Европроекции 2019 - къде сме ние, къде са те?
Не знам за какво, несъмнено си има причина, само че едно от най-дразнещите неща, които срещам - най-вече из дебрите на обществените мрежи, е обвързвано с неверно позициониране на България на европейската политическа сцена.
Първият напълно неверен взор
показва България като някакъв Мордор
- най-ужасната страна в света. Според изповядващите тази неолиберална вяра тук нейде е Марианската политическа котловина. Българската корупция е най-голямата корупция в Европа, нашите политици са с изключение на най-простите и най-тежко обременените с морална патология. Тук националистите ни са най-големите диваци и варвари, комунистите ни са най-злите, а демократите ни са посредствени дилетанти. И всички на сцената заедно са се продали на Вашингтон, Москва и Брюксел, а който не е съумял да се продаде там, се е продал на Анкара. А, да - а гласоподавателите са недорасли, т.е. " Народът елементарен, животът – тежък, отегчителен ".
Разбира се, има и ракурс, който реалокира България от покрайнините на континента в центъра му, дефинира страната ни като люлка на цивилизацията, като изконен притежател на истината, като незаобиколим фактор в европейската и международната политика. Уникална история. В интерес на истината този взор е по-малко публикуван - след три национални произшествия, 45 година комунизъм и тегав преход към народна власт тази позиция е запазена марка единствено и само на ръководещи. Примерно Бойко Борисов е на този ум. Като го слушаш - с Меркел е биз-бизе, Вебер зависи от него, на Макрон ще се обади, ще звънне на баварците и всичко ще е наред.
Част от нереалното позициониране на България
се дължи на обичайно задръстения ни светоглед
Букурещ е на какъв брой - 65 км от Русе, само че ние не знаем нищо за обстановката в Румъния. И за гръцката обстановка не знаем, и за сръбската. По-лошото е, че ние хал хабер си нямаме за обстановката в Брюксел, в Берлин, в Париж. Чуваме кавги - мигрантите минали, атентати имало, националисти шествали, само че за това не ни пука, до момента в който е надалеч от двора ни. На Лъвов мост нали всичко е постарому.
Друга част в действителност е рожба на неповторимо ниското ни самочувствие, добито след вековни издънки.
Истината е, че
ние се вписваме идеално в европейските фамилии,
без да блестим изключително. А гласоподавателите ни са типични европейци.
Че България се разминава с Европа, се заприказва към евроизборите - нашите гласоподаватели не били хванали огромните европейски трендове, като по този метод побългарили изборите, а не ги трансформирали в хубав европейски избор. Гласували сме за простаци, а не за зелени и либерали, примерно. Това не е по този начин. Каквото можехме да хванем от трендовете - хванахме. Това, което пропуснахме, просто го нямахме и за това не са отговорни гласоподавателите ни.
Каква е обстановката в Европа през последните години? Десницата от EPP ( European People`s Party ) господства от години, левицата от S&D ( Progressive Alliance of Socialists and Democrats ) не е печелила избори от началото на века, само че двете огромни европейски фамилии управляваха дружно в синьо-червена мъгла. Те са в рецесия, през последните години губят публично доверие. На сегашните избори те изгубиха по 1/4 от депутатите си и към този момент нямат болшинство. Това слага под въпрос бъдещото им съдействие. Очаква се левите да завият към либералите и зелените.
В България ГЕРБ е част от EPP. БСП е част от S&D, Станишев даже е водач на това европейско семейство. ГЕРБ бие непрестанно през последните години - като ЕНП. Българска социалистическа партия мъчно хваща ръка от началото на века - като S&D. ГЕРБ най-малко два пъти се опитваше да предложи на Българска социалистическа партия взаимно ръководство, алените се дърпаха. Е, не всички - оказа се, че част от алените са в прелестни връзки с ГЕРБ. И още нещо общо - през последните години ГЕРБ и Българска социалистическа партия губят позиции като европейските си събратя. ГЕРБ, както и ЕНП, не могат да ръководят независимо и се нуждаят от сътрудници.
В Екологичен потенциал има либерали - ALDE ( Alliance of Liberals and Democrats for Europe ). Те са нещо като балансьори, а тяхното наличие непрекъснато пораства. Кой е балансьор в България? Движение за права и свободи, несъмнено. В кое европейско политическо семейство е Движение за права и свободи? В ALDE, несъмнено. Сега в ALDE стол до стол ще седят хората на Макрон и ДПС-арите. За страдание, Делян Пеевски отхвърли да става евродепутат.
През последните години в Европа пораства консервативната вълна, надигат се реформистите, знаете. Затова в Екологичен потенциал има ЕCR ( European Conservatives and Reformists) . Кой тук съставлява консерваторите, които се борят за промени в Европейския съюз? Вътрешна македонска революционна организация, несъмнено. Затова Вътрешна македонска революционна организация е в ЕCR.
Но
нещо по-тежко и по-дясно идва от Европа
Това са националистите. И те са консерватори, реформатори, само че са доста по-критични към съществуващия Европейски Съюз. Англичаните към Фараж и италианците от “5 звезди ” са в EFDD ( Europe of Freedom and Direct Democracy ). Салвини и Льо Пен са в ЕNF ( Europe of Nations and Freedom ). Казват ви, че умните европейци са спрели националистите? Не им вярвайте, националистите завоюваха нови позиции - от Англия през Франция, Германия, Италия и така нататък Това, което ние не излъчихме, е евродепутати за тези две групи. Не слушайте какво ви приказват наплашени либерали. Веселин Марешки беше тръгнал с " Воля " към ENF, само че се издъни на изборите. Нямаме такива националисти, само че пък се вписваме идеално в европейската наклонност - в Европа не се случи огромната вълна на крайната десница, в България - също. " Атака " и НФСБ се показаха извънредно зле - бяха бити даже от няколко самостоятелни претенденти.
Другото политическо семейство, в което ние нямаме представители, е това на Зелените ( The Greens/European Free Alliance) . Ние имаме зелени, само че заради някакви свои си аргументи те постоянно са избягвали независимото битие и постоянно са търсели завет под крилото на градската десница. Самата тя, знаем, не е в добра кондиция. (Сигурно имаме и леви зелени, само че очевидно не ги различавам.)
Това е. Българските евродепутати са
членове на разпознаваеми и демократични европейски фамилии.
Българските гласоподаватели пък прелестно схванаха рецесията на огромните европейски фамилии и се ориентираха в търсенето на опция, без да минават границите, които от дълго време са преминати в Германия, Англия, Италия, Франция, Австрия, Унгария, Полша и един куп други страни.
Да, има още нещо, което разграничава България от Европейски Съюз. Докато тук на тези избори заложихме на статуквото, половин Европа се тресеше по шефовете - и в акцията, и в изборния ден, и след вота.
Във Франция Марин льо Пен прикани незабавно да се разпусне Националното заседание (долната камара на парламента). Тя съобщи, че евроизборите са били референдум за глава на петата република и изиска оставката на Макрон. В Австрия държавното управление падна в деня след вота - мина избор на съмнение за премиера Себастиан Курц. В Гърция Алексис Циприс разгласи, че загубата на неговата СИРИЗА води към предварителни парламентарни избори. В Румъния водачът на ръководещата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня влезе в пандиза за осъществяване на присъдата му за корупция от 3 години и 6 месеца.
А Европа се тресе
Във Англия вигите и торите не съумяха да вземат толкоз гласове, колкото Фараж. Тереза Мей си отива. И Меркел си отива - там блокът ХДС/ХСС регистрира най-слабите резултати в историята си, задълбочавайки локалната рецесия. Белгия бе разтресена от крайнодясната националистическа партия „ Фламандски интерес “, която завоюва и европейските, и парламентарните, и локалните избори - щото там гласуването бе 3 в 1. С 40 000 преференции някогашният австрийски вицеканцлер Щрахе, подал оставка поради абсурда " Ибиса ", стана евродепутат. Внукът на Мусолини, децата на Валенса - и те станаха евродепутати.
Ние не се тресем. Виновни ли са гласоподавателите, че не желаят смяна - тъй като статуквото им харесва или тъй като нямаме налична опция - това няма значение? В едни избори най-важни са резултатите.
Нито начинът на гласоподаване, нито изборната интензивност тук могат да се нарекат мудност. Всички заедно упрекнаха клетия български народ, че е проспал изборите, вместо да гласува като политически дейните и загрижени за съдбините си европейци. Президентът Румен Радев рече, че тази интензивност е " пестник за политическата класа ". Извинете, това може да го кажат единствено хора, които нямат никаква концепция за аргументите, довели до по-високата изборна интензивност в някои европейски страни. В някои страни имаше комбиниране на европейски и парламентарни избори, в други имаше европейски и референдум, в трети изборите бяха даже 3 в 1.
Да, данните демонстрират, че в процентно съответствие нашата изборна интензивност е една от най-слабите - 32.64%, при междинна за Европейски Съюз към 50%. Първо, не е най-слабата - Словения, Словакия, Хърватия, Чехия и Португалия са страни, в които интензивност колкото нашата. Второ, междинната интензивност в Европейски Съюз бе 50% поради извънредно високата интензивност в Германия - 61%, и Белгия - 88%. Трето - не забравяйте, че нашата интензивност е обвързвана с подправените данни за броя на гласоподавателите, които по лист са 6.5 млн., само че действително я имат 5.5 милиона, я не. Всъщност, в случай че изборните ни описи са обновени, т.е. в случай че са същински, то действителната изборна интензивност на последния избор щеше да бъде най-малко 42% - което е покрай приблизително за Европейски Съюз.
Българинът по традиция обича самичък да се подценява - и това е неприятно. Още по-лошо, че това му харесва. Критичността е едно, стимулирането на националния нихилизъм е напълно друго.
Първият напълно неверен взор
показва България като някакъв Мордор
- най-ужасната страна в света. Според изповядващите тази неолиберална вяра тук нейде е Марианската политическа котловина. Българската корупция е най-голямата корупция в Европа, нашите политици са с изключение на най-простите и най-тежко обременените с морална патология. Тук националистите ни са най-големите диваци и варвари, комунистите ни са най-злите, а демократите ни са посредствени дилетанти. И всички на сцената заедно са се продали на Вашингтон, Москва и Брюксел, а който не е съумял да се продаде там, се е продал на Анкара. А, да - а гласоподавателите са недорасли, т.е. " Народът елементарен, животът – тежък, отегчителен ".
Разбира се, има и ракурс, който реалокира България от покрайнините на континента в центъра му, дефинира страната ни като люлка на цивилизацията, като изконен притежател на истината, като незаобиколим фактор в европейската и международната политика. Уникална история. В интерес на истината този взор е по-малко публикуван - след три национални произшествия, 45 година комунизъм и тегав преход към народна власт тази позиция е запазена марка единствено и само на ръководещи. Примерно Бойко Борисов е на този ум. Като го слушаш - с Меркел е биз-бизе, Вебер зависи от него, на Макрон ще се обади, ще звънне на баварците и всичко ще е наред.
Част от нереалното позициониране на България
се дължи на обичайно задръстения ни светоглед
Букурещ е на какъв брой - 65 км от Русе, само че ние не знаем нищо за обстановката в Румъния. И за гръцката обстановка не знаем, и за сръбската. По-лошото е, че ние хал хабер си нямаме за обстановката в Брюксел, в Берлин, в Париж. Чуваме кавги - мигрантите минали, атентати имало, националисти шествали, само че за това не ни пука, до момента в който е надалеч от двора ни. На Лъвов мост нали всичко е постарому.
Друга част в действителност е рожба на неповторимо ниското ни самочувствие, добито след вековни издънки.
Истината е, че
ние се вписваме идеално в европейските фамилии,
без да блестим изключително. А гласоподавателите ни са типични европейци.
Че България се разминава с Европа, се заприказва към евроизборите - нашите гласоподаватели не били хванали огромните европейски трендове, като по този метод побългарили изборите, а не ги трансформирали в хубав европейски избор. Гласували сме за простаци, а не за зелени и либерали, примерно. Това не е по този начин. Каквото можехме да хванем от трендовете - хванахме. Това, което пропуснахме, просто го нямахме и за това не са отговорни гласоподавателите ни.
Каква е обстановката в Европа през последните години? Десницата от EPP ( European People`s Party ) господства от години, левицата от S&D ( Progressive Alliance of Socialists and Democrats ) не е печелила избори от началото на века, само че двете огромни европейски фамилии управляваха дружно в синьо-червена мъгла. Те са в рецесия, през последните години губят публично доверие. На сегашните избори те изгубиха по 1/4 от депутатите си и към този момент нямат болшинство. Това слага под въпрос бъдещото им съдействие. Очаква се левите да завият към либералите и зелените.
В България ГЕРБ е част от EPP. БСП е част от S&D, Станишев даже е водач на това европейско семейство. ГЕРБ бие непрестанно през последните години - като ЕНП. Българска социалистическа партия мъчно хваща ръка от началото на века - като S&D. ГЕРБ най-малко два пъти се опитваше да предложи на Българска социалистическа партия взаимно ръководство, алените се дърпаха. Е, не всички - оказа се, че част от алените са в прелестни връзки с ГЕРБ. И още нещо общо - през последните години ГЕРБ и Българска социалистическа партия губят позиции като европейските си събратя. ГЕРБ, както и ЕНП, не могат да ръководят независимо и се нуждаят от сътрудници.
В Екологичен потенциал има либерали - ALDE ( Alliance of Liberals and Democrats for Europe ). Те са нещо като балансьори, а тяхното наличие непрекъснато пораства. Кой е балансьор в България? Движение за права и свободи, несъмнено. В кое европейско политическо семейство е Движение за права и свободи? В ALDE, несъмнено. Сега в ALDE стол до стол ще седят хората на Макрон и ДПС-арите. За страдание, Делян Пеевски отхвърли да става евродепутат.
През последните години в Европа пораства консервативната вълна, надигат се реформистите, знаете. Затова в Екологичен потенциал има ЕCR ( European Conservatives and Reformists) . Кой тук съставлява консерваторите, които се борят за промени в Европейския съюз? Вътрешна македонска революционна организация, несъмнено. Затова Вътрешна македонска революционна организация е в ЕCR.
Но
нещо по-тежко и по-дясно идва от Европа
Това са националистите. И те са консерватори, реформатори, само че са доста по-критични към съществуващия Европейски Съюз. Англичаните към Фараж и италианците от “5 звезди ” са в EFDD ( Europe of Freedom and Direct Democracy ). Салвини и Льо Пен са в ЕNF ( Europe of Nations and Freedom ). Казват ви, че умните европейци са спрели националистите? Не им вярвайте, националистите завоюваха нови позиции - от Англия през Франция, Германия, Италия и така нататък Това, което ние не излъчихме, е евродепутати за тези две групи. Не слушайте какво ви приказват наплашени либерали. Веселин Марешки беше тръгнал с " Воля " към ENF, само че се издъни на изборите. Нямаме такива националисти, само че пък се вписваме идеално в европейската наклонност - в Европа не се случи огромната вълна на крайната десница, в България - също. " Атака " и НФСБ се показаха извънредно зле - бяха бити даже от няколко самостоятелни претенденти.
Другото политическо семейство, в което ние нямаме представители, е това на Зелените ( The Greens/European Free Alliance) . Ние имаме зелени, само че заради някакви свои си аргументи те постоянно са избягвали независимото битие и постоянно са търсели завет под крилото на градската десница. Самата тя, знаем, не е в добра кондиция. (Сигурно имаме и леви зелени, само че очевидно не ги различавам.)
Това е. Българските евродепутати са
членове на разпознаваеми и демократични европейски фамилии.
Българските гласоподаватели пък прелестно схванаха рецесията на огромните европейски фамилии и се ориентираха в търсенето на опция, без да минават границите, които от дълго време са преминати в Германия, Англия, Италия, Франция, Австрия, Унгария, Полша и един куп други страни.
Да, има още нещо, което разграничава България от Европейски Съюз. Докато тук на тези избори заложихме на статуквото, половин Европа се тресеше по шефовете - и в акцията, и в изборния ден, и след вота.
Във Франция Марин льо Пен прикани незабавно да се разпусне Националното заседание (долната камара на парламента). Тя съобщи, че евроизборите са били референдум за глава на петата република и изиска оставката на Макрон. В Австрия държавното управление падна в деня след вота - мина избор на съмнение за премиера Себастиан Курц. В Гърция Алексис Циприс разгласи, че загубата на неговата СИРИЗА води към предварителни парламентарни избори. В Румъния водачът на ръководещата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня влезе в пандиза за осъществяване на присъдата му за корупция от 3 години и 6 месеца.
А Европа се тресе
Във Англия вигите и торите не съумяха да вземат толкоз гласове, колкото Фараж. Тереза Мей си отива. И Меркел си отива - там блокът ХДС/ХСС регистрира най-слабите резултати в историята си, задълбочавайки локалната рецесия. Белгия бе разтресена от крайнодясната националистическа партия „ Фламандски интерес “, която завоюва и европейските, и парламентарните, и локалните избори - щото там гласуването бе 3 в 1. С 40 000 преференции някогашният австрийски вицеканцлер Щрахе, подал оставка поради абсурда " Ибиса ", стана евродепутат. Внукът на Мусолини, децата на Валенса - и те станаха евродепутати.
Ние не се тресем. Виновни ли са гласоподавателите, че не желаят смяна - тъй като статуквото им харесва или тъй като нямаме налична опция - това няма значение? В едни избори най-важни са резултатите.
Нито начинът на гласоподаване, нито изборната интензивност тук могат да се нарекат мудност. Всички заедно упрекнаха клетия български народ, че е проспал изборите, вместо да гласува като политически дейните и загрижени за съдбините си европейци. Президентът Румен Радев рече, че тази интензивност е " пестник за политическата класа ". Извинете, това може да го кажат единствено хора, които нямат никаква концепция за аргументите, довели до по-високата изборна интензивност в някои европейски страни. В някои страни имаше комбиниране на европейски и парламентарни избори, в други имаше европейски и референдум, в трети изборите бяха даже 3 в 1.
Да, данните демонстрират, че в процентно съответствие нашата изборна интензивност е една от най-слабите - 32.64%, при междинна за Европейски Съюз към 50%. Първо, не е най-слабата - Словения, Словакия, Хърватия, Чехия и Португалия са страни, в които интензивност колкото нашата. Второ, междинната интензивност в Европейски Съюз бе 50% поради извънредно високата интензивност в Германия - 61%, и Белгия - 88%. Трето - не забравяйте, че нашата интензивност е обвързвана с подправените данни за броя на гласоподавателите, които по лист са 6.5 млн., само че действително я имат 5.5 милиона, я не. Всъщност, в случай че изборните ни описи са обновени, т.е. в случай че са същински, то действителната изборна интензивност на последния избор щеше да бъде най-малко 42% - което е покрай приблизително за Европейски Съюз.
Българинът по традиция обича самичък да се подценява - и това е неприятно. Още по-лошо, че това му харесва. Критичността е едно, стимулирането на националния нихилизъм е напълно друго.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ