от дълго време. Непрекъснато се усилват средствата за опазване на здравето, а смъртността пораства и няма хора. Непрекъснато усилваме средствата за обучение, а липсват качествени, образовани служащи. Непрекъснато се усилват средствата за Министерство на вътрешните работи, а няма сигурност. Това не може да продължава безпределно! ”, безапелационен бе ръководителят на Индустриален клъстер „ Електромобили ” Илия Левков.

Във връзка с нуждата от въвеждане на съответни на съвремието индустриални връзки беше препоръчано основаването на работна група с присъединяване на специалисти от браншовите организации, която да приготви оферти за нов Кодекс на труда. Участниците в диалога бяха единомислещи, че актуалният Кодекс, писан в условия на тоталитарна стопанска система с напълно държавна благосъстоятелност върху индустриалните активи, променян през годините стотици пъти, не дава отговор на актуалните условия и условията на пазара на труда.

Беше очебийно, че България е на последните места в ЕС-28 по всички индикатори, характеризиращи гъвкавите трудови връзки, в това число работа на срочен трудов контракт, посредством организация за краткотрайна работа, почасова претовареност, втори трудов контракт и други.

Налага се необятен публичен и експертен спор за идентифициране на главните спънки пред работодателите и ефикасна реализация на трудовите права, заложени в КТ, за установяване на нужните основни промени и посоката, в която следва да се развива трудовото законодателство. Същевременно в случай че резултатите от провеждането на подобен спор потвърдят съответна нужда – следва да се пристъпи към правене и приемане на нов Кодекс на труда.

„ И синдикатите, и страната получават силата си от нас – ние сътворяваме добавената стойност. Без нашите старания и деятелност, те нямаше да има какво да разпределят ”, съобщи изпълнителният ръководител на БСК Радосвет Радев и пое ангажимент сходни срещи да се трансфорат в регулярна процедура – за навреме слагане на проблемите и търсене на решения.