Недей да плачеш. Ти си мъж“ е реплика, която много

„ Недей да плачеш. Ти си мъж “ е имитация, която доста дребни момченца чуват от родителите си. С времето в съзнанието на децата се оформя визия, че мъжествеността е обвързвана с тъкмо избран набор от качества.

Историите за подвизите на спартанците, средновековните рицари и бойците в модерни спорове, фигури като Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун, филмите със супергерои построяват митологията на съвършения мъж. Силен. Успешен. И сигурно не сензитивен. Такъв, който не плаче.

Свързващата нишка сред тези впечатляващи облици е контролът, който показват върху тялото и мозъка си. Само че от време на време този надзор излиза отвън границите на здравословната дисциплинираност.

Тогава един другояче функционален възрастен може да развие хранително разстройство.  Ежедневието му се изпълва с обсесивни мисли за храна, тяло, форма. Изпитва непропорционална виновност откакто си разреши минимално количество шоколад. Обзема го тревога, в случай че пропусне подготовка, и има натрапчивата потребност да „ поправя “ тялото си. Защото обликът в огледалото в никакъв случай не е задоволително „ неустрашим “.

„ При мощния пол това доста постоянно е форма на надзор и неспособност да показват страсти. Още от предходните генерации те са възпитавани, че в случай че покажеш страст, това е уязвимост. Това е една от главните аргументи мъжете да не търсят помощ “, разяснява пред Profit психологът Теодора Цветева, експерт по хранителни разстройства. Тя минава образование в Националния център за хранителни разстройства в Лондон (NCFED), приключва Академията за фитнес треньори на Strong by science, а през 2025 година стартира образование в школата по положителна психотерапия. Освен това, както сама се разказва, е „ момичето, което се бори четиринадесет години с питателните разстройства и най-после победи “.

Мисията ѝ е да помогне на хората да одобряват както себе си, по този начин и своето тяло. В обществените медии постоянно споделя научно обоснована информация за храненето, питателните разстройства и фитнес митовете. Но самата признава, че даже тя не дава толкоз публичност на проблемите при мъжете. Това обаче надалеч не значи, че не се е сблъсквала с тях.

„ Работила съм с мъже главно с булимично държание и с орторексични прояви, мощно свързани с манията по фитнеса. Много постоянно това стартира с крайни рестриктивни режими и претрениране, а в един миг минава в преяждания и възприятие за виновност “, показва Цветева.

Булимията е хранително разстройство, при което се редуват епизоди на преяждане с така наречен обезщетително държание – повръщане, недояждане, прекалено трениране или банкет на лаксативи. Общото сред тях е мощното възприятие за виновност, загуба на надзор и непрекъснатата фиксация върху храната и тялото. При мъжете обезщетителното държание по-често остава „ невидимо “, тъй като се показва не толкоз в повръщане, колкото в изтощителни тренировки и крайни режими, които извън наподобяват като дисциплинираност.

 Орторексията, от своя страна, съставлява обсесивна фиксация върху „ чистото “ и „ здравословно “ хранене. Тя не е публично приета като независимо хранително разстройство в диагностичните класификации, само че е необятно обсъждана в клиничната процедура и научната литература. Проблемът не е в желанието да се храниш здравословно, а сега, в който храненето се трансформира в източник на тревога, обществена изолираност и чувство за неуспех при най-малкото отклоняване.

Какво сочат данните за питателните разстройства при мъжете

Проучванията все по-ясно потвърждават, че питателните разстройства надалеч не са „ женски проблем “, въпреки дълго време да са били описвани и диагностицирани главно през опита на нежния пол.

Голямо епидемиологично проучване, оповестено в JAMA Network Open, демонстрира, че до 25% от хората с хранителни разстройства са мъже, а при някои форми – като разстройство на преяждането – половото систематизиране е съвсем изравнено. Авторите акцентират, че действителният дял евентуално е по-висок, защото мъжете по-рядко търсят помощ и по-често остават недиагностицирани.

Според данни на американската National Eating Disorders Association (NEDA) почти един от всеки трима души с разстройство на преяждането е мъж.

Изследване, оповестено в International Journal of Eating Disorders, добавя, че точно обществените упования за неустрашимост и надзор са измежду основните фактори, които забавят търсенето на професионална помощ при мъжете – от време на време с години.

Култът към мускулестото тяло

При част от мъжете този блян към надзор над тялото прераства в положение, познато като бигорексия или мускулна дисморфия. Макар постоянно да се прикрива като непоколебим фитнес режим, измежду експертите тя се разказва като прекаленост, която вреди физически и душевен. 

Теодора Цветева разказва това като модел, който вижда постоянно в практиката си. „ При мъжете има едно държание, което към момента не е публично класифицирано като хранително нарушаване, само че е доста ясно клинично разпознаваемо – манията по фитнеса, тренировките до безсилие и непрекъснатото предпочитание за още мускули. Килограмите се подвигат, само че под друга форма “, споделя тя.

За разлика от анорексията, която обичайно се свързва с дамите и слабостта, бигорексията се движи в противоположната посока – към по-голямо, по-силно, по-дефинирано тяло. Именно по тази причина постоянно остава невидима. „ При мъжете това доста постоянно се предизвиква, тъй като наподобява като грижа за тялото, като дисциплинираност, като нещо положително. Но когато е на прекаленост, психологичните последици са същите “, акцентира Цветева.

Научните данни удостоверяват тези наблюдения. Изследвания, оповестени в International Journal of Eating Disorders и Current Psychiatry Reports, сочат, че мускулната дисморфия визира съвсем напълно мъже и е изключително публикувана измежду младите, които са интензивно ангажирани с фитнес и силови тренировки. В някои извадки сред 7 и 10% от постоянно трениращите мъже демонстрират клинично значими признаци. Състоянието е обвързвано с по-високи равнища на тревога, депресивни признаци, обществена изолираност и нараснал риск от приложимост на анаболни стероиди.

При доста от тези мъже границата сред „ здравословен метод на живот “ и разстройство се размива. Както Цветева изяснява, основният аршин не е самото трениране или хранене, а качеството на живот. „ Когато фокусът стане напълно върху тялото – невисок % подкожни мазнини, още мускули, още надзор – в един миг това стартира да ограбва живота ти. Хората стават по-антисоциални, тъй като са на непоколебим режим, изпитват виновност, в случай че пропуснат подготовка, и боязън, че ще изгубят мускулна маса. “

Бигорексията постоянно се преплита с други хранителни разстройства. В практиката на Цветева това най-често значи цикъл от рестриктивно хранене, изтощителни тренировки и следващи епизоди на преяждане. „ Мъжете, с които съм работила, са били всеобщо с булимично държание, отключено след крайни режими. В един миг натрапчивата мисъл към храната прераства в преяждане “, показва тя.

Освен това мускулната дисморфия рядко съществува изолирано. Изследванията демонстрират, че тя постоянно върви ръка за ръка с професионален и прочувствен бърнаут – още една тематика, която остава незадоволително разпозната при мъжете. „ Когато страстите са потискани, контролът се трансферира върху тялото или върху активността – хранене, тренировки, работа. И при мъжете това доста постоянно избива като тревога и бърнаут “, разяснява Цветева.

Парадоксът е, че колкото повече това държание се припокрива с публичния облик на „ сполучливия и порядъчен мъж “, толкоз по-трудно се разпознава като проблем – както от близките, по този начин и от самия човек. Но без значение какъв брой внушителна става мускулната маса, възприятието за непълнота остава същото.