СЪКРОВИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ: Светилище на 7000 г. край Ловеч разкрива корените на европейската цивилизация по българските земи
Недалеч от Ловеч, сред селата Дойренци и Дренов, при построяването на бъдещото трасе на автомагистрала " Хемус " е разкрито ямно светилище на седем хиляди години, оградено с ритуален трап. Проучването му стартира преди две години със сондажи и след известно спиране, през май тази година археолозите още веднъж възобновяват разкопките, които се управляват от проф. Васил Николов и основен помощник доктор Галина Самичкова от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките. Пред Българска телеграфна агенция акад. Николов заяви, че археологическият монумент датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация. Това е и един от най-големите археологически обекти в тази част на автомагистралата, който е дълъг към 740 метра и необятен над 70 метра. Самото светилище, където са разкрити 40 обредни ями, е необятно към 196 метра. За дължината му, която остава в непроучван терен, се допуска, че е още по-голяма.
" Това светилище на към 7000 години е на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи – хора, които са произвеждали, уседнали са в селища със постоянни къщи и към този момент доста интензивно се грижели за реколтата си, обвързвана с обредността – уточни акад. Васил Николов пред Българска телеграфна агенция. – За актуалния човек е мъчно да разбере мисленето на хората отпреди 7000 години, само че за тях това е била извънредно значима активност за добива на повече жито, за изобилие на животните и в фамилията. "
Първоначално обредите за изобилие са се правили край селищата. През идващите епохи обаче тези действия излизат отвън тях – на най-плодородните земи наоколо до извор. По думите на акад. Николов, няма друго такова светилище, намерено в днешна Северна България, с точните контури на обредния трап, който лимитира свещената повърхност, на която хората са правили такива обреди и постоянно до извор. Всъщност културата, която показват предшествениците ни по днешните български е времето на първата европейска цивилизация:
" Шесто и пето хилядолетие преди Христа са златните хилядолетия на днешните български земи – отбелязва акад. Николов. – Именно това светилище, което в този момент изследваме е от средата на този интервал. Тези хора са мотор на културата в Европа. Оттук потеглят корените на европейската цивилизация и точно тази богата обредност, която ние записваме е доказателство в това отношение. "
В светилището са разкрити и скелетни човешки остатъци, които са положени в плиткия трап, който го огражда. " На едно от местата в рова са открити три черепа, един до различен, с костни остатъци от един скелет, на друго – остатъци от скелет, без череп, а на последващо - череп с малко скелетни остатъци – показва археологът акад. Николов и разяснява: – Всички са на младежи и са били препогребани в рова. Най-възрастният субект, който сме намерили отново в рова е съвсем напълно непокътнат в свито състояние. Черепът е доста значим в религиозно-митологичната система на античните земеделци. " Тази обредност, която за пръв път археолозите записват по Долния Дунав, занапред предстои на доста разбори и изводи. В същия трап, както и в обредните ями са открити и остатъци от натрошени керамични съдове. Извършващите жертвоприношението са колели животното, приготвяли са храна за обща софра, като част от нея влизала в обредната яма:
" Това светилище на към 7000 години е на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи – хора, които са произвеждали, уседнали са в селища със постоянни къщи и към този момент доста интензивно се грижели за реколтата си, обвързвана с обредността – уточни акад. Васил Николов пред Българска телеграфна агенция. – За актуалния човек е мъчно да разбере мисленето на хората отпреди 7000 години, само че за тях това е била извънредно значима активност за добива на повече жито, за изобилие на животните и в фамилията. "
Първоначално обредите за изобилие са се правили край селищата. През идващите епохи обаче тези действия излизат отвън тях – на най-плодородните земи наоколо до извор. По думите на акад. Николов, няма друго такова светилище, намерено в днешна Северна България, с точните контури на обредния трап, който лимитира свещената повърхност, на която хората са правили такива обреди и постоянно до извор. Всъщност културата, която показват предшествениците ни по днешните български е времето на първата европейска цивилизация:
" Шесто и пето хилядолетие преди Христа са златните хилядолетия на днешните български земи – отбелязва акад. Николов. – Именно това светилище, което в този момент изследваме е от средата на този интервал. Тези хора са мотор на културата в Европа. Оттук потеглят корените на европейската цивилизация и точно тази богата обредност, която ние записваме е доказателство в това отношение. "
В светилището са разкрити и скелетни човешки остатъци, които са положени в плиткия трап, който го огражда. " На едно от местата в рова са открити три черепа, един до различен, с костни остатъци от един скелет, на друго – остатъци от скелет, без череп, а на последващо - череп с малко скелетни остатъци – показва археологът акад. Николов и разяснява: – Всички са на младежи и са били препогребани в рова. Най-възрастният субект, който сме намерили отново в рова е съвсем напълно непокътнат в свито състояние. Черепът е доста значим в религиозно-митологичната система на античните земеделци. " Тази обредност, която за пръв път археолозите записват по Долния Дунав, занапред предстои на доста разбори и изводи. В същия трап, както и в обредните ями са открити и остатъци от натрошени керамични съдове. Извършващите жертвоприношението са колели животното, приготвяли са храна за обща софра, като част от нея влизала в обредната яма:
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ