Срам : Паметник на концлагеристи край Перник тъне в бурени и забрава
Недалеч от столицата, край Перник, в тотална давност е потопен паметникът, повдигнат в респект на жертвите и на мъченията и издевателствата над хиляди борци за независимост и народна власт в концентрационния лагер " Куциян ", споделя БГНЕС.
Един от най-зловещите концлагери по времето на комунизма е основан в края на 1945 г и там са избити, пребити, осакатени хиляди борци за свободата и демокрацията на България. Тази въгледобивна мина в Перник се трансформира в последния земен път за хиляди българи.
В този лагер по знамение оцелява Димитър Талев. Да, тъкмо за създателя на тетралогията, за създателя на „ Железния светилник " става въпрос. Същият този Талев, за който всеки българин научава още в ранните учебни дни; същият Талев, чиито наследници през днешния ден са публични личности; и същият този Талев, чиито книги се преиздават и препродават и до през днешния ден.
Димитър Талев и до през днешния ден остава връх в българската словесност и един от най-популярните и най-четени писатели в България. В персонален проект, обаче, изключително сложни за огромния публицист стават годините след преврата на 9 септември 1944 година Тогава той попада под ударите на по този начин наречената „ национална власт “ поради битката си за българска Македония. На млади години Димитър Талев се увлича от левите хрумвания, след това стартира да написа за българската идея в Македония. През 20-те и 30-те години на предишния век писателят подлага на критика както комунистическата идеология, по този начин и ролята на Комунистическата партия и Коминтерна във връзка с битката в Македония.
Димитър Талев е част от десницата във Вътрешна македонска революционна организация в качеството си на основен редактор на вестник „ Македония “, един от доближените на Иван Михайлов. След затварянето на вестника от 19-майците, стартира да работи във вестник „ Зора “, чийто издател е един огромен български публицист от Прилеп Данаил Крапчев, погубен от комунистите. Заради тази му активност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, дружно с още 29 души, измежду тях са Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.
Впоследствие Талев е задържан и хвърлен в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 година, когато е освободен. През 1947 година във връзка на визитата на югославския деспот Йосип Броз Тито и във връзка на настоящата тогава концепция за основаване на южнославянска федерация, което на процедура значи България да се включи в Югославия и да се откаже от своя суверенитет, още веднъж е спретнат в лагерите. Обвиненията тогава против него са, че е изтъкнат михайловист, великобългарски шовинист.
Това е доста тежък интервал за писателя. Той прекарва доста тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от гибелта. Бил е заставен да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите правила. Неговите сълагерници са му помагали да ги извършва, даже един път го избавят от сигурна гибел, когато отпаднал припада и е покрит от купчина въглища, само че по знамение го намират и оживява. Оцелява откакто брачната половинка му скрито разтопявала бучки захар на карамел, слагала ги в буркани, от горната страна лепяла етикети и ги замаскирвала като медикаменти, и ги изпращала в лагера.
Когато го пускат от лагерите, Талев се прибира при брачната половинка си изцяло отпаднал – жълто-зелен на разположение, с отекли крайници и на тегло 46 кг.
Цялото му семейство е изселено в Луковит, сложено е в изолираност и следено. Неговите книги не се издават, няма средства за естествен живот и лекуване. В резултат на всичко това писателят ще отключи раково заболяване, от което ще почине по-късно през 1966 година
С смяната през 50-те години на политиката на Българска комунистическа партия по македонския въпрос Димитър Талев е оправдан, става член на Съюз на българските писатели, депутат.
В България съвсем няма книги за комунистическите лагери, само че тъкмо за Куциян има една дребна брошура – мемоари на Йордан Вълчев, който е оживял от лагера. " Тази книга е рожба на радостния и всеопрощаващ дух, който са ми завещали прадедите ", написа той на гърба на книгата. " Ще работим усърдно и в случай че забележим, че можем за по-малко от 16 часа да натоварим по 20 вагончета на човек, няма да се връщаме, само че ще спим на забоя; инак, схванат ли, че елементарно товарим по10 вагончета, ще ги създадат отсега нататък освен 10, само че може да дигнат и до 12! Така или другояче, само че към този момент трябваше за 16 часа да натоварим по 16 тона! Лягаме и заспиваме като мъртви. Разбуждат ни в 18 часа. В 18.30 към този момент ядем булгура – добре сме! Ще хапнат свинете и без нас! В 19 потегляме, в 20 ще стартираме. С нас вечеря и групата на фугинистите, а също групата, в която е Димитър Талев... На устните му ведно една тиха, разполагаща усмивка... Движенията му бяха бавни, изтощени, беше посърнал, мъчно понасяше несгодите, " написа Вълчев.
Самият Димитър Талев признава, че е оживял по знамение в диалога си с Христо Огнянов през 1965 година Тогава се срещат за първи път от 21 години. Двамата в продължение на 7 години работят дружно в най-авторитетния вестник „ Зора ". Както е известно издателят на „ Зора " огромният български журналист и публицист Данаил Крапчев е погубен още на 10 септември 1944 по изключително садистичен метод в Горна Джумая, сегашен Благоевград.
Около паметника за жертвите в Куциян има десетки, стотици рекламни табели за хазартни залози. За лагера няма знак, нито писмен знак. Споменът се изличава с всяка минала година.
Един от най-зловещите концлагери по времето на комунизма е основан в края на 1945 г и там са избити, пребити, осакатени хиляди борци за свободата и демокрацията на България. Тази въгледобивна мина в Перник се трансформира в последния земен път за хиляди българи.
В този лагер по знамение оцелява Димитър Талев. Да, тъкмо за създателя на тетралогията, за създателя на „ Железния светилник " става въпрос. Същият този Талев, за който всеки българин научава още в ранните учебни дни; същият Талев, чиито наследници през днешния ден са публични личности; и същият този Талев, чиито книги се преиздават и препродават и до през днешния ден.
Димитър Талев и до през днешния ден остава връх в българската словесност и един от най-популярните и най-четени писатели в България. В персонален проект, обаче, изключително сложни за огромния публицист стават годините след преврата на 9 септември 1944 година Тогава той попада под ударите на по този начин наречената „ национална власт “ поради битката си за българска Македония. На млади години Димитър Талев се увлича от левите хрумвания, след това стартира да написа за българската идея в Македония. През 20-те и 30-те години на предишния век писателят подлага на критика както комунистическата идеология, по този начин и ролята на Комунистическата партия и Коминтерна във връзка с битката в Македония.
Димитър Талев е част от десницата във Вътрешна македонска революционна организация в качеството си на основен редактор на вестник „ Македония “, един от доближените на Иван Михайлов. След затварянето на вестника от 19-майците, стартира да работи във вестник „ Зора “, чийто издател е един огромен български публицист от Прилеп Данаил Крапчев, погубен от комунистите. Заради тази му активност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, дружно с още 29 души, измежду тях са Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.
Впоследствие Талев е задържан и хвърлен в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 година, когато е освободен. През 1947 година във връзка на визитата на югославския деспот Йосип Броз Тито и във връзка на настоящата тогава концепция за основаване на южнославянска федерация, което на процедура значи България да се включи в Югославия и да се откаже от своя суверенитет, още веднъж е спретнат в лагерите. Обвиненията тогава против него са, че е изтъкнат михайловист, великобългарски шовинист.
Това е доста тежък интервал за писателя. Той прекарва доста тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от гибелта. Бил е заставен да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите правила. Неговите сълагерници са му помагали да ги извършва, даже един път го избавят от сигурна гибел, когато отпаднал припада и е покрит от купчина въглища, само че по знамение го намират и оживява. Оцелява откакто брачната половинка му скрито разтопявала бучки захар на карамел, слагала ги в буркани, от горната страна лепяла етикети и ги замаскирвала като медикаменти, и ги изпращала в лагера.
Когато го пускат от лагерите, Талев се прибира при брачната половинка си изцяло отпаднал – жълто-зелен на разположение, с отекли крайници и на тегло 46 кг.
Цялото му семейство е изселено в Луковит, сложено е в изолираност и следено. Неговите книги не се издават, няма средства за естествен живот и лекуване. В резултат на всичко това писателят ще отключи раково заболяване, от което ще почине по-късно през 1966 година
С смяната през 50-те години на политиката на Българска комунистическа партия по македонския въпрос Димитър Талев е оправдан, става член на Съюз на българските писатели, депутат.
В България съвсем няма книги за комунистическите лагери, само че тъкмо за Куциян има една дребна брошура – мемоари на Йордан Вълчев, който е оживял от лагера. " Тази книга е рожба на радостния и всеопрощаващ дух, който са ми завещали прадедите ", написа той на гърба на книгата. " Ще работим усърдно и в случай че забележим, че можем за по-малко от 16 часа да натоварим по 20 вагончета на човек, няма да се връщаме, само че ще спим на забоя; инак, схванат ли, че елементарно товарим по10 вагончета, ще ги създадат отсега нататък освен 10, само че може да дигнат и до 12! Така или другояче, само че към този момент трябваше за 16 часа да натоварим по 16 тона! Лягаме и заспиваме като мъртви. Разбуждат ни в 18 часа. В 18.30 към този момент ядем булгура – добре сме! Ще хапнат свинете и без нас! В 19 потегляме, в 20 ще стартираме. С нас вечеря и групата на фугинистите, а също групата, в която е Димитър Талев... На устните му ведно една тиха, разполагаща усмивка... Движенията му бяха бавни, изтощени, беше посърнал, мъчно понасяше несгодите, " написа Вълчев.
Самият Димитър Талев признава, че е оживял по знамение в диалога си с Христо Огнянов през 1965 година Тогава се срещат за първи път от 21 години. Двамата в продължение на 7 години работят дружно в най-авторитетния вестник „ Зора ". Както е известно издателят на „ Зора " огромният български журналист и публицист Данаил Крапчев е погубен още на 10 септември 1944 по изключително садистичен метод в Горна Джумая, сегашен Благоевград.
Около паметника за жертвите в Куциян има десетки, стотици рекламни табели за хазартни залози. За лагера няма знак, нито писмен знак. Споменът се изличава с всяка минала година.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ