Недостиг на горива и опашки с туби по бензиностанциите в

Недостиг на горива и опашки с туби по бензиностанциите в Сърбия към този момент няма. По-голямото терзание за жителите остава вероятното повишаване на горивата поради рецесията на международния петролен пазар, подбудена от войната в Иран, оповестява БГНЕС.

„ И по време на хиперинфлацията плащахме по 50 евро за туба, някой постоянно би трябвало да заплати - дали клиентът или някой различен, това е въпросът “, сподели белградският таксиметров водач Славко пред РСЕ, припомняйки 90-те години, когато Сърбия беше под интернационалните наказания поради войните в някогашна Югославия.

Друг гражданин на Белград, Александър, също не чака дефицит:
„ Не може да има дефицит на гориво, може единствено да стане по-скъпо. “

Войната в Иран навлезе във втората си седмица. Конфликтът в Близкия изток докара до по-високо търсене на нефт и надлежно до растеж на цените на интернационалните пазари. На 9 март цената на барел надвиши 100 $ за първи път от 2022 година, когато пазарите бяха разтърсени от съветската инвазия в Украйна.

Президентът Александър Вучич увери жителите, че горива ще има. На 9 март той съобщи, че страната разполага с запаси от нефт и петролни артикули за към 90 дни.

Белград стартира да усилва запасите си откакто „ Петролната промишленост Сърбия “ (НИС) беше включена в листата със наказания на Съединените щати поради преобладаващото съветско присъединяване в собствеността. Когато единствената рафинерия в страната - тази в Панчево, част от НИС - спря работа поради глобите, се усили и вносът на подготвени горива, главно от Унгария.

В отговор на новата рецесия сръбското държавно управление вкара краткотрайна възбрана за експорт на петролни артикули. Мярката визира прилежащите Босна и Херцеговина и България, към които предходната година са били ориентирани най-големите количества изнесен бензин и евродизел.

Цените на бензина BMB 95 и евродизела по бензиностанциите в Сърбия към този момент са се нараснали с към 4 % по отношение на предходния месец. Министерството на вътрешната и външната търговия дефинира един път седмично оптималните цени на горивата. По данни от 6 март литър бензин коства 184 динара (1,56 евро), а евродизел - 203 динара (1,73 евро). Така цените на процедура се връщат към равнищата от януари 2025 година, когато НИС беше включена в американския санкционен лист.

От НИС, която ръководи най-голямата мрежа от бензиностанции в страната, обявиха, че продажбите на горива протичат обикновено и без спирания.

„ В изискванията на световна рецесия и макроикономически условия, върху които компанията няма въздействие, рисковете за бизнеса се усилват “, показаха от НИС и прибавиха, че подхващат ограничения за гарантиране на сигурността на доставките.

Томислав Мичович от Сдружението на петролните компании в Сърбия предизвести, че продължителното ограничение на цените при растящи интернационалните котировки може да навреди на бизнеса.

„ Не е стабилно цената, на която се продава моторното гориво, да не покрива покупната цена и главните разноски за работа на една бензиностанция, а още по-малко да бъде по-ниска от покупната цена, което при нас скоро може да се случи “, изяснява Мичович и предизвестява, че това може да докара до бензиностанции без гориво.

Намаляване на държавния данък върху горивата би било единственият метод да се смекчи въздействието на международното повишаване върху крайните цени, прибавя той. Данни на браншовата организация демонстрират, че държавните такси - данък, разнообразни такси и Данък добавена стойност - образуват повече от половината от цената на горивата.

За да отбрани вътрешния пазар, сръбското държавно управление забрани износа на нефт и петролни артикули до 19 март.

„ Същността на тази възбрана е отбрана на вътрешния пазар от дефицит и внезапно повишаване на цените в резултат на световните разтърсвания на международния пазар “, изясни министърът на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович.

Подобна мярка не беше прилагана от 2022 година, след началото на съветската инвазия в Украйна. Енергийният специалист Драган Влайсавлевич счита, че възбраната е нужна за опазване на държавните запаси.

„ Поради продължаването на военните дейности в Близкия изток идващото попълване на запасите на Сърбия е мощно нестабилно както от позиция на нужните финансови средства, по този начин и във връзка с наличностите за покупка на международния пазар “, показва той.

Мярката може да има позитивен резултат за потребителите, само че ограничението на цените при продължаващо повишаване на петрола би натоварило петролните компании.

„ Това ограничаване може да има отрицателни бизнес последствия, в това число затваряне на бензиностанции, в случай че доста ограничи комерсиалните маржове на тези компании “, предизвестява Влайсавлевич.

По-сериозен ценови удар за сръбските жители може да се усети, в случай че войната в Близкия изток се проточи и държавните запаси стартират да се изчерпват. Важен фактор остава и възможното съглашение сред съветската „ Газпромнефт “ и унгарската MOL за придобиване на контролния пакет в НИС с утвърждението на американските управляващи.

Статистическите данни демонстрират, че Сърбия изнася петролни артикули единствено към страни от района. През 2025 година страната е изнесла над 127 хиляди тона бензин, съвсем половината от които за Босна и Херцеговина. Износът на евродизел е към седем пъти по-малък, като най-големите количества са ориентирани към България.

Настоящата обстановка съставлява втората енергийна рецесия за Сърбия в границите на шест месеца. Първата, провокирана от американските наказания против НИС, към момента не е завършила. Очаква се решение на американските управляващи по рамковото съглашение сред унгарската MOL и съветската „ Газпромнефт “ за покупка на 56,15 % от сръбската петролна компания.

Междувременно Службата за надзор на задграничните активи на Съединени американски щати (OFAC) удължи лиценза за работа на НИС до 20 март. Финансовият доклад на компанията демонстрира, че тя е завършила 2025 година с чиста загуба от към 47 милиона евро, като по-голямата част от нея е насъбрана през последното тримесечие – интервала, когато стартира използването на американските наказания.