Неандерталците и съвременните хора живели заедно в Европа от много по-рано
Неандерталците и актуалните хора са живели дружно в Европа доста по-рано, в сравнение с се смяташе до момента, съобщи Асошиейтед прес, като цитира проучване на европейски и американски учени.
Заключенията са направени въз основата на вкаменелости от Хомо сапиенс и сечива, открити сред фосили на неандерталци в пещерата Мандран , Южна Франция.
" Находките дават археологически доказателства, че тези братовчеди хоминини може да са живели в един и същи район на Европа едновременно ", считат експертите.
Използвайки нови технологии, учените датират някои от човешките остатъци отпреди към 54 хиляди години - съвсем 10 хиляди години по-рано от предходните находки в Европа, с едно изключение в Гърция.
Изследователите споделят, че повече от 30 години деликатно са пресявали пластове прахуляк и пясък вътре в пещерата, която се намира на 140 километра северно от град Марсилия.
Те са разкрили стотици хиляди артефакти , за които се счита, че са били или на неандерталците, или на актуалните хора. Сред тях има усъвършенствани каменни сечива, употребявани от Хомо сапиенс за рязане или остъргване, а също и като накрайници на копия.
Подобни принадлежности от съвсем същия интервал са открити на към 3000 километра в сегашен Ливан, което демонстрира, че актуалните хора с обща просвета може да са пътували през Средиземно море, споделя Людовик Слимак, един от водещите създатели на новото проучване и археолог в университета в Тулуза.
Въпреки че откривателите не откриват доказателства за културен продан сред неандерталците и актуалните хора, които са се редували в пещерата, бързата поредност на обитание сама по себе си е значима, изясняват те. В един случай пещерата е сменила жителите си за към година, сподели Слимак.
Катерина Харвати, професор по палеоантропология в университета в Тюбинген, Германия, която не е взела участие в проучването, счита, че откритията опровергават концепцията, че по-голямата част от европейския континент е била изключителната област на неандерталците допреди 45 хиляди години.
Въпреки това първото начинание на Хомо сапиенс в района не е било изключително сполучливо, означи тя.
" Съвременните хора от пещерата наподобява са оживели единствено за доста къс интервал от време и са били сменени още веднъж от неандерталци в продължение на няколко хилядолетия ", споделя тя.
Френският ѝ сътрудник Слимак изяснява, че о ткритията в Мандран дават съображение да се допуска, че река Рона може да е била основна връзка сред Средиземноморското крайбрежие и континентална Европа. Според него това може да е бил " един от най-важните естествени миграционни коридори на целия античен свят ".
Той и сътрудниците му чакат да разгласяват още няколко значими открития въз основа на голямото количество данни, събрани от пещерата. Слимак споделя, че непрекъснатият транспорт на пясък локалните ветрове мистрал е помогнали за запазването на съкровищата, които си съперничат с други известни археологически обекти.
" Мандран е като тип неандерталски Помпей ", споделя той.
Проучването е оповестено в списанието " Сайънс адвансис ".
Заключенията са направени въз основата на вкаменелости от Хомо сапиенс и сечива, открити сред фосили на неандерталци в пещерата Мандран , Южна Франция.
" Находките дават археологически доказателства, че тези братовчеди хоминини може да са живели в един и същи район на Европа едновременно ", считат експертите.
Използвайки нови технологии, учените датират някои от човешките остатъци отпреди към 54 хиляди години - съвсем 10 хиляди години по-рано от предходните находки в Европа, с едно изключение в Гърция.
Изследователите споделят, че повече от 30 години деликатно са пресявали пластове прахуляк и пясък вътре в пещерата, която се намира на 140 километра северно от град Марсилия.
Те са разкрили стотици хиляди артефакти , за които се счита, че са били или на неандерталците, или на актуалните хора. Сред тях има усъвършенствани каменни сечива, употребявани от Хомо сапиенс за рязане или остъргване, а също и като накрайници на копия.
Подобни принадлежности от съвсем същия интервал са открити на към 3000 километра в сегашен Ливан, което демонстрира, че актуалните хора с обща просвета може да са пътували през Средиземно море, споделя Людовик Слимак, един от водещите създатели на новото проучване и археолог в университета в Тулуза.
Въпреки че откривателите не откриват доказателства за културен продан сред неандерталците и актуалните хора, които са се редували в пещерата, бързата поредност на обитание сама по себе си е значима, изясняват те. В един случай пещерата е сменила жителите си за към година, сподели Слимак.
Катерина Харвати, професор по палеоантропология в университета в Тюбинген, Германия, която не е взела участие в проучването, счита, че откритията опровергават концепцията, че по-голямата част от европейския континент е била изключителната област на неандерталците допреди 45 хиляди години.
Въпреки това първото начинание на Хомо сапиенс в района не е било изключително сполучливо, означи тя.
" Съвременните хора от пещерата наподобява са оживели единствено за доста къс интервал от време и са били сменени още веднъж от неандерталци в продължение на няколко хилядолетия ", споделя тя.
Френският ѝ сътрудник Слимак изяснява, че о ткритията в Мандран дават съображение да се допуска, че река Рона може да е била основна връзка сред Средиземноморското крайбрежие и континентална Европа. Според него това може да е бил " един от най-важните естествени миграционни коридори на целия античен свят ".
Той и сътрудниците му чакат да разгласяват още няколко значими открития въз основа на голямото количество данни, събрани от пещерата. Слимак споделя, че непрекъснатият транспорт на пясък локалните ветрове мистрал е помогнали за запазването на съкровищата, които си съперничат с други известни археологически обекти.
" Мандран е като тип неандерталски Помпей ", споделя той.
Проучването е оповестено в списанието " Сайънс адвансис ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ