Не зная дали обезценяваме думите, но съм сигурен, че ги

Не зная дали обезценяваме думите, само че съм сигурен, че ги научихме да не споделят това, което значат

В навечерието на Никулден беседваме с Ваньо Вълчев. Тази година той ще получи от кмета на Бургас Димитър Николов „ Ключът от Кулата на фаропазача “ за приноса му към развиването на българската просвета и във връзка неговата 85-годишнина. Ваньо Вълчев е от хората, на които по-често би трябвало да бъде давана думата и би трябвало да се вслушваме в това, което те споделят. Защото той приказва и написа тогава, когато има какво да каже. Той е стихотворец, публицист, театрал, кино и ефирен режисьор, публицист. Съосновател и ръководител на Дружество „ Български публицист ” в Бургас. Той е измежду учредителите на сдружението „ Бургаска писателска общественост “.

Ваньо Вълчев е прочут като най-безмилостен сатирик и най-нежен лирик. Поетичното му ентусиазъм основава едни от най-пламенните песни в българската известна музика – „ Телефонна обич ”, „ Огън от обич ”, „ А дали е по този начин “ и доста други. Автор и редактор на над 20 книги с поезия, ирония, разкази, детски стихотворения. Точно преди 20 години Ваньо Вълчев става почетен жител на Бургас, а тази година получава „ Ключът от кулата “. Ето какво показа той пред кореспондент на Флагман.бг.

- Г-н Вълчев, българинът Ви познава като най-безмилостен сатирик и повествовател, най-нежен лирик, само че и обичан стихотворец за най-малките. В какво въодушевление би трябвало да е създателят, с цел да написа в другите жанрове, които изброихме?

- Струва ми се, че просто би трябвало да има настройка да поглежда на нещата откъм другата им страна – откъм лиричната, откъм смешната, откъм трагичната, откъм грозната. А този взор към този момент дефинира и жанра. Както споделя един другар, буен ловец: „ Не може да убиеш мечка със сачми за заек. Е, би трябвало и да можеш да се прицелиш! ”. Важното е с написаното да си откровен, да търсиш у читателя сърдечен събеседник, а не обект, който да поучаваш.
След като показа преди седмица последната си детска брошура " Кога ще порасна ", Ваньо Вълчев раздава подписи за най-малките си фенове от ОУ " Любен Каравелов "
- Няма българин, който да не е чувал „ Телефонна обич “, разкажете ни обаче хумористичната историята на този Ваш текст. Телефонната обич може би в 21 век можем да я назовем и емотиконна…

- Вижте, това стихотворение е една задявка. Една веселяшка задявка, не желая да я описвам, че май става досадно. Днес то се възприема по един метод. Но е писано във време, когато с цел да имаш домакински телефон, от тези с шайбите, би трябвало да подадеш молба и да чакаш. Понякога по десетина години. А в случай че инцидентно имаш на разположение телефон и насреща един желан човек – неописуемо благополучие!  За да стане стихотворението вълнуваща ария, заслугата е на огромния Тончо Русев. Музиката му съобщи на текста невероятен поетичен драматизъм, който буди безредици и през днешния ден.

- Много пъти сте били в журито на „ Бургас и морето “, от години обаче няма запаметяваща се българска естрадна ария, на какво се дължи това, съгласно Вас? Синът Ви Ивайло Вълчев, да вземем за пример, основава текстове, които всички знаем, само че поети и сценаристи като него се броят на пръсти.

- Песните от ранните издания на „ Бургас и морето ” ставаха по-популярни и се пееха повече, в сравнение с песните на официоза „ Златният Орфей ”. Но бургаският конкурс имаше физиономия, знаеше се, че това е конкурс за шлагерна ария. И мереха сили най-хубавите композитори в този род. Днес „ Бургас и морето ” е малко тюрлю-гювеч, сякаш разнообразно, а то постоянно – безлико, каквото пристигна. Както споделят – доста части, малко песни! Колкото до текстовете на Ивайло Вълчев, харесват ги, запомнят ги. Сигурно тъй като не са изсмукани от пръстите, а са негови лирични изповеди пред Бургас, който той надълбоко и откровено обича.

- Вие сте измежду учредителите на Бургаската писателска общественост. Творците са особена порода хора, измежду тях постоянно има кръгове по ползи, всеки счита, че е важен. Много хора желаят да пишат, само че какъв брой от тях имат същински гений и по какъв начин се разпознава той?

- При създателите остарялото детско съревнование „ Кой е по-по-най?? ”  се играе непрекъснато. От там и кръговете от хора, признаващи единствено себе си. Лошото е, когато при оценката на тези кръгове се подхожда с желание към „ по-нашите ”. А кои са същински надарените? Припомнете си, да вземем за пример, какъв брой десетки, а може би стотици романи  са видели бял свят в нашата литература през последното десетилетие. Припомнете си оценки и възхвали. И в края на краищата от всичката тази многотия ще видите, че читателят тихомълком е припознал единствено няколко книги, които са претърпели неведнъж преиздаване. Мерилото е читателят. И времето.

- Избройте няколко млади създатели, които си коства да прочетем и да знаем имената им. Вие, да вземем за пример, участвахте в литературно четене дружно с надарената бургазлийка Яна Вълчева, това е голямо самопризнание за всеки стихотворец. Защо приехте да застанете с престижа си до Яна?

- Не бих желал да изреждам поименно. Бургас в действителност ражда гении. И, може би, за благополучие, те не обичат проведеното и наподобяващо на партийна организация битие. Понякога мислят, че светът стартира с тях, само че нали по тази причина са млади. Животът в литературното творчество ще ги научи! А по отношение на взаимното ни четене с Яна Вълчева. Просто и двамата сме уверени, че поезията би трябвало от време на време да излиза от страниците и да се среща онлайн с читателите си. Не бих споделил, че съм застанал с престижа си до Яна. Тя литературния престиж си го има. Но застанахме пред слушателите един до различен, тъй като открихме доста общи неща в лиричното си творчество, еднообразно удивление и поклонение пред обичта, която заслужава да се претворява в стихове.



- Обезценяваме ли думите и българския език в днешни дни?

- Не зная дали обезценяваме думите, само че съм сигурен, че ги научихме да не споделят това, което значат. Не се изповядваме посредством тях, а ги употребяваме, с цел да се скрием зад тях! И още – обезобразяваме езика си. Не се грижим за него, не отглеждаме думите, не предаваме цветността и емоционалността им. Престъпно небрежни сме към най-ценното българско завещание – майчиния език! Предаваме езика си и това изменничество е грях, за който амнистия няма!

- На Никулден ще получите от кмета на Бургас Димитър Николов Ключа от Кулата на фаропазача. Коя е най-ценната премия в живота Ви?

- Радвам се, че ще съм един от приетите бургаски фаропазачи! Всяка премия е скъпоценно неспокойствие, тъй като е самопризнание на нещо, което в действителност си направил. Ценя, че съм Почетен жител на Бургас, че любовта ни с Бургас е взаимна. И – до край.

- Говорите ли си за политика със сина Ви Ивайло, какви бащински препоръки му давате?

- Колкото и да ви се вижда необичайно – не, не приказваме за политика. И не му давам препоръки. В политиката най-хубавите препоръки ги дават опитът и времето.

- През февруари ще имате показване дружно с Елка Стоянова, открехнете малко завесата за това събитие?

- Представянето с Елка Стоянова е в областта на предстоящо събитие. Не очаквайте лирични прояви. Ще обърнем внимание на хумора, ще поканим, може би, и други млади хумористи и сатирици. И ще си създадем малко смях, въпреки той да минава за второ качество литература.

- Как желаете Бургас да Ви запомни?

- Не зная по какъв начин желая да ме запомни Бургас. Всеки случай – нека е с усмивка!

- Какъв е заветът, който желаете да оставите на поколенията?

-  Едва ли поколенията ще се интересуват от моите завещания. Пък и по-добре е да им оставим нещо свършено, вместо високапарни завещания. Във всеки случай – обичайте Бургас!