България губи 50 млрд. лв. и затваря болници до 2040 г., ако не вдигне здравната вноска
Недофинансираното опазване на здравето може да коства над 50 милиарда лева на България до 2040 г. Анализ на Health Metrics предвижда закриване на лечебни заведения, голяма липса на експерти, по-високо доплащане от джоба и хиляди хора, отпаднали от пазара на труда, при опазване на здравната вноска на 8%.
Ако България продължи да поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски в Европейски Съюз, страната може да се изправи пред най-дълбоката рецесия в модерната си здравна история.
Нов разбор на Health Metrics „ Цената на бездействието: Икономически разбор на последствията от неувеличение на здравноосигурителната вноска “ демонстрира, че запазването на сегашнoтo ниво на вноската от 8% води до изострен дефицит на фрагменти, затваряне на лечебни заведения, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и рисково ограничение на достъпа до лекуване. Този сюжет не е догадка, а прогноза, основана на публични данни и моделиране до 2040 година
Според разбора страната рискува да загуби сред 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – специалности, които и през днешния ден са в сериозен дефицит. В най-тежко засегнатите райони това значи затваряне или обединение на сред 10-20 лечебни заведения и до 80 отделения. За популацията това се трансформира в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до експерти и действителен риск от липса на навременно лекуване.
Паралелно с това времето за очакване за прегледи, интервенции и диагностични проучвания може да се усили с 30% до 80%. В някои региони еднакъв уред ще би трябвало да обслужва двойно повече пациенти, защото модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това значи повече късни диагнози, повече затруднения и по-висока смъртност от болести, които при навременна интервенция са предотвратими.
Българските фамилии също ще понесат тежък удар. Директните заплащания за здраве могат да доближат 40% от общите разноски до 2040 година, а единствено разноските за медикаменти може да набъбнат с сред 20 и 40%. Това слага от ден на ден семейства под риск от така наречен „ финансова злополука “ – обстановка, в която здравните разноски ги изтласкват под прага на бедността. Профилактиката, така и така незадоволително развита и финансирана, ще намалее с още 20-30%, което значи хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика.
Последиците за стопанската система са също трагични. Ако достъпът до лекуване се утежни, до 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 година Загубата на работливост от нетретирани болести и болнични може да доближи до 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно – двуцифрен % от националната стопанска система за целия интервал. „ Цената на бездействието “ ще надхвърл
