Не знам за вас, но аз едно време много си

Не знам за вас, само че аз едно време доста си играех на „ Седморката на Блейк” в махалата. Бях нафуканата брюнетка Кали, която чевръсто телепортираше останалите деца във фантасмагорични действителности. Много ми се искаше в действителност да се изпарявам в ефира на въздуха и за нула време да се озовавам на другата страна на Луната.
Когато пък започнах да се притеснявам с перипетиите на Арабела и нейния конфликт с даващата непрозрачност мантия на Румбурак, фантазията ми за свръхестествени сили се промени в това да се ширя незабелязана от никого, с цел да мога да следя хората. И до ден сегашен обичам да го върша. Взирам се в близките, пробвайки се да схвана какъв метод на живот живеят, какво ги тревожи, какво ги е зарадвало преди малко.
И, ей по този начин, внезапно през годините се трансфорах в съвършения воайор.
Оня, приблизително безсрамният, който не знае срам, само че пък зачита персоналното пространство дотолкоз, доколкото му разрешават другите да си развее наличието там.
Помня, че първият ми допир с действителното полово воайорство се случи във към момента соц Чехословакия. Бях на летен лагер по есперанто, а базата, в която бяхме настанени, се използваше от локален мъжки волейболен тим.
Ами да ви кажа май до момента по-красиви голи мъжки тела онлайн не съм виждала. Батковците бяха, несъмнено, височки, депилирани от горе до долу, с напращели мускули и с забавни за четвъртокласните ми очи буйни гениталии.
И по този начин незабелязано стартира моето клатушкане към това да пущам по един взор на съседите насреща, които много обилно предлагаха на показ пищността на телата си, любейки се на терасата от време на време. Крадешком да оглеждам жилавото тяло на монтьора в сервиза, облечен с гащеризон на голо. Да абсорбирам жадно от плътската мощ на един другар на вуйчо, който разсичаше дървата за огъня с безмилостен размах.
Не броя обаче за воайорство връхлитането в стая, в която се любят мои другари. На това му споделям забързано нечукане...от моя страна. Ако блъскам на всяка врата, която желая да отворя, сигурно ще спестя на близките много несръчност, а и на себе си, въпреки че аз обичам да следя любовта на другите.
Помня, че един път попаднах на любовните придихания на даскалката по физическо, която се опитваше да реши половото уравнение на господина по математика. Така и не ги видях в поза „ прескочи кобила върху корен квадратен”, само че пък за сметка на това се любувах на приказно звуково воайорство. Както повелява традицията – учителите би трябвало да те учат. Е, научиха ме по какъв начин да викам на воля мръсотии, когато към мен е препълнено с народ.
Ама няма какво да се лъжем, всички сме си малко воайори.
Повечето от нас си умират за по-разголенки секссцени. Зрителят в нас се усеща леко отчаян, в случай че любовната сцена свърши, преди да стартира. Кой в днешно време се задоволява със свенлива целувка сред двамата любовници. Ами то има повече жар в ухажването на две щуки, в сравнение с в някои от филмите, които съзерцаваме.
Само си представете „ Вълкът от Уолстрийт” – един от шедьоврите на Мартин Скорсезе, без неговите изключително палави и наситени с пиперлива половост подиуми. Все едно да се възбудим от чиле вълна за шушони.
7,7% от хората признават, че са се възбуждали най-малко един път от това да гледат по какъв начин други хора вършат секс.
Разбира се, процентът на мъжете надвишава три пъти и половина този на дамите, само че сигурно и ние гледаме порно. Аз най-малко обичам да си снабдявам такова воайорско наслаждение, минимум поради концепцията, че има толкоз смели индивиди, които предизвикват странности на телата си, единствено и единствено да изживеят наслаждение. Или най-малко добре го изиграват тоя пусти му ти кеф.
Сексолозите настояват, че воайорите са много по-сексуално дейни, в сравнение с хората, които не си падат да надничат в непознатите завивки.
Едно време имах много социално-сексуална съквартирантка, която постоянно сменяше сътрудниците си. Няма да се върша на монахиня от Ордена на кармелитките, аз съм почитател на свободната обич. Но по това време размяната на скотски милувки на мацката, с която живеех, ми идваха допълнително. Не за нещо друго, ами обитавах прилежащото легло и от време на време ми беше много мъчно да подражавам хъркането на препил лос, пробвайки се да заблудя всички ни, че изобщо не знам какво се случва към мен и че от дълго време играя карти с Морфей.
Ще излезе, че съжителството ми с въпросната дама ме е обременило съгледвачески, но бих споделила, че по-скоро ме е обогатило сензитивно.
Все още не съм успявала да се възбудя от операторките на секстелефоните, само че пък изключително ми влияе, когато моите сътрудници вещо допират члена си. Сякаш ми споделят, че знаят какво вършат и че в случай че чувам, този фалос може да ми подари изумителна приятност.
Хм, ще излезе, че поради пустото му воайорство може най-малко за малко да бъда подчинена. Кой да знае?