Не знам защо станах религиозен, просто ми се случи, казва

Не знам за какво станах набожен, просто ми се случи, споделя някогашният футболист 

КОЙ Е ТОЙ

Благой Георгиев е някогашен футболист, полузащитник, роден на 21 декември 1981 година в София. Започва футболната си кариера в тима на Славия, минава през няколко задгранични тима, играе и в националния. Горд татко е на четири деца от три дами, което е мотив медиите постоянно да пишат за него. От другата страна на славата стои вярата, която е неизменима част от него. Лично той е построил два параклиса. С какво заменя футболната си кариера и по какъв начин се готви за идните празници четете в изявлението на Георгиев за " България Днес ".

- Г-н Георгиев, с какво се занимавате сега?

- Започнахме един подкаст и напълно съм предан на него. Освен това организираме благотворителни футболни мачове с моите другари. Всеки месец сме в друг град. С моя тим от известни някогашни футболисти се изправяме против най-хубавия тим в града на дребни малки врати. Имаме спонсори. Даряваме на някоя детско-юношеска школа топки, принадлежности, всичко, което е нужно за тях. Доста хора се включват. Това е една доста хубава самодейност, защото всичко отива за децата, които са бъдещето на България. Те нямат потребност единствено по Коледа и по празници от поддръжка, а имат потребност ежедневно, по тази причина сме решили да го вършим всеки месец. Надяваме се в никакъв случай да не завърши тази самодейност.

- Този месец към кого е ориентирана самодейността?

- Бяхме в Дупница, преди този момент в Перник. Следващите срещи са в Сандански и Кърджали. Ще гледаме да помогнем на детско-юношески школи, които в действителност се нуждаят от това. Големите школи не са допрели до нас, само че по-малките имат потребност от сходен вид начинания.

- Липсва ли ви професионалният футбол?

- Липсва ми сигурно. Няма по какъв начин. Това съм правил цялостен живот, само че от две-три години съм се запалил много по тениса и сега единствено това върша, не играя футбол. Ритам единствено за благотворителните мачове. Спортът е значимо нещо, не би трябвало да се оставяме, тъй като след това не може да се върнем в темп.

- Имате четири деца, бихте ли желал някое от вашите момчета да тръгне по вашия път?

- Естествено! Всеки татко би се радвал някой от синовете му да го наследи, само че аз не съм от тези хора и от тези татковци с болните упоритости, които желаят на 100% да ги следват. Те си вземат решение. Ако някой желае да стане пианист, ще му оказа помощ с каквото мога, само че в случай че желае да стане футболист, с удоволствие бих дал всичко за него и бих предал всичко, което знам, само че те сами си дефинират своето бъдеще.

Ексфутболистът ще прекара празниците си с най-близките си хора

- Има ли първи проблясъци в някой от тях за футболна кариера?

- Има! Например Давид към този момент тренира и демонстрира положителни резултати. Не желая да го лаская, само че съм доста удовлетворен от него. Дано продължи.

- Какъв татко е Благой Георгиев? Добро или неприятно ченге го играете?

- О, доста съм добър. Децата от време на време ми се качват на главата. Такъв съм и не мога да се трансформира. Дори да им се скарам нещо и да се дразня, след една минута всичко е завършило.

- Вие сте извънредно набожен човек. Откъде идва това?

- Честно казано, не знам. Рано или късно на всеки човек се случва. Донякъде може би идва от моята майка. Когато е имало някакви неща, които са ми се случвали, подсъзнателно съм го усетил. Няма някакъв съответен случай. Вярата е в мен от дребен.

- Постите ли?

- Спазвам постите цяла година. Не единствено коледните и великденските, както множеството българи знаят. Има още два типа по този начин наречени огромни пости по 15 дни. Спазвам естествено и в сряда, и в петък през цялата година. Да го кажа за всички православни християни, че е хубаво тези два дни да постят, тъй като в сряда са хванали Исус, а в петък са го разпънали. Ние, в България, обичаме да споделяме, че сме православни християни, а имаме вяра на милиони суеверия, астролози, гледачки, което не кореспондира с вярата, само че това е доста дълга тематика.

- Как ви се отразява въздържанието?

- Дотук съм измършавял с 18 кг за към 40 дни. В момента съм с 5 кг по-лек от времената, когато играех като професионален футболист. И се усещам по-добре. Въпреки че постите не са за това да се чувстваш добре физически, те са по-скоро за духовно филтриране. Дори да не ядеш месо и млечни артикули, в случай че правиш нелепости и имаш неприятни намерения, няма никакъв смисъл. Това към този момент се трансформира в просто диета.

- Какви са проектите ви за идните празници?

- Ще ги прекарам както всички празници - със фамилията, децата. Отвикнал съм от купоните. За мен Рождество Христово е по-важно. Нова година е ден от календара, както се споделя. Ако не заспя, ще изчакам до среднощ.

- В края на годината сме, време е за равносметки. Кое е най-хубавото нещо, което ви се случи за последните 12 месеца?

- Винаги съм казвал, че би трябвало да сме признателни на Господ, че сме живи и здрави. Ние и нашите фамилии. Това е най-важното! На мен ми се случи през тази година да се срещна с моите работодатели, които ми станаха и другари. Радвам се, че Бог ни срещна и събра с тях, тъй като са неповторим екип.

- Кое е най-лошото за вас през миналата година и успяхте ли да си извадите някакви поучения?

- Всяка година си изваждам поучения. Такива могат да се вършат даже всеки ден. Аз съм доста лековерен човек. Наивен съм може би до някаква степен, което ми е огромна неточност. Не че желая да си върша комплимент, само че като имам някой непосредствен другар, бих дал всичко за него, без значение по кое време, къде, по какъв начин. Доста мои другари в кавички към този момент не са около мен. И популярност Богу, тъй като разбрах доста неща, които не са добре. От една страна, това ми е поука, от друга, се веселя, че съм обкръжен единствено от хора, на които в действителност държа, знам, че са ми близки и мога да разгадавам на тях. Не количеството, а качеството е значимо. Мога да събера и 10 хиляди индивида, които на маса са ми другари, само че в действителност не е по този начин.

- Емоционален човек ли сте?

- Да, няма какво да го укривам. Мога да се разплача даже от нещо, което не е значително, само че в този миг или обстановка съм го почувствал по този начин. Дори от филм.

- През 2023 година станахте огромният победител в последния сезон на " Сървайвър ", каква е равносметката година по-късно?

- Това е едно прекарване, през което всеки би желал да мине. Беше ми много тежко. Може би това беше най-тежкият ми интервал в живота. Бях подложен на апетит, стрес, ограничения всевъзможни, само че значимото е, че демонстрирах воля и продължих напред. Радвам, че съумях да покажа това и че съумях да мина през всичко. Със сигурност ме построи още повече като темперамент.

- Победата ви бе съпроводена от друга огромна вест, а точно подадените документи за бракоразвод от някогашната ви жена Полина. Как го приехте?

- Не желая да се връщам към тези неща. Това е минало, забравено. В момента съм благополучен, радостен, ухилен. Жив и здрав най-важното, заобиколен от най-близките си хора. Това, което е било преди, е минало. Аз съм подобен човек, някой може би ще каже много краен, само че като приключа с някого, завършвам тотално още на идващия ден. Живи и здрави! Пожелавам триумф на всички, с които съм бил, само че това е минало за мен и не се връщам по никакъв метод. Гледам напред. Имам си деца, близки, семейство, което е значимо за мен, на което държа, което знам, че ме обича и аз обичам. Това е най-важното.

- Свободно или заето е сърцето ви сега?

- Отдавна съм с човек, който обичам. Това е, което мога да кажа. Не желая да давам повече детайлности за персоналния си живот.