Дали съм ти по силите? Не знам... Аз даже и на себе си съм трудна.
Неделя е, есен е и надали има по-подходящо време от това за вдъхновяващо стихотворение, което ще направи деня ни малко по-вълшебен.
***
Единственият метод да те имам...
Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз дори и на себе си съм сложна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.
Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И след това ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)
Понякога се влюбвам. Все във тебе.
И ставам същинска. Досущ като момиче.
И дори мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.
Защото ме е боязън, че ще се счупиш
от любовта, насъбрана във мене.
А аз по този начин не желая да те изгубвам!
И си мълча най-после на вселената...
Caribiana
***
Единственият метод да те имам...
Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз дори и на себе си съм сложна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.
Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И след това ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)
Понякога се влюбвам. Все във тебе.
И ставам същинска. Досущ като момиче.
И дори мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.
Защото ме е боязън, че ще се счупиш
от любовта, насъбрана във мене.
А аз по този начин не желая да те изгубвам!
И си мълча най-после на вселената...
Caribiana
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ