Неделя, през лятото. Големи групи туристи, наши и чужди, се

Неделя, през лятото. Големи групи туристи, наши и непознати, се качват пеш или с колите си до " чинията ". Паметникът на връх Бузлуджа в Стара планина.

" Панаир от хора, любознателни, които се интересуват и от историята, и от архитектурната стойност на постройката. Дали паметникът работи или не работи, интерес към него има. И може да се трансформира в атрактивен туристически обект ", споделя пред Dir.bg Мелиха Неби , съсобственик на разположения наоколо хотел " Еделвайс ". Там отсядат хора от целия свят, с цел да прегледат " чинията ", за която са чували или пък прочели в класацията на 30-те най-грандиозни и изоставени монументи. Именно това притегля вниманието им и ги води в България - да видят постройката онлайн.

" В цяла Европа хората ценят историята си. Хубава, неприятна, тя е наша. И е добре да предадем предишното си по допустимо най-хубавия метод на наследниците си, в сравнение с да го заровим и оставим на произвола на ориста ", споделя Мелиха.

Тя и брачният партньор й се заемат да възстановят хотела, строен в социалистическите години. Защото считат, че и тази постройка, тънеща в съсипия като паметника на Бузлуджа, има сантиментална стойност за мнозина. Преди 6 години дават нов живот на хотела, в духа на социалистическото време, само че с съвременно звучене, както споделя Мелиха.

" Искахме да запазим историческата част и направихме изложба в една от залите, която споделя историята на върха и на паметника. С концепцията, че тази история ще я описваме на гостите си и на поколенията отсега нататък ".

Така с отварянето на хотела, стартират да идват най-вече задгранични посетители. Прочели някъде за грандиозния монумент.

" Идват търсачи на мощни чувства, самостоятелни туристи, които възнамеряват сами разходката си в България, като си наемат коли от София или Варна. Това са хора, които се интересуват от история, от по-различни обекти, които туроператорите не демонстрират на туристите ", разказва ги Мелиха.

Най-много от гостите им са от Германия. Но интерес има от целия свят - хора идват от Индонезия, Китай, Япония, Румъния, Чехия, Полша, Израел.

" Те не могат да си обяснят за какво толкоз грандиозно оборудване е оставено на произвола на ориста. А ние се чудим по какъв начин да им разбираем, че страната беше в невъзможност и не можеха да се схванат чий ангажимент е тази " паница ", споделя Мелиха.

Тя и фамилията й са измежду сътрудниците на арх. Дора Иванова, създател на фондация " Проект Бузлуджа " и мотор на самодейността за запазване на паметника. Мелиха и брачният партньор й се отзовават на апела за " осиновяване " на мозайките, които са част от " чинията ".

А какво значи да " осиновиш " мозайка?

Това ни изяснява арх. Дора Иванова от фондация " Проект Бузлуджа ". Тя се завръща от Германия, с цел да работи за спасяването на изоставения монумент и превръщането му в наличен туристически обект и място за конференции, изложения, за описване на истории и за изкуство.

Снимка: Личен списък

" Осиновителите " на мозайки предоставиха средства за обработването и стабилизирането им, както и за построяването на защитния заслон към външния мозаечен кръг. Чрез парите бяха финансирани доброволческите акции. " Осиновителите " не получават мозайките, само че знаят, че те са хората, запазили това изкуство за бъдещите генерации ", изясни младата архитектка.

Освен Мелиха Неби, решение да " осиновят " мозайки взимат проектантът на паметника арх. Георги Стоилов, кметът на Казанлък Галина Стоянова, компанията " М + С хидравлик ", Казанлък, доктор Константин Стоичков от Брюксел, адв. Роман Желев и доктор Антония Бозукова от Казанлък, Димана и Димитър Шопови от София, инж. Красимира Димитрова от София, Нели и Адел Закут от София, доктор Иван Дошков от Габрово.

" Първата активност, която направихме тази есен, беше да стабилизираме мозайките от външния кръг - с реставратори от Националната художествена академия и от Техническия университет в Мюнхен ", споделя арх. Иванова. Специалистите ревизират всяко камъче и всеки детайл в мозайките, стабилизират ги, с цел да може да бъдат непокътнати. След това стартира построяването на навеса, който ще пази мозайките от вятър и сняг през зимата.

А с цел да се случи построяването на навеса, на помощ идват десетки доброволци, които в няколко уикенда придвижват строителните материали и се включват в довършителните работи. Навесът е построен от габровска компания, а доброволците довършват защитното оборудване с слагането на текстилни платна, направени по поръчка от специфичен текстил в Казанлък.

Снимка: фондация "Проект Бузлуджа "

Сред тях е Божидар Емануилов, по обучение правист, а по предопределение - човек, който работи за дела в сферите на екологията, културата, гражданското общество. Доброволец е от 12 години, а преди няколко месеца схваща за организирането на фестивала Open Buzludzha 2021, плануван за лятото. Запознава се с екипа на плана и се увлича да оказва помощ с каквото може.

На Бузлуджа се качва за първи път тази година. И усеща мощното влияние на паметника. Вдъхновен е от задачата на екипа на арх. Дора Иванова.

" Това че едни хора са се събрали надполитически, с цел да запазят една част от нашата история, която е доста значима, с цел да можем да продължим напред. Бузлуджа е паметник, който би трябвало да бъде непокътнат, най-малкото от екологична позиция, тъй като в случай че би трябвало да се унищожи, ще бъде скъпо и ще сътвори проблеми. Важно е за историята да се резервира тази неповторима в света постройка. А за нашето общество - да преминем на последващо равнище и да преглеждаме интервала на комунизма по по-неутрален метод ", споделя Божидар.

Снимка: фондация "Проект Бузлуджа "

Над 100 души се включват в няколкото акции с непринуден труд. Сред тях има такива, които идват от чужбина, споделя арх. Иванова.

" Това са главно младежи, които желаят да се случват градивни неща в България, да пазим предишното и да гледаме напред ".

Отварянето на паметника за гости е допустимо още следващата година

Поне по този начин го вижда арх. Дора Иванова. За задачата би трябвало да бъдат почистени и обезопасени подовете, таваните и стените на постройката, тъй че да не се разпадат. Големият покрив да бъде обезопасен, което може да стане относително бързо и да стартира през пролетта. Според изчисленията на архитектката към 50 хиляди души на година посещават " чинията ".

" С анкети сме попитали тези хора, дали желаят да влязат в постройката на паметника. Всички споделят, че желаят да влязат, да платят входна такса, да прегледат и научат повече за мястото. Нашата цел е да създадем това допустимо. Да създадем по този начин, че паметникът да е отворен за гости и тези входни такси да оказват помощ за опазването му ", споделя тя. И добавя:

" Съвсем различен е стадият на запазване на паметника - нов покрив, подсилване, консервационни действия. За да стане не просто обект, който може да бъде посетен, а място за разнообразни събития, функционален и новаторски обект, който да притегля интерес и финансиране, да работи стабилно във времето ".

Снимка: фондация "Проект Бузлуджа "

Че паметникът има капацитет да се трансформира в туристическа забележителност, от която да се печели, има вяра и Мелиха.

" Аз съм го виждала в Румъния и в Турция. На такива места туризмът ври и кипи. Хората желаят да видят добре съхранявана история ".

За новите действия, които стартират напролет, екипът на плана ще търси финансиране. Погледите са ориентирани към България.