Българи и румънци са третирани като роби в кланица в Германия, разкри немски тв екип
Нечовешка употреба на служащи от България и Румъния в касапница в Германия разкри документален филм, излъчен по канала " САТ 1 ". Авторката му, журналистката Яна Бернхард, описа пред Нова тв по какъв начин е вкарала под прикритие като работничка българка с две висши образования, с цел да изследва изискванията на труд в месокомбинат на милиардера Клемент Тьонис.
Кланицата се прочува през 2020 година, когато там избухва най-голямата всеобща болест от ковид - над 2000 души от личния състав. Германските медии за първи път разкриват обстоятелства за живота на българските и румънските служащи там.
" Две години работих в кланиците " Тьонис " и рядко приключвахме след контрактуваните осем часа. В множеството случаи работехме по 12-13 часа. Вписвахме в допълнение отработените часове, само че най-после това не се отразяваше във фишовете за заплатата ", описа през юни 2020 година румънец пред " Дойче веле ". Хората са принудени да живеят по 8-10 и повече души в едно жилище като всеки е задължен да заплаща по 200 евро месечен наем. Сградите се имат от компании, свързани с кланицата и наемът е 2-3 пъти по-висок от нормалния за този регион.
Беше доста студено и влажно, лентите на конвейера се движеха доста бързо. В общото ни жилище нощем чувах сътрудниците да плачат - от мощните болки и подутите ръце. Но се окуражавахме взаимно. Казвахме си: " Дръж се! ", споделя служащият.
Тогава притежателят на кланицата Тьонис излиза с опрощение пред немските медии. " Преди всичко са ми значими хората и желая да им се извиня ", дава обещание той.
След това тв екипът на Яна Бернхард от " САТ 1 " взема решение да ревизира дали притежателят в действителност ще промени изискванията на труд в кланиците си.
Българката, работеща под прикритие за следствието и наречена във кино лентата Милена, се сблъсква с кошмарни правила, залегнали в трудовите контракти. Забранено е ходенето до тоалетна, неразрешено е да се храниш или пиеш вода в халетата. Разрешено е единствено в късите почивки, споделя Милена.
Хората работят, стъпили в кръв до глезените, режат животни всеки ден - извънредно тежка работа, открило следствието.
" Срещнахме се с хора, отслабнали над 20 кг за малко време, тъй като нямаха опция да се хранят. Всичко това е записано в трудовия контракт, законно е, само че е нечовешко ", разяснява тя. Лекарка от незабавна помощ споделя във кино лентата, че един служащ се обесил. " Става дума за втора употреба хора, хора за изхвърляне, които просто се заменят със идващите, откакто се амортизират ", споделя немската журналистка.
Тв екипът отива на място и се среща с български и румънски служащи, само че те се страхували да приказват. " Системно се злоупотребява с незнанието и езиковите бариери на тези хора, с цел да може компанията на печели на техен тил ", отбелязва Бернхард.
Хората от Балканите са съвършените плебеи. Те правят работата, която един немец в никакъв случай не би се съгласил да прави, разяснява Милена. Тя изяснява, че има две висши образования в България, само че " в моята страна нямам късмет да работя по специалността, която съм учила ".
И Бернхард вижда същата причина за употребата на образовани хора от двете балкански страни. " У вас в медиите животът в Германия е възхваляван: " О, елате в Германия и спечелете положителни пари! ", цитира тя рекламни послания.
Нейният снимачен екип е спиран от полицейски коли, които се пробвали да пречат на снимането на фрагментите. " Има връзка сред милиардера Тьонис и локалните органи на реда ", твърди Бернхард. Малко преди излъчването на кино лентата юристи на Тьонис изпратили заплашително писмо, само че това не спряло екипа. " Основната цел на кино лентата ни е да отнемем страха от служащите, тъй като най-тъжното е, че за тях това е в реда на нещата. Но в Германия служащите имат права, само че те просто не ги знаят ", изяснява журналистката.
Тя дефинира всичко забелязано като " съвременно иго ", с което се експлоатират небогати образовани хора, с цел да забогатяват притежателите на немска компания.
Кланицата се прочува през 2020 година, когато там избухва най-голямата всеобща болест от ковид - над 2000 души от личния състав. Германските медии за първи път разкриват обстоятелства за живота на българските и румънските служащи там.
" Две години работих в кланиците " Тьонис " и рядко приключвахме след контрактуваните осем часа. В множеството случаи работехме по 12-13 часа. Вписвахме в допълнение отработените часове, само че най-после това не се отразяваше във фишовете за заплатата ", описа през юни 2020 година румънец пред " Дойче веле ". Хората са принудени да живеят по 8-10 и повече души в едно жилище като всеки е задължен да заплаща по 200 евро месечен наем. Сградите се имат от компании, свързани с кланицата и наемът е 2-3 пъти по-висок от нормалния за този регион.
Беше доста студено и влажно, лентите на конвейера се движеха доста бързо. В общото ни жилище нощем чувах сътрудниците да плачат - от мощните болки и подутите ръце. Но се окуражавахме взаимно. Казвахме си: " Дръж се! ", споделя служащият.
Тогава притежателят на кланицата Тьонис излиза с опрощение пред немските медии. " Преди всичко са ми значими хората и желая да им се извиня ", дава обещание той.
След това тв екипът на Яна Бернхард от " САТ 1 " взема решение да ревизира дали притежателят в действителност ще промени изискванията на труд в кланиците си.
Българката, работеща под прикритие за следствието и наречена във кино лентата Милена, се сблъсква с кошмарни правила, залегнали в трудовите контракти. Забранено е ходенето до тоалетна, неразрешено е да се храниш или пиеш вода в халетата. Разрешено е единствено в късите почивки, споделя Милена.
Хората работят, стъпили в кръв до глезените, режат животни всеки ден - извънредно тежка работа, открило следствието.
" Срещнахме се с хора, отслабнали над 20 кг за малко време, тъй като нямаха опция да се хранят. Всичко това е записано в трудовия контракт, законно е, само че е нечовешко ", разяснява тя. Лекарка от незабавна помощ споделя във кино лентата, че един служащ се обесил. " Става дума за втора употреба хора, хора за изхвърляне, които просто се заменят със идващите, откакто се амортизират ", споделя немската журналистка.
Тв екипът отива на място и се среща с български и румънски служащи, само че те се страхували да приказват. " Системно се злоупотребява с незнанието и езиковите бариери на тези хора, с цел да може компанията на печели на техен тил ", отбелязва Бернхард.
Хората от Балканите са съвършените плебеи. Те правят работата, която един немец в никакъв случай не би се съгласил да прави, разяснява Милена. Тя изяснява, че има две висши образования в България, само че " в моята страна нямам късмет да работя по специалността, която съм учила ".
И Бернхард вижда същата причина за употребата на образовани хора от двете балкански страни. " У вас в медиите животът в Германия е възхваляван: " О, елате в Германия и спечелете положителни пари! ", цитира тя рекламни послания.
Нейният снимачен екип е спиран от полицейски коли, които се пробвали да пречат на снимането на фрагментите. " Има връзка сред милиардера Тьонис и локалните органи на реда ", твърди Бернхард. Малко преди излъчването на кино лентата юристи на Тьонис изпратили заплашително писмо, само че това не спряло екипа. " Основната цел на кино лентата ни е да отнемем страха от служащите, тъй като най-тъжното е, че за тях това е в реда на нещата. Но в Германия служащите имат права, само че те просто не ги знаят ", изяснява журналистката.
Тя дефинира всичко забелязано като " съвременно иго ", с което се експлоатират небогати образовани хора, с цел да забогатяват притежателите на немска компания.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ