Неделя Щонова осъди остро случилото се с кучето Мая, което

Неделя Щонова осъди остро случилото се с кучето Мая, което бе прегазено и убито, до момента в който лежи на тротоар.

Ето какво написа тя в обявата си:

Да прегазиш живо създание, което спи…

Няма психическо пояснение, което да го направи по-малко грубо. Това е чиста, необработена свирепост и видеото не е просто кадър, а огледало на един свят, който избираме да не виждаме… тъй като това видео значи, че измежду нас в този свят се разхождат чудовища. Понякога същинските ужаси не идват от далечни галактики, а от личните ни улици, където сенките не са извънземни, а са човешки.

Когато колелата минават през тялото на Мая и човешката ръка не стопира да помогне, това е.. това е ужасяващ разпад на съвестта!

И този човек е доктор?!… който би трябвало да носи хуманността като вътрешна клетва, като професионална и човешка еднаквост?! Да лекува, да пази, да се грижи?! И тъкмо това прави случката още по-болезнена… когато ръката, основана да избавя, стартира да унищожава…

Нещо в действителност е тотално сбъркано в нас. В механизмите, по които нормализирахме безчувствието.

В метода, по който разрешаваме жестокостта.

Гледаш кадър на животно… аз не можах да го изгледам… което спи умерено в своя дребен, нежен мир, и върху него внезапно пада жесток метал, тежест, равнодушие, смърт… това е повече от свирепост. Камерата е записала освен това от закононарушение, тя е записала анатомия на безразличието. Няма спирачки. Нито взор обратно. Няма подтик за помощ. Нищо. Празнота. Нищо. И в този момент човек схваща не просто, че има свирепост по света, тъй като това го знаем от дълго време, схваща нещо по-страшно… че измежду има хора, в които човечността тотално се е " разкрачила “ от тях. И това е доста ужасно.

И тогава идва въпросът, който не ми дава покой - в случай че позволяваме да бъде прегазено това, което ни обича абсолютно … какво тогава остава за нас? Какво общество сме? Каква просвета? Каква цивилизация?

Защото Мая не е просто " куче в интернет “.

Тя е лакмус и разобличаване на скритото проваляне, което нормално не виждаме, тъй като се крие зад облекла, специалности, трофеи и функции в обществото. Тя е едно малко сърце, което е спяло на света по този начин, както спят децата, с вярата, че няма зло. И в това има нещо толкоз чисто, че когато бъде засегнато се наранява освен животното, а невинността на всички нас. Почивай в мир, благо животинче!

И в случай че има парадайс за положителните и правилните души, ти към този момент си там - тичай си по зелени поля, миличко, тичай с вятъра в козината си и с оня чист, щастлив лай, който в миналото пълнеше световете ни със светлина.

Ти си ехтене от непорочност и безусловна обич, която не умира.