ВМРО към МВнР: Спрете преговорите за присъединяване на РС Македония към ЕС!
Недопустимо е да постановат преименуване на българските клубове на тяхна територия с изказвания за фашистка принадлежност на патроните им
Позицията на Вътрешна македонска революционна организация идва в отговор на гласуваните нощес в Народното събрание в Македония промени в Закона за фондациите и сдруженията и Закона за партиите. Съгласно тези промени клубове и организации няма да могат да се записват, в случай че имената им препращат към фашизма и националсоциализма и в случай че насаждат расова, верска и национална ненавист и непоносимост.
Според същите тези промени в законите в границите на до три месеца всички клубове и сдружения, които попадат в рамката на новите разпореждания, би трябвало да сменят имената си.
Какво действително цели това?
Отговорът е явен – още веднъж удар по българщината и още веднъж провокация, която да припише фашистка принадлежност на исторически персони като Иван Михайлов и Цар Борис III.
И за какво това се прави тъкмо в този момент, откакто сякаш към този момент започва процедурата по преговорната рамка на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз?
И още веднъж отговорът е явен – тъй като от Брюксел дадоха зелена светлина за развихряне на пагубен антибългаризъм с натиска си над България да смъкна ветото. Защото самият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен призна предходната седмица несъществуващия „ македонски език “. Защото българската страна предходната седмица позволи провокацията да бъде оголен частен клуб в Благоевград на името на Никола Вапцаров (с изказванието, че той е македонец) и на него да участват отявлени българомразци-сърбомани като Мицкоски.
Или казано в резюме – тъй като партиите в 46-ото Народно събрание – ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България, Движение за права и свободи, а и останалите като Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, които бяха част от мизансцена, продадоха българския народен интерес в Македония и още веднъж отвориха кутията на Пандора на Балканите. А Европейски Съюз още веднъж сподели с държанието си, че ние постоянно ще си останем дребния балкански член, от който нищо не зависи. Дори личната ни история.
И в този момент какво следва? Насилственото преименуване на КЦ „ Иван Михайлов “ и КЦ „ Цар Борис III “.
Как е допустимо да се търси фашизъм или разпалване на ненавист при Иван Михайлов, да вземем за пример? Роден в Македония, този човек си представяше народите в родния му край да живеят като в една Швейцария на Балканите. Но сърбоманските елити не могат да го одобряват, тъй като той не одобри изкуственото и принудително налагане на македонски етнос и езикова норма.
По отношение на цар Борис III през днешния ден даже соросоидните „ историци “ не могат да скрият, че и той съзнаваше самобитността на македонската битка и нямаше проблем даже и с лозунга самостоятелна Македония. Дори и когато София и Скопие най-сетне бяха дружно в 40-те години на предишния век. Знакова ще остане сцената, в която царят е вдигнат на раменете на македонски дейци, измежду които бащата на модерната македонска лирика, легендата Кочо Рацин.
Това е било постоянно отношението на публична София към борческа Македония – почитание, милосърдие, приемливост, помощ. Да, на Балканите мнозина починаха в идеологически войни в 40-те години. И да, сред синонимите „ българин “ и „ македонец “ мнозина комунисти се лутаха и избраха пътя на коминтерновския опит. Но това не направи Вапцаров по-малко българин, нито изтри фотографията на Рацин с царя, нито през днешния ден може да изтрие историческата истина.
Иван Михайлов и цар Борис III не бяха фашисти, само че едно е ясно: в днешна Македония не престават да ръководят сталинисти. И единствените удовлетворени от това могат да са неосталинистите в днешна Москва. Те ще получат в утрешния доверчив Европейски съюз един превъзходен своя сътрудник в лицето на скопския политически хайлайф.
Ще позволим ли?!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Позицията на Вътрешна македонска революционна организация идва в отговор на гласуваните нощес в Народното събрание в Македония промени в Закона за фондациите и сдруженията и Закона за партиите. Съгласно тези промени клубове и организации няма да могат да се записват, в случай че имената им препращат към фашизма и националсоциализма и в случай че насаждат расова, верска и национална ненавист и непоносимост.
Според същите тези промени в законите в границите на до три месеца всички клубове и сдружения, които попадат в рамката на новите разпореждания, би трябвало да сменят имената си.
Какво действително цели това?
Отговорът е явен – още веднъж удар по българщината и още веднъж провокация, която да припише фашистка принадлежност на исторически персони като Иван Михайлов и Цар Борис III.
И за какво това се прави тъкмо в този момент, откакто сякаш към този момент започва процедурата по преговорната рамка на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз?
И още веднъж отговорът е явен – тъй като от Брюксел дадоха зелена светлина за развихряне на пагубен антибългаризъм с натиска си над България да смъкна ветото. Защото самият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен призна предходната седмица несъществуващия „ македонски език “. Защото българската страна предходната седмица позволи провокацията да бъде оголен частен клуб в Благоевград на името на Никола Вапцаров (с изказванието, че той е македонец) и на него да участват отявлени българомразци-сърбомани като Мицкоски.
Или казано в резюме – тъй като партиите в 46-ото Народно събрание – ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България, Движение за права и свободи, а и останалите като Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, които бяха част от мизансцена, продадоха българския народен интерес в Македония и още веднъж отвориха кутията на Пандора на Балканите. А Европейски Съюз още веднъж сподели с държанието си, че ние постоянно ще си останем дребния балкански член, от който нищо не зависи. Дори личната ни история.
И в този момент какво следва? Насилственото преименуване на КЦ „ Иван Михайлов “ и КЦ „ Цар Борис III “.
Как е допустимо да се търси фашизъм или разпалване на ненавист при Иван Михайлов, да вземем за пример? Роден в Македония, този човек си представяше народите в родния му край да живеят като в една Швейцария на Балканите. Но сърбоманските елити не могат да го одобряват, тъй като той не одобри изкуственото и принудително налагане на македонски етнос и езикова норма.
По отношение на цар Борис III през днешния ден даже соросоидните „ историци “ не могат да скрият, че и той съзнаваше самобитността на македонската битка и нямаше проблем даже и с лозунга самостоятелна Македония. Дори и когато София и Скопие най-сетне бяха дружно в 40-те години на предишния век. Знакова ще остане сцената, в която царят е вдигнат на раменете на македонски дейци, измежду които бащата на модерната македонска лирика, легендата Кочо Рацин.
Това е било постоянно отношението на публична София към борческа Македония – почитание, милосърдие, приемливост, помощ. Да, на Балканите мнозина починаха в идеологически войни в 40-те години. И да, сред синонимите „ българин “ и „ македонец “ мнозина комунисти се лутаха и избраха пътя на коминтерновския опит. Но това не направи Вапцаров по-малко българин, нито изтри фотографията на Рацин с царя, нито през днешния ден може да изтрие историческата истина.
Иван Михайлов и цар Борис III не бяха фашисти, само че едно е ясно: в днешна Македония не престават да ръководят сталинисти. И единствените удовлетворени от това могат да са неосталинистите в днешна Москва. Те ще получат в утрешния доверчив Европейски съюз един превъзходен своя сътрудник в лицето на скопския политически хайлайф.
Ще позволим ли?!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ