Неделя на самарянката e днес
Неделя на самарянката e през днешния ден, празнува се и паметта на свети Еразъм Охридски, и на патриарх Никифор Цариградски.
Петата неделя след Великден е наречена неделя на самарянката, тъй като в нея се чете евангелкият роман за диалога на Иисус Христос с една жена от област Самария в Палестина. Самаряните били родом евреи, които по време на Вавилонския плен се смесили с други нации и по тази причина по-късно, по времето на Христос, останалите евреи не ги приемали за свои сънародници и едноверци. Но таман на жена от тази област Иисус разкрил едни от най-важните истини на Своето обучение, като споделил: " Бог е дух и тези, които Му се покланят, би трябвало да Му се покланят с дух и с истина ". Или в почитта си към Бог да не оставаме на нивото единствено на официални думи и дейности, а би трябвало да Го приемем с духа си и да Го следваме същински. След диалога на Христос с нея тя станала Негова последователка, а по-късно била проповедничка на вярата в Спасителя, написа Българска телеграфна агенция.
Свети Еразъм бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял през III-IV век. Той бил старателен свещеник на тамошната черква, отличил се в грижата за бедните и в проповядването на Христовото благовестие. Бил отдаден и в епископски ранг. В желанието си да притегли нови хора към вярата и живота в Христос, той подхванал проповеднически пътувания, по време на които ревниво разпространявал Божието слово.
С просветлението на Светия Дух, Еразъм постигнал доста триумфи, тъй като Бог отварял сърцата и мозъците на хората да слушат и да следват избавителното обучение. Така стигнал и в днешния град Охрид, където потърпевш страдалчески при започване на IV век. Свети Еразъм бил настойник на Охрид и учредител на локалната черква, която по-късно била наследена от българите. В Първото българско царство почитта към светеца се популяризирала в цялата ни страна. В Охрид има раннохристиянска базилика, отдадена на свети Еразъм, както и скална черква. Житието му е преведено на старобългарски преди XII век.
Свети Никифор е роден в Цариград през 758 година Родителите му били правилни последователи на православието, по този начин възпитали и сина си. Никифор получил положително обучение и станал духовник, а сетне и клирик на патриаршията. Императорът му упълномощил да поеме ръководството на огромен дом за небогати, а след гибелта на патриарх Тарасий в 806 година Никифор бил определен за негов правоприемник. На този висок пост той намерено се противопоставил на иконоборческата разкол. Но с това станал неуместен на новия император Лъв V Арменец, който подхванал гонение против иконопочитателите.
Настойчивостта на Никифор в отбрана на православието провокирала гнева на императора, който през 815 година го свалил от патриаршеския трон и го изпратил на изгнание, където патриархът изповедник на вярата умрял на 2 юни 828 година
