Връщат 20% ДДС за хляба
Нечувано и нереалистично нарастване на приходите от близо 20 милиарда лева е заложено в бюджета за 2025 година, чиито параметри бяха оповестени от Министерството на финансите късно в понеделник вечерта. Според бюджетната статистика от последните години нормално постъпленията порастват с 3-5-8 милиарда лева на година в безспорна сума, само че не и с 20 милиарда лева, освен това на фона на много непретенциозен растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,8%. Общо през 2025 година се залагат доходи във фиска от 92 милиарда лева
В идващите три години, съгласно оповестената бюджетна рамка, не е очакван сходен натруфен растеж на бюджетните доходи. Очаква се и през 2026 година, и през 2027 година те да бъдат към 95 милиарда лева Срещу високите доходи следващата година стоят разноски от близо 99 милиарда лева
В проектосметката на страната за идната година е отпаднала в началото оповестената от служебния финансов министър Людмила Петкова концепция за въвеждане на налог върху свръхпечалбата на банките, излиза наяве от плана. През дни срещу налога се разгласи и шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев. Очакваше се от това перо във фиска да влязат малко под 1 милиарда лева
За сметка на това се вкарва данъчна прошка, от която бе обявено, че МФ чака доходи от близо 4 милиарда лева Амнистията се състои от две ограничения. Едната планува отпадане на дължимите лихви при заплащане на просрочени обществени вземания за налози и осигуровки, зародили до 31 декември 2023 година, както и за локални налози и такса боклук за интервали до 31 декември 2024 година Втората мярка е еднократно обявление на недекларирани приходи, които ще се обложат с 15% еднократен налог, без лихви. Мярката няма да се ползва във връзка с приходи, свързани с незаконна активност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм. Сред главните ограничения, от които се чакат високи приходи в бюджета, е въвеждането на налог върху добива на подземни благосъстояния.
Напред във времето се измества покачването на акциза върху цигарите. Увеличава се и акцизната ставка за алкохола, в това число за бирата.
Идеята за повишение на осигуровките за пенсии отпада за 2025 година, само че се измества за идващите две години. Предвижда се пенсионната вноска за първия дирек да се повиши с 3 процентни пункта от 1 януари 2026 година, както и с още 2 процентни пункта от 2027 година Всичките пари ще отидат в Национален осигурителен институт, като покачването няма да обхване втория дирек в частните фондове. Предложено е още повишение на оптималния застрахователен приход до 4130 лева, както и повдигане на минималната работна заплата на 1077 лева
Данък добавена стойност за ресторантьорите и хляба се връща на общоприетата ставка от 20% от 1 януари 2025 година Заложена е също анулация на повишението прага за регистрация по Данък добавена стойност от 100 000 лева на 166 000 лева, което трябваше да се случи от 1 януари 2025 година, тъй като мярката води до спад на приходите от Данък добавена стойност.
Повишенията на заплатите на учителите и на работещите в бранш " Сигурност " се резервират. Специално нарастването в Министерство на вътрешните работи, в Министерството на защитата и НСО ще коства към 2,15 милиарда лева в допълнение, сочат изчисленията на МФ.
Общо разноските в бранш " Отбрана и сигурност " се подвигат с 4,4 милиарда лева - от 7,6 милиарда лева тази година на 12 милиарда лева през 2025 година Парите за обучение се усилват с към 2 милиарда лева Здравеопазването ще получи спомагателни 1,8 милиарда лева
Секторът, който гълтам максимален бюджетен запас - пенсиите и обществената политика, ще получи 34 милиарда лева при 29,5 милиарда лева тази година.
Увеличението на средствата за администрацията (държавните служби) ще е с към 1,1 милиарда лева до 5, 4 милиарда лева
В Бюджет 2025 финансовите разноски не се редуцират, а се усилват съществено. По стратегия тази година трябваше да се похарчат 10 милиарда лева, само че действителният разход се предвижда на към 6,8 милиарда лева Догодина обаче в бюджета се залагат 14 милиарда лева за финансови разноски.
Латвия също ще полза трезорите
Латвия е следващата страна от Европейски Съюз, която вкарва особено облагане за свръхпечалбите на банките. България също се бе запътила към такава мярка, само че концепцията в последна сметка отпадна. В същото време пapлaмeнтът нa Лaтвия пpиe oкoнчaтeлнo Зaкoнa зa дaнъкa въpxy cвpъxпeчaлбитe нa бaнкитe, който щe дeйcтвa зa 3-гoдишeн пepиoд, т.e. пpeз 2025-2027 година, заяви Money.bg. Предвижда се банките в Латвия да вършат отчисления (т.нap. coлидapни внocки), от които в бюджета ще влязат 96 млн. eвpo следващата година, 61 млн. през 2026 година и 66 млн. през 2027 година
Oт бaнкитe ce очaквa да вършат aвaнcoви плaщaния всяко тримесечие. B cъщoтo вpeмe e cъздaдeн мexaнизъм зa връщане на " внocкитe зa coлидapнocт ", кoйтo пpeдвиждa възcтaнoвявaнe нa до 100% oт дaнъкa при избрани индикатори за съответната банка - в случай че облагите идват от сериозен растеж на отпуснатите заеми, а не от повдигане на лихви, такси и комисиони.
Доста страни от Европейски Съюз вкараха свои версии на този вид облагане още през 2023 година - Италия, Испания, Швеция, Унгария, Словакия.
В идващите три години, съгласно оповестената бюджетна рамка, не е очакван сходен натруфен растеж на бюджетните доходи. Очаква се и през 2026 година, и през 2027 година те да бъдат към 95 милиарда лева Срещу високите доходи следващата година стоят разноски от близо 99 милиарда лева
В проектосметката на страната за идната година е отпаднала в началото оповестената от служебния финансов министър Людмила Петкова концепция за въвеждане на налог върху свръхпечалбата на банките, излиза наяве от плана. През дни срещу налога се разгласи и шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев. Очакваше се от това перо във фиска да влязат малко под 1 милиарда лева
За сметка на това се вкарва данъчна прошка, от която бе обявено, че МФ чака доходи от близо 4 милиарда лева Амнистията се състои от две ограничения. Едната планува отпадане на дължимите лихви при заплащане на просрочени обществени вземания за налози и осигуровки, зародили до 31 декември 2023 година, както и за локални налози и такса боклук за интервали до 31 декември 2024 година Втората мярка е еднократно обявление на недекларирани приходи, които ще се обложат с 15% еднократен налог, без лихви. Мярката няма да се ползва във връзка с приходи, свързани с незаконна активност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм. Сред главните ограничения, от които се чакат високи приходи в бюджета, е въвеждането на налог върху добива на подземни благосъстояния.
Напред във времето се измества покачването на акциза върху цигарите. Увеличава се и акцизната ставка за алкохола, в това число за бирата.
Идеята за повишение на осигуровките за пенсии отпада за 2025 година, само че се измества за идващите две години. Предвижда се пенсионната вноска за първия дирек да се повиши с 3 процентни пункта от 1 януари 2026 година, както и с още 2 процентни пункта от 2027 година Всичките пари ще отидат в Национален осигурителен институт, като покачването няма да обхване втория дирек в частните фондове. Предложено е още повишение на оптималния застрахователен приход до 4130 лева, както и повдигане на минималната работна заплата на 1077 лева
Данък добавена стойност за ресторантьорите и хляба се връща на общоприетата ставка от 20% от 1 януари 2025 година Заложена е също анулация на повишението прага за регистрация по Данък добавена стойност от 100 000 лева на 166 000 лева, което трябваше да се случи от 1 януари 2025 година, тъй като мярката води до спад на приходите от Данък добавена стойност.
Повишенията на заплатите на учителите и на работещите в бранш " Сигурност " се резервират. Специално нарастването в Министерство на вътрешните работи, в Министерството на защитата и НСО ще коства към 2,15 милиарда лева в допълнение, сочат изчисленията на МФ.
Общо разноските в бранш " Отбрана и сигурност " се подвигат с 4,4 милиарда лева - от 7,6 милиарда лева тази година на 12 милиарда лева през 2025 година Парите за обучение се усилват с към 2 милиарда лева Здравеопазването ще получи спомагателни 1,8 милиарда лева
Секторът, който гълтам максимален бюджетен запас - пенсиите и обществената политика, ще получи 34 милиарда лева при 29,5 милиарда лева тази година.
Увеличението на средствата за администрацията (държавните служби) ще е с към 1,1 милиарда лева до 5, 4 милиарда лева
В Бюджет 2025 финансовите разноски не се редуцират, а се усилват съществено. По стратегия тази година трябваше да се похарчат 10 милиарда лева, само че действителният разход се предвижда на към 6,8 милиарда лева Догодина обаче в бюджета се залагат 14 милиарда лева за финансови разноски.
Латвия също ще полза трезорите
Латвия е следващата страна от Европейски Съюз, която вкарва особено облагане за свръхпечалбите на банките. България също се бе запътила към такава мярка, само че концепцията в последна сметка отпадна. В същото време пapлaмeнтът нa Лaтвия пpиe oкoнчaтeлнo Зaкoнa зa дaнъкa въpxy cвpъxпeчaлбитe нa бaнкитe, който щe дeйcтвa зa 3-гoдишeн пepиoд, т.e. пpeз 2025-2027 година, заяви Money.bg. Предвижда се банките в Латвия да вършат отчисления (т.нap. coлидapни внocки), от които в бюджета ще влязат 96 млн. eвpo следващата година, 61 млн. през 2026 година и 66 млн. през 2027 година
Oт бaнкитe ce очaквa да вършат aвaнcoви плaщaния всяко тримесечие. B cъщoтo вpeмe e cъздaдeн мexaнизъм зa връщане на " внocкитe зa coлидapнocт ", кoйтo пpeдвиждa възcтaнoвявaнe нa до 100% oт дaнъкa при избрани индикатори за съответната банка - в случай че облагите идват от сериозен растеж на отпуснатите заеми, а не от повдигане на лихви, такси и комисиони.
Доста страни от Европейски Съюз вкараха свои версии на този вид облагане още през 2023 година - Италия, Испания, Швеция, Унгария, Словакия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ