Откриха, че неандерталците и съвременните хора са живели заедно много по-рано, отколкото се смяташе досега
Неандерталците и актуалните хора са живели дружно в Европа доста по-рано, в сравнение с се смяташе до момента, съобщи Associated Press, като цитира проучване на европейски и американски учени. Заключенията са направени въз основата на вкаменелости от Хомо сапиенс и сечива, открити сред фосили на неандерталци в пещерата Мандран, Южна Франция.
" Находките дават археологически доказателства, че тези братовчеди хоминини може да са живели в един и същи район на Европа едновременно ", считат експертите.
Използвайки нови технологии, учените датират някои от човешките остатъци отпреди към 54 хиляди години - съвсем 10 хиляди години по-рано от предходните находки в Европа, с едно изключение в Гърция. Изследователите споделят, че повече от 30 години деликатно са пресявали пластове прахуляк и пясък вътре в пещерата, която се намира на 140 километра северно от град Марсилия, написа dariknews.bg.
Те са разкрили стотици хиляди артефакти, за които се счита, че са били или на неандерталците, или на актуалните хора. Сред тях има усъвършенствани каменни сечива, употребявани от Хомо сапиенс за рязане или остъргване, а също и като накрайници на копия.
Подобни принадлежности от съвсем същия интервал са открити на към 3000 километра в сегашен Ливан, което демонстрира, че актуалните хора с обща просвета може да са пътували през Средиземно море, споделя Людовик Слимак, един от водещите създатели на новото проучване и археолог в университета в Тулуза.
Въпреки че откривателите не откриват доказателства за културен продан сред неандерталците и актуалните хора, които са се редували в пещерата, бързата поредност на обитание сама по себе си е значима, изясняват те. В един случай пещерата е сменила жителите си за към година, сподели Слимак.
Катерина Харвати, професор по палеоантропология в университета в Тюбинген, Германия, която не е взела участие в проучването, счита, че откритията опровергават концепцията, че по-голямата част от европейския континент е била изключителната област на неандерталците допреди 45 хиляди години. Въпреки това първото начинание на Хомо сапиенс в района не е било изключително сполучливо, означи тя.
" Съвременните хора от пещерата наподобява са оживели единствено за доста къс интервал от време и са били сменени още веднъж от неандерталци в продължение на няколко хилядолетия ", споделя тя.
Френският ѝ сътрудник Слимак изяснява, че откритията в Мандран дават съображение да се допуска, че река Рона може да е била основна връзка сред Средиземноморското крайбрежие и континентална Европа. Според него това може да е бил " един от най-важните естествени миграционни коридори на целия античен свят ".
Той и сътрудниците му чакат да разгласяват още няколко значими открития въз основа на голямото количество данни, събрани от пещерата. Слимак споделя, че непрекъснатият транспорт на пясък локалните ветрове мистрал е помогнали за запазването на съкровищата, които си съперничат с други известни археологически обекти.
" Мандран е като тип неандерталски Помпей ", споделя той.
Проучването е оповестено в списанието Science Advances.
" Находките дават археологически доказателства, че тези братовчеди хоминини може да са живели в един и същи район на Европа едновременно ", считат експертите.
Използвайки нови технологии, учените датират някои от човешките остатъци отпреди към 54 хиляди години - съвсем 10 хиляди години по-рано от предходните находки в Европа, с едно изключение в Гърция. Изследователите споделят, че повече от 30 години деликатно са пресявали пластове прахуляк и пясък вътре в пещерата, която се намира на 140 километра северно от град Марсилия, написа dariknews.bg.
Те са разкрили стотици хиляди артефакти, за които се счита, че са били или на неандерталците, или на актуалните хора. Сред тях има усъвършенствани каменни сечива, употребявани от Хомо сапиенс за рязане или остъргване, а също и като накрайници на копия.
Подобни принадлежности от съвсем същия интервал са открити на към 3000 километра в сегашен Ливан, което демонстрира, че актуалните хора с обща просвета може да са пътували през Средиземно море, споделя Людовик Слимак, един от водещите създатели на новото проучване и археолог в университета в Тулуза.
Въпреки че откривателите не откриват доказателства за културен продан сред неандерталците и актуалните хора, които са се редували в пещерата, бързата поредност на обитание сама по себе си е значима, изясняват те. В един случай пещерата е сменила жителите си за към година, сподели Слимак.
Катерина Харвати, професор по палеоантропология в университета в Тюбинген, Германия, която не е взела участие в проучването, счита, че откритията опровергават концепцията, че по-голямата част от европейския континент е била изключителната област на неандерталците допреди 45 хиляди години. Въпреки това първото начинание на Хомо сапиенс в района не е било изключително сполучливо, означи тя.
" Съвременните хора от пещерата наподобява са оживели единствено за доста къс интервал от време и са били сменени още веднъж от неандерталци в продължение на няколко хилядолетия ", споделя тя.
Френският ѝ сътрудник Слимак изяснява, че откритията в Мандран дават съображение да се допуска, че река Рона може да е била основна връзка сред Средиземноморското крайбрежие и континентална Европа. Според него това може да е бил " един от най-важните естествени миграционни коридори на целия античен свят ".
Той и сътрудниците му чакат да разгласяват още няколко значими открития въз основа на голямото количество данни, събрани от пещерата. Слимак споделя, че непрекъснатият транспорт на пясък локалните ветрове мистрал е помогнали за запазването на съкровищата, които си съперничат с други известни археологически обекти.
" Мандран е като тип неандерталски Помпей ", споделя той.
Проучването е оповестено в списанието Science Advances.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ