„Айде стига вече, Ленче Кремче!“ – как едно и също лице превзе неделното кафе на нацията
Неделя заран. Българинът се разсънва, включва тв приемника и си сипва кафето. И таман да си отдъхне – от екрана отново изскача познатото лице. Усмивка до ушите, самонадеян звук и това чувство, че отново ще ни изясняват света. Познайте кой е? Разбира се – Елена Поптодорова, по народному Ленче Кремче.
Няма значение кое е предаването.
Дали е утринен блок, новинарски преглед или коментар за събитията от седмицата – тя е там. Постоянно. Все едно ефирът няма право да диша без нея. И към този момент не е значимо какво приказва – значимото е, че просто отново е на екрана.
Хората си пият кафето, само че вместо да им стане по-ведро, им идва да изключат тв приемника и да тичат до тоалетната. Защото това лице се е трансформирало в знак на нещо надълбоко сбъркано – на онази група „ постоянно канени “ посетители, които от години обикалят всички студия и разясняват всичко: избори, войни, рецесии, климат, спорт, изкуство… Ако им дадат микрофон, ще проучват и времето на открито.
И какво толкоз я прави „ забавна “?
С какво тъкмо я помнят хората? Не с някаква велика дипломатическа задача, не с идея, не с морална позиция. А с един скандал, който обиколи света – откраднат крем на летището във Варшава. Да, тъкмо по този начин. Историята, която тя самата удостовери, въпреки и с оправданието, че се „ разсеяла “. Е, всеки може да се разсее, само че малко на брой го вършат по летищата на непознати страни с непознат парцел в чантата.
И по-късно – отново в ефира. Без позор, без пауза, без смяна.
Докато в естествените страни сходно леке те изважда от обществения живот, тук то очевидно отваря нови порти. Всяка телевизия, изключително БНТ1, като че ли има специфичен контракт – в случай че ще каним някого, дано е Ленче Кремче. Все едно е амулет на остарелия ефир.
Зрителите обаче не са слепи. Те усещат, че това наличие е изтъркано до болежка. България има стотици умни, млади и смислени хора, които могат да приказват по външна политика или интернационалните връзки. Но вместо тях, получаваме още веднъж и още веднъж същото лице, същите изречения, същия глас.
Може би е време малките екрани да спрат за миг, да се огледат и да схванат, че фенът към този момент не желае „ безконечните посетители “. Хората имат потребност от нови гледни точки, от пресен въздух, не от спарената атмосфера на един и същи експертен кръг, който се върти към този момент десетилетия.
Защото всяка неделя заран, когато включим тв приемника и забележим още веднъж Ленче Кремче, не чуваме разбор. Чуваме единствено едно и също ехтене от предишното. И в случай че малките екрани не усетят по кое време би трябвало да спрат тази плоча, феновете ще я спрат вместо тях – с едно натискане на отдалеченото.
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Източник:pogled.eu
Още вести четете в: България, Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News