Проф. Кръстева: 10% от бебетата у нас се раждат преждевременно
„ Недоносеността е проблем освен за страната ни, само че и в международен мащаб. Честотата на преждевременните раждания в България се задържа в последните 10 години и е приблизително към 10-11%, като тя варира в другите райони и някъде доближава до и над 20%.” Данните заяви началникът на Отделението по неонатология към Клиниката по акушерство и гинекология в УМБАЛ „ Свети Георги” проф. доктор Мая Кръстева през днешния ден, 17 ноември, когато за поредна година се отбелязва Световният ден на недоносените.
„ Датата е мотив още веднъж да фокусираме нашето и публично внимание към тази група новородени”, акцентира проф. Кръстева и добави: „ Обичайно в такива дни приказваме повече за триумфи, само че гореспоменатите числа постановат да се разискват главните аргументи за тази обстановка, с цел да се очертаят опциите за превъзмогването й.
Недоносеността е резултат от съчетаното отрицателно деяние на голям брой фактори, които могат да се разделят в три съществени групи: качеството на пренаталните грижи за бременните, организация и равнище на постнаталното обслужване на недоносените и правилата на късното следене на тези деца”, изясни проф. Кръстева.
Първата група фактори са приоритет на акушер-гинеколозите. Известно е, че навременното идентифициране на рисковите бременности, тяхното интензивно наблюдаване и минимализиране на патологичния терен за развиването на плода са значима причина за положението на новороденото след раждането. Насочването на тези бременности и раждания в огромните перинатални центрове благоприятства първичното и следващо обслужване на бебето като понижава нуждата от превозването му. Колкото и съответен да е превозът, налице е риск от утежняване на положението на детето. Тук не можем да пренебрегнем и отговорността на самата бременна, нейния обществен, здравен статус и здравна просвета, разяснява още проф. Кръстева.
Постнаталната грижа за недоносените е задача на неонатолозите и медицинските експерти. Съчетанието на доста положително техническо съоръжение в множеството отделения с второ равнище и при всички с трето равнище на подготвеност, кадровата осигуреност, която за жалост не на всички места е задоволителна, постигането и поддържането на висока професионална подготовка, усвояването и използването на модерни диагностични и лечебни способи докара до повишение преживяемостта на недоносените, включително и на тези, родени под 1000 грама макар задържащата се заболеваемост, безапелационна е проф. доктор Мая Кръстева.
Тя изясни, че триумфът в развъждането на прибързано родените е и според от тежестта на патологията, която в множеството случаи е сложна, а това е причина за ранни и късни затруднения.
Освен медицинските грижи и лекуване спомагателна роля играят продължителната сепарация от майката и опциите за контакт, храненето и други В тази посока в неонатологичните звена се оборудват специфични стаи за т.н „ кенгуру” грижи, където майката и детето са в непосредствена непосредственост. Така се построява и укрепва прочувствената връзка сред тях, подтиква се кърменето. На този стадий към момента сме надалеч от тъй наречените „ центрове фамилна грижа”, в които родителите са в непрекъснат контакт с децата си по време на лекуването им. Но това е бъдещето, счита проф. Кръстева и добавя: „ В този смисъл сегашната изключителна епидемиологична конюнктура във връзка Ковид пандемията наложи някои ограничавания, които се надявам скоро да отпаднат.”
При част от недоносените след изписването се обрисуват различностепенни отклонения в положението им, което обуславя нараснал риск от закъснение във физическо, неврологично развиване, белодробна функционалност, зрение, слух и други Това постанова дейното им следене и продължаващо лекуване с намесата на разнообразни експерти – педиатри, офталмолози, рехабилитатори и други Ролята на родителите е значима, само че те би трябвало да бъдат задоволително осведомени за проблемите и методите за тяхното решение, обучавани и финансово подпомагани, като в това време се оправят и с психологическия стрес. Затова активността на публичните организации и дарителски акции в помощ на фамилиите на недоносените е потребна и нужна. Но единствено тя не е задоволителна, добавя проф. Кръстева.
Според нея от намесата на държавните структури зависи превъзмогването на част от проблемите. Налице са действия в тази посока. Например Министерството на здравеопазването финансира стратегия за следене на деца с хронични болести и недоносените, само че към момента не е осъществена отдавнашната концепция за основаване на народен указател на недоносените в България.
В Клиниката по акушерство и гинекология на „ УМБАЛ „ Свети Георги” са съсредоточени най-рисковите бременности, при които могат да зародят проблеми и при раждане. Честотата на недоносените е идентична с тази за страната – към 10-11%.
Отделението по неонатология към клиниката отговоря на III-ото най-високо равнище на подготвеност на медицинския стандарт „ Неонатология” – има доста положително техническо обезпечаване, разполага с 15 интензивни кревати, оборудвани съгласно условията. Структурата е обезпечена и кадрово – в нея работят лекари и медицински експерти с висока професионална подготовка. Те се грижат освен за родените в клиниката по акушерство и гинекология деца, само че и за тези, постъпващи от други лечебни заведения от Пловдив и Южна България.
„ Критерият за успеваемостта за нашата работа е постигнатата преживяемост на недоносените деца, включително и на тези с рисково ниско тегло под 1000 година Най-малкото дете, което сега се отлежда в отделението, е родено с тегло 560 грама в 24 гестационна седмица. Всеки ден и всеки случай е обособена борба, на която екипът се посвещава напълно.
В Отделението по неонатология е основана организация и се организира следене на недоносените деца след изписването им. Признанието за нашата работа е благодарността на родителите и естественото развиване в по-късните стадии от живота на родените недоносени”, изясни проф. доктор Мая Кръстева.
В умозаключение, в деня, отдаден на недоносеността, началникът на Отделението по неанатология съобщи: „ Намаляването на честотата на преждевременните раждания, недоносеността, нейните ранни и късни последствия може да бъде реализирано посредством взаимните старания на държавните структури, медицинските експерти, публичните организации и родителите. Отговорността на всички е огромна, само че задачата си заслужава, защото вложението в първите години от живота на детето има голямо значение за цялостното социално-икономическо и здравно положение на обществото на всяка страна”.
„ Датата е мотив още веднъж да фокусираме нашето и публично внимание към тази група новородени”, акцентира проф. Кръстева и добави: „ Обичайно в такива дни приказваме повече за триумфи, само че гореспоменатите числа постановат да се разискват главните аргументи за тази обстановка, с цел да се очертаят опциите за превъзмогването й.
Недоносеността е резултат от съчетаното отрицателно деяние на голям брой фактори, които могат да се разделят в три съществени групи: качеството на пренаталните грижи за бременните, организация и равнище на постнаталното обслужване на недоносените и правилата на късното следене на тези деца”, изясни проф. Кръстева.
Първата група фактори са приоритет на акушер-гинеколозите. Известно е, че навременното идентифициране на рисковите бременности, тяхното интензивно наблюдаване и минимализиране на патологичния терен за развиването на плода са значима причина за положението на новороденото след раждането. Насочването на тези бременности и раждания в огромните перинатални центрове благоприятства първичното и следващо обслужване на бебето като понижава нуждата от превозването му. Колкото и съответен да е превозът, налице е риск от утежняване на положението на детето. Тук не можем да пренебрегнем и отговорността на самата бременна, нейния обществен, здравен статус и здравна просвета, разяснява още проф. Кръстева.
Постнаталната грижа за недоносените е задача на неонатолозите и медицинските експерти. Съчетанието на доста положително техническо съоръжение в множеството отделения с второ равнище и при всички с трето равнище на подготвеност, кадровата осигуреност, която за жалост не на всички места е задоволителна, постигането и поддържането на висока професионална подготовка, усвояването и използването на модерни диагностични и лечебни способи докара до повишение преживяемостта на недоносените, включително и на тези, родени под 1000 грама макар задържащата се заболеваемост, безапелационна е проф. доктор Мая Кръстева.
Тя изясни, че триумфът в развъждането на прибързано родените е и според от тежестта на патологията, която в множеството случаи е сложна, а това е причина за ранни и късни затруднения.
Освен медицинските грижи и лекуване спомагателна роля играят продължителната сепарация от майката и опциите за контакт, храненето и други В тази посока в неонатологичните звена се оборудват специфични стаи за т.н „ кенгуру” грижи, където майката и детето са в непосредствена непосредственост. Така се построява и укрепва прочувствената връзка сред тях, подтиква се кърменето. На този стадий към момента сме надалеч от тъй наречените „ центрове фамилна грижа”, в които родителите са в непрекъснат контакт с децата си по време на лекуването им. Но това е бъдещето, счита проф. Кръстева и добавя: „ В този смисъл сегашната изключителна епидемиологична конюнктура във връзка Ковид пандемията наложи някои ограничавания, които се надявам скоро да отпаднат.”
При част от недоносените след изписването се обрисуват различностепенни отклонения в положението им, което обуславя нараснал риск от закъснение във физическо, неврологично развиване, белодробна функционалност, зрение, слух и други Това постанова дейното им следене и продължаващо лекуване с намесата на разнообразни експерти – педиатри, офталмолози, рехабилитатори и други Ролята на родителите е значима, само че те би трябвало да бъдат задоволително осведомени за проблемите и методите за тяхното решение, обучавани и финансово подпомагани, като в това време се оправят и с психологическия стрес. Затова активността на публичните организации и дарителски акции в помощ на фамилиите на недоносените е потребна и нужна. Но единствено тя не е задоволителна, добавя проф. Кръстева.
Според нея от намесата на държавните структури зависи превъзмогването на част от проблемите. Налице са действия в тази посока. Например Министерството на здравеопазването финансира стратегия за следене на деца с хронични болести и недоносените, само че към момента не е осъществена отдавнашната концепция за основаване на народен указател на недоносените в България.
В Клиниката по акушерство и гинекология на „ УМБАЛ „ Свети Георги” са съсредоточени най-рисковите бременности, при които могат да зародят проблеми и при раждане. Честотата на недоносените е идентична с тази за страната – към 10-11%.
Отделението по неонатология към клиниката отговоря на III-ото най-високо равнище на подготвеност на медицинския стандарт „ Неонатология” – има доста положително техническо обезпечаване, разполага с 15 интензивни кревати, оборудвани съгласно условията. Структурата е обезпечена и кадрово – в нея работят лекари и медицински експерти с висока професионална подготовка. Те се грижат освен за родените в клиниката по акушерство и гинекология деца, само че и за тези, постъпващи от други лечебни заведения от Пловдив и Южна България.
„ Критерият за успеваемостта за нашата работа е постигнатата преживяемост на недоносените деца, включително и на тези с рисково ниско тегло под 1000 година Най-малкото дете, което сега се отлежда в отделението, е родено с тегло 560 грама в 24 гестационна седмица. Всеки ден и всеки случай е обособена борба, на която екипът се посвещава напълно.
В Отделението по неонатология е основана организация и се организира следене на недоносените деца след изписването им. Признанието за нашата работа е благодарността на родителите и естественото развиване в по-късните стадии от живота на родените недоносени”, изясни проф. доктор Мая Кръстева.
В умозаключение, в деня, отдаден на недоносеността, началникът на Отделението по неанатология съобщи: „ Намаляването на честотата на преждевременните раждания, недоносеността, нейните ранни и късни последствия може да бъде реализирано посредством взаимните старания на държавните структури, медицинските експерти, публичните организации и родителите. Отговорността на всички е огромна, само че задачата си заслужава, защото вложението в първите години от живота на детето има голямо значение за цялостното социално-икономическо и здравно положение на обществото на всяка страна”.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ